Решение № 4500 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2012 г.

Решение № 4500 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ЗТПК "България" (в ликвидация), гр. Созопол против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание § 4, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ПЗР на ЗГ), поземлени имоти са определени като горска територия. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на процедурата по чл. 66 и чл. 69 от АПК и е незаконосъобразна, тъй като не са налице основания за определяне на притежаваните от кооперацията имоти като горска територия. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва заповедта изцяло. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като изискванията на закона за постановяване на административния акт са изпълнени. Заинтересуваната страна - Изпълнителна агенция по горите оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заповед № РД 49-248/27.06.2011 г. министърът на земеделието и храните създава областна комисия за област с административен център гр. Бургас в състав председател и 29 членове, както и четирима резервни. Със заповедта е разпоредено комисията да извърши на място по документи и чрез цифрова ортофотокарта проверка за наличието на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), които към деня на влизане на закона в сила не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство на територията на областта. Наредено е комисията да изготви протокол за работата си, към който да приложи списък на имотите, в който да се опишат размерът на имотите, видът и произходът на гората и се приложат скици на имотите и таксационни характеристики. С протокол без дата комисията обобщава работата си от няколко заседания. В протокола са описани затрудненията, които среща комисията при изпълнение на възложените й задачи. Отбелязано е, че след приемане на картата на възстановената собственост не е извършена актуализация на данните за новоприетите лесоустройствени проекти; при установяване на имотите масово се наблюдават случаи, при които само част от имота е гора, което налага разделяне на фондовата граница между поземления и горския фонд и води до обособяването на нови имоти, несъответстващи на документите за собственост; в землищата, за които има приета и влязла в сила кадастрална карта не се актуализират данните за новоприетите лесоустройствени проекти, тъй като СГКК поддържат само поземлените имоти; не е извършено съгласуване преди окончателно приемане на лесоустройствения проект с картата на възстановената собственост и съответно след приемане да бъде въведен актуалния лесоустройствен проект в картата на възстановената собственост. Относно издаването на скици, които са неразделна част от таксационната характеристика е отбелязано, че се очакват указания от министерството на земеделието и храните. В протокола е отбелязано, че се прилагат списък на имотите по общини и таксационни характеристики. В представения списък са включени много имоти, между които имот № 012206 с площ от 126.630 дка и имот № 12018 с площ от 148.112 дка, възстановени на ЗТПК "България" (в ликвидация), гр. Созопол в съществуващи стари реални граници с решение № 1450/17.03.1999 г. на Поземлена комисия - Созопол и предадени във владение на кооперацията (протокол № 203/09.08.1999 г. за въвод във владение). За двата имота в списъка е посочено, че са друг вид недървопроизводствена площ, като за първия имот е отбелязано, че 110 дка са гора, а за втория 15 дка. Списъкът не е подписан и не става ясно от кого е изготвен. Представени са и таксационни характеристики за имотите, които също не са подписани, а скици на имотите не са приложени. Въз основа на протокола на комисията министърът на земеделието и храните издава заповед № РД 49-163/15.05.2012 г., предмет на оспорване, с която определя като горска територия множество поземлени имоти, включително и имот № 12206 и имот № 12018, собственост на жалбоподателя. При тези факти настоящият съдебен състав стигна до следните изводи: Оспореното решение е постановено рамките на компетентността на министъра на земеделието и храните съгласно § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗГ и засяга определянето на поземлени имоти като горска територия. По същността си административният акт представлява субективно съединени волеизявления на административния орган, насочени към определяне като горска територия на поземлени имоти, собственост на различни физически и юридически лица, т. е. в заповедта фактически са инкорпорирани множество индивидуални административни актове всеки, от които засяга правата на конкретни лица, собственици на съответните имоти. Ето защо доводите на жалбоподателя, че постановената заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК е неоснователен. При тази характеристика на оспорения акт настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима в частта й за имоти с № 12206 и № 12018, собственост на кооперацията - жалбоподател, което обосновава и правният й интерес от оспорване на заповедта на министъра на земеделието и храните в тази част. В останалата част жалбата е недопустима. Жалбоподателят не е собственик и титуляр на материални права по отношение на останалите, изброени в заповедта имоти, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване на административния акт в тази част. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата в описаната част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В частта относно имоти с № 12206 и № 12018 оспорената заповед следва да бъде отменена. Действително, заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗГ министърът на земеделието и храните определя имотите, които са горска територия) и в предписаната от закона писмена форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта не са изложени фактическите основания за нейното постановяване. Посочено е правното основание, но не и обстоятелствата, които водят до извода, че описаните в административния акт имоти притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Такива съображения не се съдържат и в съпътстващите акта документи, включително в протокола от заседанията на областната комисия, в който характеристика на имотите не е направена и към който не са представени необходимите скици. Не са изложени и съображения за причините, поради които двата процесни имота са определени като горска територия, след като в списъка към протокола от заседанията на комисията изрично е посочено, че само част от площта им притежава характеристиките на гора по смисъла на ЗГ. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като нарушават правата на адресата на защита и водят до незаконосъобразност на заповедта, тъй като не са установени материалноправните предпоставки за определяне на двата процесни имота като горска територия. При постановява не заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията на жалбоподателя за нарушения на чл. 66 и чл. 69 от АПК са неоснователни с оглед изразеното по-горе становище за характера на административния акт, но са налице други съществени пороци на процедурата по издаване на заповедта в разглежданата част. Областната комисия е назначена съобразно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, но дейността й е проведена в нарушение на изискванията на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗГ. Съгласно последния текст областната комисия извършва на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и изготвя протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. В случая в нарушение на цитираната разпоредба проверка на място и чрез цифрова ортофотокарта от страна на областната комисия не е извършена. Този извод се налага от съдържанието на протокола за работата на комисията, в който подобни проверки не са описани и от липсата на ангажирани други доказателства, които да установяват извършването на такива. Представеният с протокола списък на имотите не е подписан, поради което не може да се приеме, че същият изхожда от областната комисия и е част от протокола. Освен това, дори да се приеме, че списъкът е част от протокола, то в него и в самия протокол не са описани видът и произходът на гората, а не са приложени и скици на имотите. Допуснатите нарушения на процедурата са съществени, тъй като се отразяват на правилността на постановения административен акт, който в частта относно имотите, собственост на ЗТПК "България" (в ликвидация) е издаден, без да са установени законовите предпоставки на определяне на имотите като горска територия. Съгласно § 4, ал. 5 от ПР на ЗГ определянето на имоти като горска територия става със заповед на министъра на земеделието и храните след утвърждаване на протокола на назначената областната комисия, която съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ изготвя списъци на поземлените имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. Правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ регламентира, че гори по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. В случая процесните имоти не притежават характеристиките на гора по смисъла на цитираната разпоредба. От представените протокол от заседанията на областната комисия, списък на имотите и таксационни характеристики не се установява вида растителност, широчината на насажденията, височината на дърветата и размера на проекцията на короните, а допълнителни доказателства в този смисъл не са ангажирани от ответника въпреки дадените указания. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания за определяне на процесните имоти като горска територия и следователно заповедта на административния орган в обратния смисъл е издадена в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че заповедта на министъра на земеделието и храните в частта, в която имоти № 12206 и № 12018 са определени ката горска територия е постановена при съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон и следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на земеделието и храните следва да заплати на жалбоподателя сумата 50.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,