Решение № 7471 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2018 г.

Решение № 7471 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. Методиев, подадена чрез пълномощник срещу решение на Кюстендилския административен съд № 212 от 8.12.2017 г., постановено по административно дело № 339/2016 г. по описа на Кюстендилския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от С. Методиев иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-гр. София за обезщетение в размер на 150 000 лева за неимуществени вреди, претърпени за периода 5.05.2016 г. -10.11.2016 г. от заболяването "[диагноза]", настъпило през време на изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода" в резултат на стрес, неправилно хранене и неадекватно лечение. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се уважаване на касационната жалба и присъждане на разноските и за двете инстанции. Ответникът в касационното производство – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е разгледан и отхвърлен иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ГДИН, за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за неимуществени вреди, претърпени за периода 5.05.2016 г. – 10.11.2016 година от заболяването "[диагноза]", настъпило през времето на изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода" в резултат на стрес, неправилно хранене и неадекватно лечение. Съдът е приел за установено, че ищецът е постъпил в затвора в гр. Бобов дол на 4.05.2016 г. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, където при първоначалния му медицински преглед са констатирани повишени стойности на кръвната захар, без да е представена медицинска документация. Въз основа на представени по делото медицински писмени документи, съдът е установил, че по повод клинична симптоматика, ищецът е консултиран с ендокринолог на 30.05.2016 г., в резултат на което му е поставена диагноза - [диагноза] и е назначено перорално лечение, което е осигурявано от затворническата администрация. Установено е, че през следващите два месеца на ищеца са провеждани контролни прегледи като втория при болнични условия за прецизиране на терапията. Въз основа на представени от ответника писмени доказателства, съдът е установил, че на лишените от свобода, болни от диабет се прилага диета № 9, чиито изисквания били съобразени при седмичното меню в затвора Бобов дол. Отново въз основа на писмени доказателства, представени от ответника, съдът е установил, че на ищеца през исковия период е извършено едно претърсване и обиск на 28.12.2016 г., за което не са изразени възражения и не са открити неразрешени вещи, констатирана е изправност, здравина на брави, решетки и прозорци на помещенията. Съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е кредитирал като обективно и компетентно. Въз основа на заключението, съдът е приел, че заболяването на ищеца е диагностицирано на 30.05.2016 г., но същото е с начало поне 2 месеца преди постъпването в затвора; че стресът е възможна причина за заболяването, но в случая категорични изводи за това не могат да се направят предвид липсата на данни за ситуации на пренапрежение при пребиваването на ищеца в затвора; че лечението на ищеца е адекватно и е надлежно осигурявано от администрацията на затвора, че режима на лечението е трикомпонентен и включва медикаментозно лечение, правилно хранене и двигателна активност. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Във връзка с последваща (след предявяването на исковата молба) законодателна промяна, състояща се в изменение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), на което изменение е придадено обратно действие с изрична норма от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, съдът е преквалифицирал иска като такъв по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Съдът е посочил, че фактическият състав на отговорността по този иск включва следните кумулативни елемента – нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, настъпили вреди за ищеца и пряка, и непосредствена причинна връзка между вредите, и нарушението. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че не са налице твърдяните от ищеца вредоносни действия и бездействия, а именно – неоснователни претърсвания и обиски, неадекватно лечение, неправилно хранене на ищеца, несъобразено със здравословното му състояние. За да приеме, че ищецът не е бил подложен на незаконосъобразни претърсвания, съдът е кредитирал писмените документи, представени от ответника по този въпрос и не е кредитирал показанията на св. Александров и Емилов като твърде общи и неконкретни от гледна точка на време и повод. Кредитираните доказателства са формирали в съда извод, че претърсването в помещението на ищеца през исковия период е било еднократно и при спазване на законоустановените правила за това. Съдът е преценил като неоснователни доводите на ищеца за проведено неадекватно лечение. По този въпрос са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели – медицински работници, медицинските документи, представени по делото, както и заключението по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът е анализирал установените факти от гледна точка на приложимите разпоредби от ЗИНЗС и Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, приемайки, че последните не са нарушени. Съдът е преценил като неоснователен и довода на ищеца за неправилното му хранене, несъответстващо на диетичния режим, присъщ на заболяването му от [диагноза]. За да формира извода си по този въпрос, съдът е съпоставил данните от примерното седмично меню в затвора Бобов дол за процесния период и съдържанието на диета № 9, която е приложима за лишените от свобода, болни от диабет, в резултат на което е стигнал до извода, че хранителната дажба е била в норма, както относно количеството й, така и по отношение на вида на хранителните продукти. Съдът е приел в заключение, че е налице надлежно изпълнение на задължението по чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС. За преценката си относно това, дали в случая е нарушен чл. 3 ЗИНЗС, съдът се е съобразил и със стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 3 от ЕКПЧОС по дела, заведени пред този съд от лишени от свобода срещу България. В резултат на този анализ, съдът е приел, че в конкретния случай не е доказано неблагоприятно третиране на ищеца, което да надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със самото изтърпяване на наказанието. По тези съображения, съдът е преценил иска като неоснователен. С оглед изхода на производството, съдът е преценил, че ищецът дължи заплащане на ответника на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск. Съдът е анализирал подробно и обективно всички събрани по делото доказателства. Изводите, мотивирали обжалвания резултат са съответни на установената фактическа обстановка по делото. В резултат на формираните обосновани и верни изводи, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от съда нарушения на логическите правила при формиране на извода му, че са предприети адекватни мерки за лечението на ищеца. Според касатора този извод на съда противоречи на факта, че за един месец( от постъпването му в затвора до 30.05.16 г.) той е останал без лечение. От доказателствата по делото – здравния картон на ищеца и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при първичния преглед на ищеца, извършен при постъпването му в затвора, той е съобщил за повишаване стойностите на кръвната захар в миналото, но е бил без оплаквания в момента на прегледа. Тези данни съответстват и на твърденията в исковата молба на ищеца, че през 2016 г. е влязъл за изтърпяване на присъда здрав. Нито се поддържа от ищеца, нито се установява по делото, че преди 30.05.16 г., когато е консултиран с ендокринолог, ищецът е правил оплаквания, подозрителни за [диагноза], на които не е обърнато внимание от страна на администрацията на затвора. При наличните данни по делото, не може да се направи извод, че липсата на лечение на ищеца за заболяването – [диагноза] през периода от постъпването му в затвора до 30.05.16 г. е в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника. От заключението на вещото лице, частта – "анамнестично" се установява редовен прием от ищеца на назначеното му лечение за заболяването [диагноза], което опровергава твърдението в касационната жалба, за липсата на каквито и да е данни за провеждано лечение след 27.06.2016 година. Неоснователно е оплакването на касатора и относно приетото от съда, че не е налице неправилно хранене на ищеца през процесния период. Представителят на Върховната административна прокуратура в пледоарията си основателно посочва по този въпрос, че от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че разработеното меню за диета № 9 впечатлява със своята съвременност въпреки базовата остарялост на стандартната диета № 9. Въз основа на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск като правилно, поради което следва да се остави в сила. Неправилно е решението на административния съд в частта му, имаща характер на определение, а именно, в която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. По този въпрос, съдът е приложил неправилно материалния закон. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдържанието на посочените разпоредби дава основание да се направи извод, че законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав