Решение № 3643 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2023 г.

Касационното производство е по жалба на Инженеринг ЕАД, срещу решение 1427 от 25.07.2023 г., постановено по адм. д. 1257/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение, първоинстанционият съд отхвърля жалбата срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.04.2023 г. с работника В. Лалов, издадено от инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. София. В касационната жалба с развити оплаквания, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновно. Административният орган е издал оспорваното постановление, като е кредитирал единствено декларация по образец, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от В. Лалов. В административното производство били събрани доказателства, че третото лице не полага труд под прикрит, като договор за изработка, трудов договор. Сключваните договори за предоставяне на услуги недвусмислено установявали волята на страните по правоотношението. В тази връзка, при формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следвало да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал, 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В приложените договори за услуги такива реквизити няма, поради което консултантските услуги по т.нар. граждански договори не са предоставяни като задължение по трудов договор. Касационният жалбоподател твърди, че по същината си тези договори са подчинени на правилата за договор за изработка. В тази връзка били и представените отчети по договори за услуги от третото лице, и в съответствие с отчитан резултат от дейността. Като съществено процесуално нарушение се сочи нарушение на първоинстанционния съд да ревизира задължението по чл. 35 от АПК, че административният орган е постановил процесното постановление при съществено нарушение на административно-производствени правила, което е самостоятелно основание за отмяна. Необсъждането на представените от касационен жалбоподател писмени доказателства за съществуващи договорни, но не трудови правоотношения е довело до едностранно кредитиране на декларацията от третото лице. Искането е за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционен съд да се постанови съдебен акт по същество и се отмени Постановление от 27.04.2023 г. на Дирекция Инспекция по труда София при ИА Главна инспекция по труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение на дружеството с лицето В. Лалов. Има искане и за присъждане на разноски. Ответник по касационната жалба, Дирекция Инспекция по труда гр. София, чрез процесуален представител възразява основателността на касационната жалба и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. В хода на проверката от този съдебен състав на ВАС безспорно се установи, че първоинстанционният съд е изяснил детайлно фактите, установени от административния орган. Няма противопоставими доказателства, на установеното, или такива, които да не са били обсъдени. Производството пред администрацията започва по сигнал на третото лице Лалов, във връзка с неуреденото му като трудово правоотношение при касационен жалбоподател. Административният съд е коментирал как са възниквали правоотношения между страните с периодично сключвани договори за услуги , отчитани с едностранни отчети от задълженото лице. Противно на изложеното в касационната жалба, относимите фактически обстоятелства не са обсъдени в противорчие с изискванията на чл. 35 от АПК. Предвид направената проверка от страна на ответния административен орган е установено периодично предоставяне на работна сила, договорено работно време, местоизпълнение на работата, размер на месечно (периодично) възнаграждение. Действително в приложеното постановление от 27.04.2023 г., (л. 66-68 от адм.дело 1257/23, приложено) като събрани доказателства се сочи декларацията от В. Лалов, но административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателство за съществувало предоставяне на работна сила от третото лице. Неоснователни са оплакванията на касационен жалбоподател, че формата на извършване на работа като договор за изработка не била обсъдена от административния орган. Първоинстанционният съд е отразил правните основания и отликите при възникване на трудов договор и изпълнението му като предоставяне на работна сила и тези по договор за изработка в условията на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Позитивният отговор в случая се обосновава от хипотезата на чл. 405а, ал. 1 КТ, според която юридическият факт, пораждащ правото на контролния орган да обяви съществуване на трудово правоотношение, е предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Според чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В случая констатацията на контролния орган, че В. Лалов предоставя работна сила в полза на Инженеринг ЕАД, е обоснована. Спорът между страните се свежда до това с какъв характер са били правоотношенията между Инженеринг ЕАД и третото лице в периода на сключените граждански договори, респ. към момента на контролната проверка и с твърдяните договори за услуги не е ли прикривано трудово правоотношение за периода на действието им. Касационен жалбоподател твърди, че са сключени периодични договори за услуги с характер на договор за изработка по чл. 258 от Закон за задълженията и договорите, чиито предмет е предоставяне на конкретен резултат. В представените договори за услуги е договорена работа консултантски услуги по проект, време за изпълнение и възнаграждение за извършената работа. Не са договорни почивки, нито място на изпълнение на задълженията. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и да предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. По делото е доказано, че процесното постановление е издадено при наличие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение (прецизно отграничено от съда от отношенията, възникващи при договорите за изработка и за услуга), ако и сключеният между касационният жалбоподател и третото лице изпълнител договор да не е именован като трудов. От съществено значение за преценката е това, дали възложената работа е определена по обем и като краен резултат, налице ли е самостоятелност при изпълнението или изпълнителят действа под ръководството и контрола на възложителя като участник в трудов процес. Тоест от значение за характера на правоотношението са фактическите и правни отношения между страните, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Според касационен жалбоподател естеството на възложената на В. Лилов работа, квалифицира отношенията между страните като такива по договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, по който престацията на изпълнителя има за предмет предоставяне на трудов резултат, а не като трудова дейност по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Правилно съдът е приел, че извършваната работа в полза на касационен жалбоподател представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, тъй като в случая престацията няма за предмет предоставяне на трудов резултат (изработване на нещо) - готов продукт срещу еднократно възнаграждение след престиране на договорения резултат, а работодателят е наел лицето, без да е сключил предварително трудов договор и се касае за неуредено по определения ред трудово правоотношение. Приложимостта на тази разпоредба изисква приет резултат, след което да се изплати възнаграждение. Както се посочи, отчетността по срочните договори за услуги е с едностранно съставяни отчети от изпълнителя. Дори да се приеме, че това е в изпълнение договор по ЗЗД, видно от отчетите, изпълнителят е предоставял работната си сила и то не еднократно, а в продължителен период, в полза на търговското дружество. Съобразно отчетената за месечен период дейност, последната съответства повече на такава изпълнявана от технически сътрудник. Налага се убеждение, че дейността, за която са издавани отчети, като трудов резултат не се приема като такава по договор за изработка, противно на твърдението на жалбоподателя. Очевидна е липсата на завършен предмет, който да бъде изработен от изпълнителя. Изразът консултантски услуги по част електро за различни обекти сочи на уговорено по договора престиране на работна сила, а не на завършен предмет на изработка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в изпълнение на договора за услуги, на изпълнителя са предоставени средства за транспорт и комуникация, което е отбелязано като присъщо за трудов процес, а не на предоставен на възложителя резултат. Между трудов договор и облигационен договор за изработка, съществуват съществени различия по съдържание, независимо от формата, в която са сключени. Трудовият договор има за предмет предоставянето на работна сила от работника за продължителен срок от време, а при договора за изработка се дължи конкретен резултат. При трудовия договор работникът е в зависимост от условията, поставяни от работодателя и е задължен да спазва определените с договора ред, трудова дисциплина и работно време, в случая и утвърдения график за работа, а при договора за изработка изпълнителят дължи само уговорен конкретен краен резултат, без да е обвързан организационно с поръчващия. При договор за постигане и представяне на изработен резултат, възложителят е обвързан от това. Няма законова възможност при такъв договор да се осъществява текущ контрол, предвид предмета на договора. Тъй като отчитането на консултантска услуга няма механизъм как да бъде приета като резултат, а видно от представените отчети, има и дейности на физическо изпълнение, правилни са изводите н административния съд, че с договорите за услуги се прикрива трудово правоотношение. И при двата вида договори се дължи възнаграждение, но то се различава по естеството си, тъй като уговореното трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно, докато възнаграждението, което дължи поръчващия, се изплаща след приемане на изработката. Съдебният състав на Върховен административен съд е съгласен с извода на първоинстанционния съд, че е установено правоотношение между търговското дружество и изпълнителя, в което е установено полагането на труд, чрез предоставяне на работна сила, а не постигането на конкретен трудов резултат. Във връзка с това констатацията на контролните органи, че са били налице фактическите и правни основания за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните дава основание на съда да приеме, че в процедурата по чл. 405а, ал. 1 от КТ е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. На това основание съществуването на трудовото правоотношение е обявено с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Определена е началната дата на съществуването му. Въз основа на изложеното Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на представляващия ответника по касационната жалба, процесуален представител за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лева. Мотивиран от изложеното, тричленен състав на шесто отделение на Върховен Административен съд