Решение № 7326 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2014 г.

Решение № 7326 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Веселка Миткова Динолова от гр. Стара Загора против решение № 256 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 441 по описа за 2013 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 112/19.09.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Стара загора.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

С частна жалба е оспорено постановеното по същото дело определение № 5 от 7.01.2014 г., с което в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара загора не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна в установените преклузивни спорове, с оглед на което са процесуално допустими.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. По касационната жалба:

Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 112 от 19.09.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара загора, потвърждаващо разпореждане № 231-00-2583-1 от 5.08.2013 г. на определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО (заповед № 471/6.07.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Стара загора), с което на Веселка Миткова Динолова е отпуснато парично обезщетение за безработица, в частта за определения срок за изплащане на обезщетението (от 31.07.2013 г. до 28.11.2013 г.) и в частта за определения минимален размер от 7.20 лв.

С постановеното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна (диспозитивът "оставя без уважение" противоречи на чл. 172, ал. 2 от АПК), след като е стигнал до правилния извод, че жалбоподателката изпълнява условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица, чийто размер и срок на изплащане следва да бъдат определени съобразно чл. 54б, ал. 3 от КСО. По отношение на претенциите за изплащане на парични обезщетения въз основа на болнични листове съдът законосъобразно е приел, че същите не са с преюдициално значение и са извън спорния предмет.

Неоснователни са касационните доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствените правила за събиране на доказателства и изясняване на фактите по делото. Съдът е пристъпил към постановяване на решение след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за спорното право. Неотносими са доводите на касационната жалбоподателка във връзка с изпълнението на решението от 17.02.2014 г., постановено от Плевенския районен съд по гр. дело № 5152 по описа за 2013 г.

Между страните няма спор, че жалбоподателката Динолова е придобила право на парично обезщетение за безработица при изпълнение на кумулативно предвидените условия от чл. 54а, ал. 1 и 2 от КСО. От приложените в административната преписка заповед № 22/10.07.2013 г. и трудовата книжка се установява, че трудовото й правоотношение с работодателя ЕТ "Ирмо - Илиян Игнатов" - с. Къшин, обл. Плевен, е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) - с писмено предизвестие от работника или служителя до работодателя. Съгласно мотивите към решение от 17.02.2014 г. (невлязло в сила) по гр. дело № 5152 по описа за 2013 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 22/10.07.2013 г., като доказателство по делото е представено писмено предизвестие от работника до работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.

По силата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, на основание чл. 326 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

С издаденото разпореждане на жалбоподателката Динолова законосъобразно при наличие на предпоставките по чл. 54б, ал. 3 от КСО е било отпуснато парично обезщетение за безработица за срок от четири месеца в размер съгласно чл. 10 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. (отм.) във вр. с чл. 54б, ал. 2 от КСО. Крайната дата на определения срок от четири месеца (28.11.2013 г. - последният работен ден от месеца) е съобразена с разпоредбата на чл. 54б, ал. 5 от КСО, съгласно която месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася. Правилото за определяне на месечния размер на паричното обезщетение е приложимо по аналогия и в случаите по ал. 3 на чл. 54б, когато паричното обезщетение се изплаща в определения със закон срок в минимален дневен размер.

Предвид гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.

2. По частната жалба:

С обжалваното определение № 5 от 7.01.2014 г., постановено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, жалбоподателката е осъдена да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 248, ал. 2 от ГПК, което задължава съда да съобщи на насрещната страна за исканото допълване или изменяне на съдебното решение в частта за разноските с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

Видно от приложената разписка, жалбоподателката е получила съобщението за подаденото искане с указание за правото й да представи отговор в 7-дневен срок на 8.01.2014 г. Към тази дата съдът вече се е бил произнесъл с определението си от 7.01.2014 г., след като е приел, че насрещната страна е взела становище по искането на Директора на ТП на НОИ - Стара загора за допълване на съдебното решение в частта за разноските с касационната жалба, подадена до Върховния административен съд против съдебното решение. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото е нарушило принципите на състезателност и равенство на страните в процеса.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне по искането на Директора на ТП на НОИ - Стара загора след изпълнение на процесуалното изискване по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,