Решение № 9545 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2010 г.

Решение № 9545 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 55/11.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1482/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 260800173/12.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията, направени от дирекция "ОУИ", не е преценил правилно доказателствената сила на представените документи и е възприел заключението на вещото лице, което е необосновано и е изградено на доказателства без доказателствена стойност. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Касаторът оспорва решението и в частта за присъдените разноски, като поддържа, че в случая е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и съдът е следвало да възложи разноските изцяло в тежест на жалбоподателя, съобразно направеното искане от дирекция "ОУИ" в същия смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Стоян Андонов Кънчев, действащ като ЕТ "Стоян Кънчев - Морски" - гр. Хасково, чрез пълномощника адв. Наталия Кузминова - Янева, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. В писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е отменил РА, като е приел, че е доказано начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отменен РА № 260800173/12.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с решение № 492/2.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 5176,84 лв. по 18 броя фактури, издадени за периода от м. 02/2003 г. до м. 10/2004 г. от ЕТ "Батилов - 88 - Николай Батилов" гр. Бургас, както и начислените лихви в размер на 2988,55 лв. С решението съдът е осъдил дирекция "ОУИ" да заплати на жалбоподателя сумата 900 лв., представляваща разходи за производството и адвокатски хонорар. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните 18 броя фактури, издадени от ЕТ "Батилов - 88 - Николай Батилов" на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това, че доставчикът не е представил поисканите му документи и писмени обяснения, искането за които е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, след като доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция. Съдът е описал подробно извършените от органите по приходите процесуални действия във връзка с връчване на искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както и съставените протоколи за удостоверяване действията на органите по приходите и е приел, че същите съответстват на изискванията на ДОПК. Посочил е също, че след срока, посочен в искането са представени част от поисканите документи, след което е направена повторна проверка за връчване на ИПДПОЗЛ, при която лицето също не е намерено и искането е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Предвид това, съдът е приел, че при ревизията действително е било налице основание за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Според съда това основание е отпаднало предвид събраните доказателства в производството по обжалване на РА. В тази връзка съдът е изложил подробно съдържанието на заключението по съдебно - счетоводната експертиза, изслушана по делото, според което данъкът по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика, съгласно изискването по чл. 55, ал. 6 ЗДДС и счетоводството е водено редовно; от проверените счетоводни документи, представени от счетоводителя Димитрина Маркова, е установено, че доставчикът е закупувал малки прасета за угояване, закупувал е храна за отглеждане на тези животни като брашно, риба, трици, семе и т. н.; отчел е разходи за електричество и наем на свинарник, за което са съставени и фактури, имал е наети трима работника на трудов договор, на които е изплащал възнаграждения според ведомостите за заплати. Съдът е възприел това заключение за обосновано, като го е обсъдил с останалите доказателства по делото и възраженията на страните. В тази връзка е изложил, че по делото са представени писмените документи, по които е работило вещото лице, като същите са представени от Димитрина Маркова, която е била счетоводител на доставчика, видно и от данните в ГДД на същия и приложенията към тях; тези доказателства са заверени от счетоводителя след изричните указания на съда. Посочил е също така, че са представени писмени документи и от данъчната администрация - дневници за продажби и справки - декларации по ЗДДС, ГДД и отчети за приходите и разходите на доставчика, данни за подадените уведомления по чл. 62 КТ, а от ревизираното лице - процесните фактури и фискални бонове към тях. Въз основа на обсъждането на тези документи съдът е направил извода, че е доказано начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС в редовно водено счетоводство, както и реалността на доставките по процесните фактури, поради което с РА неправилно е отказано право на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Според констатациите и направените изводи в РА и решението на директора на дирекция "ОУИ", с което актът е потвърден, по процесните фактури, издадени от ЕТ "Батилов - 88 - Николай Батилов" през данъчни периоди м. м. 02, 03, 04, 05, 06, 08, 10, 11 и 12/2003 г. и м. м. 01, 03, 04, 05, 07, 09 и 10/2004 г., правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че доставчикът не е представил поисканите документи и писмени обяснения, които са поискани с ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В мотивите на обжалваното решение съдът е описал подробно извършените процесуални действия от органите по приходите във връзка с връчването на ИПДПОЗЛ, както и съставените в тази връзка протоколи. Изводите, че двете ИПДПОЗЛ са редовно връчени по реда на чл. 32 ДОПК съответстват на доказателствата по делото и са правилни. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователен доводът на ревизираното лице - ответник в настоящото производство, за това, че за връчване на искането за представяне на документи и обяснения, органите по приходите е следвало да потърсят счетоводителя на доставчика - Димитрина Маркова, тъй като можели да установят името й от подаваните счетоводни документи на фирмата. За целите на насрещната проверка на доставчика, органите по приходите нямат задължение да го издирват на всички възможни адреси, тъй като според чл. 29, ал. 1 ДОПК съобщенията и другите книжа до субектите се връчват на адреса за кореспонденция. В съответствие с доказателствата, представени в производството по обжалване на ревизионния акт, включително заключението на съдебно - счетоводната експертиза, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че е отпаднало основанието за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС и същевременно са изпълнени всички условия по чл. 64, ал. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. В мотивите на решението, възпроизведени накратко по-горе, съдът подробно и последователно е посочил установените факти и обстоятелства по делото, като в тази връзка е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно е преценил доказателствената сила на всяко от тях, като е отчел направените от страните възражения по доказателствената им сила. Изложените от съда съображения и направените изводи са обосновани и правилни, същите съответстват на правилата за разпределение на доказателствената тежест и са направени при правилна преценка на правното естество на съответното доказателство и на доказателствената му сила. Направените от съда фактически и правни изводи са обосновани, съответстват на приложимите правни норми и се споделят от настоящия състав. Правилно съдът е приел, че от събраните доказателства се установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане на ревизираното лице, за чието установяване са били изискани документите и писмените обяснения, съгласно ИПДПОЗЛ. Първият спорен въпрос по делото е свързан с начисляването на ДДС от доставчика. Неправилно в касационната жалба се поддържа, че въпреки представените доказателства и заключението на вещото лице, не е доказано, че ДДС е начислен от доставчика в счетоводството му по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, при редовно водено счетоводството съгласно изискването по чл. 51 ДОПК. По делото е било безспорно, че процесните фактури са отразени в съответните дневници за продажби и справките - декларации на доставчика, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Относно счетоводното начисляване на данъка и редовността на воденото от доставчика счетоводство, вещото лице е дало обосновано заключение, което правилно е възприето от съда. Доводите в касационната жалба, за това че заключението е изготвено въз основа на нечетливи копия на счетоводни регистри са неоснователни, тъй като по делото са представени четливи копия от тези документи, които са заверени от лицето Димитрина Маркова - счетоводител на доставчика. Нечетливи копия на документите са били представени по време на ревизията, но след направените възражения от представителя на дирекция "ОУИ" и след изричните указания от съда, в съдебното производство са представени четливи и заверени копия. Възражението, свързано с качеството на лицето Димитрина Маркова също е неоснователно. Фактът, че по делото не е представено пълномощно за това лице, както и че не е представен договор за счетоводно обслужване, не обосновава извод за недостоверност на документите представени от същото. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на данните по ГДД на доставчика за 2003 г. и 2004 г., в които това лице е посочено като съставител на декларациите, които са били приети в съответното данъчно подразделение като надлежно подадени. В тази връзка следва да бъде отчетено обстоятелството, че доказателствата, представени от това лице са изискани по реда на чл. 192 ГПК. Фактът, че документите от счетоводството на доставчика не са били представени по време на ревизията, не обосновава извода, че счетоводство не съществува. В случая са налице достатъчно данни да се приеме, че доставчикът отказва да съдейства на извършваната ревизия /след връчване на първото ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 ДОПК са представени само част от поисканите документи и то в нечетливи копия/, както и на страната в производството по обжалване на РА, като в този смисъл е твърдението на самата страна и на вещото лице. Безспорно е, че данъкът не е платен по "ДДС - сметка" на доставчика, но в случая това не е било задължително предвид разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗДДС, тъй като по всяка от процесните фактури размерът на ДДС е под 1000 лв. По изложените съображения, правилно съдът е приел, че данъка е начислен от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС в редовно водено счетоводство. Относно реалността на доставките по процесните фактури изводите на съда също са правилни. Въз основа на анализа на представените писмени доказателства и заключението на вещото лице съдът обосновано е приел, че доставките са реално извършени. По процесните фактури са продадени угоени прасета на килограм, като цената е платена по касов път, за което са представени касови бонове. Установено е, че доставчикът е производител на продадената стока, като част от прасетата са закупени от същия като малки прасета за угояване от ЕТ "Аязма - В. Стамболиева", а друга част са собствено производство, установено е също закупуване на храна за животните /брашно, трици, видове риба/, отчитане на разходи за наем за свинарник по договор с "Големи български мелници" АД - гр. Бургас, както и за електричество. Придобиването на стоките от доставчика, придобиването и разходването на храната за отглеждането им, както и последващата продажба на животните са намерили съответно счетоводно отражение в счетоводството на доставчика, което е установено от вещото лице. Наред с това, представени са фактури за заплащане на наема на помещението за отглеждането им. Доказано е наличието на кадрова обезпеченост за извършване на доставките, предвид представените доказателства, че търговецът е имал наети трима души по трудов договор, за които са подадени съответни заявления, на работниците са изплащани трудови възнаграждения, за което са представени ведомости за заплати. Относно тези обстоятелства в същия смисъл е и заключението на вещото лице. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за реалност на доставките следва да се посочи факта, че в процесния РА в частта относно облагането по ЗОДФЛ за 2003 г. и 2004 г., не е извършено преобразуване на финансовия резултат чрез увеличение с разходите по процесните фактури. Предвид събраните доказателства, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че процесните доставки са реално осъществени, изпълнени са всички условия за признаване право на данъчен кредит и е отпаднало основанието за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати касационни основания за отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Жалбата е основателна в частта относно присъдените разноски. Безспорно се установява от данните по делото, че всички доказателства, които са послужили като основание за формиране на изводите на съда за основателност на жалбата на търговеца, са представени в съдебното производство. Тези доказателства е можело да бъдат представени в административното производство, тъй като същите представляват доказателства от счетоводството на доставчика и са съществували към момента на извършване на ревизията. На доставчика надлежно е връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани тези документи, но същият не ги е представил, без да са били налице уважителни причини за това. При положение, че документите бяха представени в рамките на административното производство, то органите по приходите биха могли да извършат съответна проверка и не би било необходимо изслушването на заключение на вещо лице, както и изискването им от трето лице. Затова, възражението на търговеца - ответник в настоящото производство, че за него е възникнала възможност да представи доказателствата чрез изискването им от трето неучастващо в процеса лице по реда на чл. 192 ГПК и да поиска назначаване на експертиза, не водят до извода, че не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Търговецът е имал възможност да прояви процесуална активност и по време на ревизията и в производството по оспорване на констатациите в ревизионния доклад, както и при административното обжалване на РА, с оглед своевременно представяне на поисканите документи и обяснения за установяване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с данъчното му облагане. Ревизираното лице, след като поддържа, че неговият доставчик го е увредил с поведението си като не е представил в срок поисканите му документи и обяснения, би могъл да предяви съответни претенции за обезщетение. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено в частта, с която дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на Стоян Андонов Кънчев сумата 900 лв., представляваща разноски по делото. По изложените съображения, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, на дирекция "ОУИ" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 457 лв., определено съобразно материалния интерес по спора - 5176,84 лв. главници и разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение