Решение № 6909 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2016 г.

Решение № 6909 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К. против решение № 152 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 53/2016 г. на Административен съд К., с което е отменено решение № 2153-09-2/25.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. К. С. против разпореждане № 5801052882/09.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ К., с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ К. за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба-В. С., чрез пълномощника си адвокат Й. Б., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд К. е отменил решение № 2153-09-2/25.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. С. против разпореждане № 5801052882/09.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ К., с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ К. за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че С. е доказал наличието на необходимия осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № 2113-09-327/17.09.2015 г. С. е поискал от директора на ТП на НОИ - К. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За доказване на осигурителния стаж е представил трудова книжка, препис-извлечение от трудова книжка, удостоверение за отбита военна служба и удостоверения УП-2 и УП-3 от различни осигурители. Административният орган е приел за спорни периодите от 07.08.1974 г. -11.10.1976 г. и от 15.01.1979, т. - 15.12.1979 г., за които не е зачел осигурителен стаж на С.. От документите към заявлението, касаещи спорните периоди е видно, че същият е отбил редовната си военна служба за периода 01.10.1976 г. -11.10.1978 г. През периодите 07.09.1974 г. -02.10.1976 г. и 15.01.1979 г. -15.12.1978 г. жалбоподателят е работил в ДАП Бобов дол, а от 25.12.1979 г. и към момента на издаване на документа работи в АРЗ /Авторемонтен завод/ С. Д.- съгласно препис извлечение от трудова книжка № 36/07.08.1974 г. с изх. № 3125/31.07.1980 г. от АРЗ С. Д. Документът е оформен с подписите на завеждащ "Личен състав", "Главен счетоводител" и Директор, с положен печат на работодателя . В трудовата книжка на С. фигурира и запис, че през периода 07.08.1974 г. -01.09.1976 г. е работил като монтьор в ДАП Смесено автостопанство Бобов дол 1-ви разряд с положен подпис и печати на работодателя. Трудовата книжка за този период не е заверена, като на първа страница само са посочени имената на работника. Трудовия стаж не е записан с цифри и думи, не е положен подпис от главен счетоводител и работодател и не е поставен печат. Н. С. "ОП" е поискал с писмо изх. № 2113-09-327-1/06.10.2015 г. от Архивохранилището към ТП на НОИ, Отдел "ОАС" с. Н. изготвяне на удостоверение обр. УП-13 за времето от 07.08.1974 г. - 01.09.1976 г., прилагайки копие от трудовата книжка с посочения запис. С писмо изх. № 1042-09-355-1/16.10.2015 г. началника на Отдел "ООА" към ТП на НОИ К. е отговорил, че Отдела е иззел лични сметки /документи/ на осигурителя "Бобов дол-транспорт" Бобов дол, касаещи периода 1990-1998 г. без части от 1997 г., като са иззети и лични досиета на работниците и служителите, като за периода от 1974 г. до 1976 г. няма приложени такива за С., поради което обр. УП-13 не може да бъде издаден. В описът на осигурителния стаж на С. спорните периоди не са включени, като е прието, че осигурителния стаж не е доказан. С разпореждане № 5801052882/09.12.2015 г. ръководителя на ПО при ТП на НОИ К. е установил, че към датата на подаване на заявлението за пенсия С. има навършени 57г, 08м. и 12 дни и положен осигурителен стаж, както следва: от II категория труд 15г, 09м, 29д и от III категория труд 20г, 06м, 11д, като стажът превърнат към трета категория труд е 40г, 03м, 25д. С оглед на горното, сборът от стажа и възрастта е 98,00,07, поради което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ. С решение № 2153-09-2/25.01.2016 г. на директорът на ТП на НОИ К. е потвърдил разпореждането с мотиви, че оформянето в трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6 от НТКТС и липсват годни доказателства от вида на посочените такива в чл. 40, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от НПОС, т. к. преписа-извлечение от трудова книжка № 36/07.08.1974 г. не е първичен документ и не служи за установяване и зачитане на трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно, че при преглед на архива в с. Н. са намерени като част от личното трудово досие на С. две заповеди. Едната е за преназначение с № 41/11.04.1979 г. от шофьор на Зил на длъжност "шофьор на Краз", считано от 02.04.1979 г., а втората заповед е за освобождаване № 54/21.12.1979 г., считано от 14.12.1979 г. от длъжност "шофьор". Тези заповедите са в обхвата на издаденото препис-извлечение от трудова книжка № 36/17.08.1974 г. Вещото лице сочи, че автомобилите Краз са предназначени за работа в открити рудници и кариери по силата на сключени договори между М. Б. дол и А. Б. дол, и същите не притежават контролни номера. Товароносимостта на марка "Зил" е 4 тона и автомобила не е ефективен за работа на багерите, чиято кофа е с голяма вместимост на товара. Товароносимостта на марка "Краз" обаче е над 20 тона. Вещото лице счита, че трудът, положен през периода 05.01.1979 г. -02.04.1979 г. следва да се зачете от II категория от 1м26д, а трудът през периода 03.04.1979 г. -15.12.1979 г. от 9м, 04д следва да се зачете от I категория. Трудовата функция на шофьора на "Краз" е идентична с трудовата функция на шофьорите от "технологичен автомобилен транспорт на открит рудник "Х. Б.", а мястото на работа на С. през периода 03.04.1979 г. -15.12.1979 г. е шофьор на открития рудник. Експертът заключава, че трудовата книжка за периода 07.08.1974 г. -01.09.1976 г. е недобре оформена, но не и неточна предвид нейната автентичност, за което С. няма вина. Поради това счита, че трудът през посочения в книжката период е от II категория на длъжността " монтьор" 1-ви разряд в А. Б. дол. В таблица към заключението вещото лице е преизчислило осигурителния стаж с включване на стажа по спорните периоди. Изводът е за общ осигурителен стаж от III категория 44г, 06м, 14д при включен такъв от II от 18г, 00м, 12д., което означава, че към датата на заявлението С. е набрал 102 точки сбор от възраст и стаж. По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Т. се установява, че същият е работил заедно със С. през периода 1974 г. -1976 г. в ДАП Бобов дол в автобусния гараж. Двамата са работили като монтьори на автобусния парк, извършвайки ремонт на автобусите, с които са се извозвали миньорите до всички села. Работели в две халета, находящи се в края на базата. От показанията на свидетеля Пешев се установява, че същият е работил заедно със С. през 1979 г. в ДАП Бобов дол. Двамата са работили като шофьори на Краз, като са карали и Зил. Работили са на открития рудник "Х. Б.", като са превозвали откривка и въглища. Постоянно прекарвали материал от рудника до табана. Работата е била на трисменен режим при лоши условия на труд по черни пътища. С оглед на така установеното от фактическа страна изводите на съда, че положения трудов стаж от С. през спорните периоди- 07.08.1974 г. -11.10.1976 г. и от 15.01.1979, т. - 15.12.1979 г. следва да бъде зачетен, са правилни. По отношение на първия период е спорно дали трудовата книжка, в която липсва специална заверка от главен счетоводител и работодател следва да се цени като доказателствено средство за трудовия стаж от 07.08.1974 г. -11.10.1976 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за този период по отношение начина на оформяне на трудовата книжка са приложими нормите на § 101, ал. 1 от ППЗП /обн. Изв., бр. 5/17.01.1958 г., отм. ДВ, бр. 21/17.03.2000 г./, Наредбата за трудовите книжки и Инструкцията за прилагането й /обн. Изв., бр. 26/31.03.1953 г./ и Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж /обн. ДВ, бр. 20/12.03.1968 г., в сила от 29.12.1967 г., отм./. Съгласно § 101, ал. 1 от ППЗП (отм.) трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. В случая има данни за трудовия стаж предвид отразените дати на постъпване на работа на 07.08.1974 г./ към този момент С. е имал навършени 16 години/ и датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 11.10.1976 г., като има печат и подпис на предприятието. В тази връзка съдът е направил правилни изводи във връзка с противоречието на цитираната по-горе правна уредба, като е приел, че приложение намират правилата на Наредбата от 1953 г. съобразно правилото по чл. 15, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА. Неоснователни са касационните доводи за нарушение на материалния закон. Касаторът се позовава на разпоредби, които не са действали към месец октомври 1976 г. Настоящият съдебен състав приема, че трудовата книжка е оформена съобразно действащата към тази дата Наредбата за трудовите книжки и Инструкцията за прилагането й /обн. Изв., бр. 26/31.03.1953 г./. По отношение на втория спорен период 15.01.1979 г. -15.12.1979 г. с оглед на всички събрани доказателства първоинстанционният съд също е направил правилни изводи за трудовия стаж на С.. Данните в приложения по делото препис-извлечение от трудова книжка № 36/1974 г., намерените от вещото лице заповеди за преназначаване и освобождаване на С. № 41/11.04.1979 г. и № 54/21.12.1979 г., както и събраните гласни доказателства навеждат на извода, че през периода 03.04.1979 г. -15.12.1979 г. той е работил като шофьор на Краз на открития рудник "Х. Б." в М. Б. дол с характера на работа, свързана с постоянен превоз на открив на и въглища от рудника до табана. Този труд попада в хипотезата на т. 66а от ПКТП (отм.) - работник от технологичния автомобилен транспорт, обслужващ участък на мина за добив по открит способ на въглища. На основание чл. 16, ал. 2, т. 1 от НПОС осигурителният стаж за този период следва да се зачете за I-ва категория. За останалия период 15.01.1979 г. -02.04.1979 г. стажът следва да се зачете като положен при II категория труд, тъй като попада в хипотезата на т. 66г от ПКТП (отм.) във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Събраните по делото доказателства сочат, че през този период С. е работил като шофьор на З или 4 тона /шофьор на товарен автомобил с товароподемност 3 и повече тона, обслужващ обект на миннодобивната промишленост/. Изложените в обратната насока касационни доводи са неоснователни. Събраните по делото доказателства следва да бъдат ценени. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Съдът счита същото за неоснователно. В. С. не е представил доказателства за направени разноски. По делото не е представен списък на разноските, нито документ за заплатени такива. Ето защо на ответника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,