Решение № 1276 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11504/2008 г.

Решение № 1276 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11504/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. С решение от 9.07.2008 г. постановено по адм. д. № 726/2008 г., Административният съд - София - град е отменил заповед № РД - 14-396/24.10.2007 г. на зам. началника на ДНСК гр. София като незаконосъобразна. Срещу решението е подадена касационна жалба от ДНСК гр. София с оплакване за допуснати нарушения на материални, закон и съществени процесуални нарушения. Ответницата Христина Джартова от гр. Дупница чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, заповедта, предмет на обжалване за незаконосъобразна. Въз основа на събраните по делото доказателства и вкл. заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните, съдът е обсъдил релевантния за спора факт относно характера на извършения ремонт на процесната жилищна сграда застрашена от самосрутване и дадените предписания от кмета на общината и законосъобразно го е квалифицира като "текущ" по смисъла на § 5 т. 43 от ДР на ЗУТ. След като с извършения ремонт не се засяга конструкцията на сградата, не са извършени дейности на премахване на съществуващи зидове и липсва направа на отвори в тях, както и не е променено предназначението и натоварванията в тях, следователно не би могло такъв ремонт да се квалифицира като "основен". Законосъобразни са съображенията в случая се касае до "текущ" ремонт и съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ за него не се изискват разрешение за строеж и други строителни книжа. Констатациите в констативните актове са опровергани от ответницата с категоричността на заключението на в. л. във всеки пункт. Ето защо обосновано и законосъобразно, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2 т. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. При така възприетата фактическа обстановка изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед са законосъобразни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване в тази насока е неоснователно. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и е постановил решението въз основа на тях и закона, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения. При отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1 т 3 от АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд