Решение № 3781 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2014 г.

Решение № 3781 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 146 и чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Гард-БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж. к. "Южен парк", бл. 1, вх. Д, партер, с управител Румен Иванов Иванов, подадена чрез процесуален представител адв. Ивайло Ангелов, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 7/14.03.2014 г. на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). С акта на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК във вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, във вр. с чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК и Решение № 476/4.07.2013 г. на КРС, на дружеството са установени следните непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС: годишна такса за ползване на индивидуално ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 1.10.2011 г. - 4.07.2013 г., възлизащи на 4079,33 лева. Жалбоподателят развива съображения за нищожност на АУПДВ поради това, че същият е издаден от некомпетентен орган, извън кръга на неговите правомощия, неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4. Също така е посочено, че сумата на посоченото задължение не е подкрепена от основателни мотиви, които да се основават на законови разпоредби. Ответната страна - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител юрк. В. Ковачев, в съдено заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, съобразно ДОПК и Закон за електронните съобщения. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността и законосъобразността на оспорения акт прие за установено следното: Жалбата, наречена "искане", с която се иска прогласяване на нищожността на оспорения акт е допустима, но е неоснователна. От събраните по делото доказателства е видно, че на "Гард-БГ" ЕООД е издадено разрешение № 00953/18.08.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR, изменено с изменение № 00953-01/5.07.2012 г. Разрешение № 00953/18.08.2008 г. е отнето с решение № 476/4.07.2013 г. на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от Закона за електронните съобщения, във връзка с решение № 125/14.02.2013 г. и протоколно решение № 4/19.03.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В т. 2 на решението е посочено дължимите от "ГАРД - БГ" ООД към КРС суми, да се съберат по реда за събиране на държавните вземания. Няма данни решението за отнемане на разрешението да е обжалвано. Въз основа на горното, на дружеството е издаден АУПДВ № 7/14.03.2014 г. от председателя на КРС, с който на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК във вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗЕС във вр. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, във вр. с чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК и Решение № 476/4.07.2013 г. на КРС, на "Гард-БГ" ЕООД са установени следните непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС: годишна такса за ползване на индивидуално ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 1.10.2011 г. - 4.07.2013 г., възлизащи на 4079,33 лева. Актът е връчен на управителя на дружеството на 21.05.2014 г., а жалбата до съда е подадена на 30.06.2014 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, трето отделение преценява жалбата като неоснователна. В разпоредбите на чл. 224, ал. 1 от ЗД (отм.) и на чл. 147 от ЗЕС е предвидено, че размера на таксите, събирани от КРС е нормативно определен в Тарифа за таксите. Оттук следва изводът, че посоченото в оспорения акт публично държавно вземане е установено по основание, респективно актът не е в противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно ал. 2-ра на текста, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Въз основа на посочените разпоредби следва, че компетентният орган, който може да издава актове за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни такси е КРС. Следователно оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Останалите възражения в искането, което е с характер на жалба, касаят законосъобразността на обжалвания акт, срокът за обжалването на който е изтекъл. По изложените съображения настоящият състав на трето отделение намира, че оспореният акт е валиден и жалбата, в която се твърди нищожността му, следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3, предл. 1-во АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) същото следва да е в размер на 150 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение