Решение № 6722 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Дупница, подадена чрез пълномощника адвокат Е. Вуковска, срещу решение 2098 от 06.12.2024 г., постановено по адм. дело 231/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта му с която е отменена издадената от него заповед РД 04-178/08.02.2024 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като недопустимо и като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че жалбата срещу заповедта е подадена в срока по чл. 140 АПК. Счита, че тази разпоредба не намира приложение, тъй като процесната заповед е издадена по реда на Закона за държавния служител (ЗДСл) и не е индивидуален административен акт. Твърди, че на Д. К. е било известно, че служебното й правоотношение е прекратено със заповедта, тъй като на същата дата тя е предала срещу подпис - дела, регистър, изборна документация, печат и други служебни материали. Намира, че между страните е било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение, като дописването на дата в заявлението не я опорочава, а заявлението на К., че оттегля съгласието си е било подадено след издаването на заповедта. Счита за недоказани твърденията й, че е била подложена на натиск да напусне. По изложените съображения иска обезсилване на решението и прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата, респективно неговата отмяна, с отмяна на заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание чрез адвокат Х. Георгиева поддържа жалбата и направените в нея искания. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - Д. К., чрез пълномощника адвокат М. Георгиев, в представени писмен отговор, молба, писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по изложени съображения. Претендира разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за обезсилване или отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С първата част от диспозитива на атакуваното съдебно решение е отменена заповед РД 04-178/08.02.2024 г. кмета на Община Дупница, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Д. К., по взаимно съгласие на страните, считано от 09.02.2024 г. С втората част от диспозитива на решението е оставен без разглеждане иск на К. за присъждане на обезщетение за времето, през което не е била на служба и е прекратено производството по него. Срещу тази част на решението не е подадена касационна жалба, поради което тя не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че К. е заемала длъжност началник отдел ГРАОН в Община Дупница до 08.02.2024 г., когато с обжалваната от нея заповед РД 04-178/08.02.2024 г. на кмета на общината служебното й правоотношение е прекратено на посоченото по-горе основание. Съгласието на служителката е обосновано на подадено от нея заявление до кмета на общината с поставен вх. 93-00-272/08.02.2024 г., в което записано, че желае да бъде освободена от длъжността началник отдел ГРАОН по взаимно съгласие, считано от: . След този текст е поставена дата 09.02.2024 г. , за която чрез извършена съдебно-графологическа експертиза и чрез признание на пълномощника на ответния орган, направено в съдебно заседание на 13.06.2024 г., е установено, че не е положена от К.. В деня на издаването на заповедта - 08.02.2024 г. в 15.40 часа, служителката предала срещу подпис на комисия от други трима служители на общината: настойнически и попечителски дела, регистър на печатите, изборна документация, печат, книги, дела, електронен подпис и служебен телефон. В процесната заповед РД 04-178/08.02.2024 г. е отбелязано, че К. не е изчакала връчването на заповедта и е напуснала работното си място към 16.45 часа на 08.02.2024 г. Отбелязано е също, че на 15.03.2024 г. тя е била посетена на домашния си адрес от двама посочени общински служители за запознаване и връчване на заповедта, но е отказала да я получи, удостоверено с техните подписи. В заповедта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. На следващия ден след издаването й, К. депозирала пред органа заявление вх. 93-00-274/09.02.2024 г., че оттегля заявлението си за напускане заради влошаване на здравословното й състояние. По допустимостта на жалбата срещу заповедта съдът е приел, че предвид непосочването в нея на реда и срока за обжалване, за оспорването й е приложим срокът по чл. 140, ал. 1 АПК, който при връчване на заповедта на 15.03.2024 г. и подаване на жалбата на 22.04.2024 г., същият е спазен. От правна страна е намерено, че макар заповедта да е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, тя е постановена в нарушение на материалноправните предпоставки предвидени в закона. Прието е, че към момента на издаването е липсвало съгласие, респективно воля у К., за прекратяване на служебното правоотношение, която да съвпада по време с волята на органа. Подаденото от нея заявление е било без дата от която да настъпи прекратяването, което е преценено като индиция за оказан натиск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е индивидуален административен акт по силата на изричната разпоредба на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, поради която тя следва да има изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Липсата му предпоставя удължаване на срока за обжалване на основание чл. 140, ал. 1 АПК, както правилно е намерил първоинстанционният съд. Възражението на касационния жалбоподател срещу това не може да бъде споделено. Заповедта не е била връчена по-рано от отбелязаната в нея дата - 15.03.2024 г., тъй като съгласно изричното записване, К. е напуснала мястото преди тя да бъде издадена. Следователно не било възможно да й бъде връчена в деня на издаването, а предаването на други служебни материали преди това не може да бъде приравнено на връчване на заповедта. Според разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За да са налице материалноправните предпоставки за приложението на тази норма, следва да е установено безспорно взаимно съгласие на двете страни по правоотношението - на органа по назначаването и на държавния служител. В случая правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че липсва реално съгласие на държавния служител. Въпреки, че е подала до кмета заявление да бъде освободена от длъжността, в него К. не е вписала датата от която да настъпи прекратяването на служебното правоотношение, а тази дата е дописана от самия орган, съгласно направеното признание чрез неговия процесуален представител. Дописването на датата, съчетано с подаване на следващия ден след издаването на процесната заповед, на заявление за оттегляне на съгласието, обосновава правилността на извода за неговата липса. По този начин не може да се установи момента от който служителката е искала прекратяването. Ето защо правилно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед не е установено взаимно съгласие между страните за прекратяване на служебното правоотношение, при което не са били осъществени посочените в оспорения акт предпоставки за издаването му по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. В контекста на изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената му част и то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, която е заплатила адвокатско възнаграждение от 800 лева, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и разписка. Същото следва да й бъде възстановено на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК от бюджета на органа, издал отменения акт, чиято касационна жалба се отхвърля с настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение