Решение № 8249 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2018 г.

Решение № 8249 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Димчев, чрез процесуален представител, против решение № 106 от 07.06.2018 г. по адм. дело № 36/2018 г. на Административен съд Сливен, с което жалбата му против заповед № 343 з-76/10.01.2018 г. на директора на ОДМВР-Сливен, за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът- директора на ОДМВР-Сливен, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил № 343 з-76/10.01.2018 г. на директора на ОДМВР-Сливен, с която на младши експерт Б. Димчев–младши оперативен дежурен в група "ОДЧ" при ОДМВР-Сливен, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е неправилно. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма, съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, при спазване изискванията на чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР както и на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от с. з. Настоящият съдебен състав не споделя заключенията на Административен съд Сливен/АС-Сливен/ за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Не се кредитират изложените мотиви на първоинстанционния съд за осъществено нарушение от на чл. 34, ал. 1 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в министерство на вътрешните работи, и на т. 23 от заповед № 343 з-119/26.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Сливен относно организацията и реда за осъществяване на дежурство в ОДМВР-Сливен. Цитираната т. 23 съдържа изброени шестнадесет отделни задължения на пом. ОД в ОДЧ на ОДМВР Сливен, между които и посоченото в оспорената заповед от наказващия орган, а именно- да изготвя, попълва, регистрира и съхранява документи, регламентирани в Инструкция №Iз-1373/21.06.2010 г., както и тези, разпоредени от ръководството на ОДМВР-Сливен. В процесния казус ДНО е приел, че постъпил сигнал от ЕЕН 112, подаден от лицето К. Димитрова, съдържащ данни за домашно насилие, не е бил отразен от мл. експерт в книгата за получените съобщения и сигнали в ОДЧ-ОДМВР-Сливен, като по този начин е нарушена т. 4. 6 от Методическите указания за действията на полицейските органи по закона за защита от домашното насилие, утвърдени със Заповед № Iз-717/05.04.2012 г. на министъра на вътрешните работи и съответно чл. 34, ал. 1 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. По делото обаче не се спори, че наказания служител не е бил запознат с посочените методически указания, поради което за същия липсва задължение, свързано с тяхното изпълнение. При тези факти няма как да отрази данните за постъпилия сигнал в книгата за получените от дежурната част съобщения и сигнали за извършени престъпления и произшествия, поставяйки в графата "Забележка" отметка "ДН" /домашно насилие/, каквото е изискването на т. 4. 6 от методическите указания. Въпреки, че подадения сигнал на ЕЕН 112 е приет и отработен от Димчев, и същия от момента на приемане на сигнала до края на дежурството е предприел необходимите законови действия/обстоятелства, изрично установени в хода на дисциплинарното разследване и посочени в справка 343 р-12761/22.12.2017 г. и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/, на служителя е вменено нарушение, касаещо неизпълнение на разпоредба, която не е била доведена до неговото знание. Горните обстоятелства, събрани в проведеното дисциплинарно производство, обобщени в справка 343 р-12761/22.12.2017 г. и възприети от наказващия орган, подкрепени и от приетите по делото доказателства, не водят до извод за извършване от Б. Димчев на нарушение на чл. 34, ал. 1 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в министерство на вътрешните работи/разпоредба, единствено препращаща към приложение № 1 от Инструкцията, чието съдържание не може да се установи, тъй като административния орган не е представил по делото процесната Инструкция в цялост/, съответно на т. 23 от заповед № 343 з-119/26.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Сливен. Не е налице хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР- небрежност в служебна дейност, за което на касатора да се наложи дисциплинарното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както неправилно е приел АС-Сливен. Предвид изложеното настоящият състав намира извода на първостепенния съд, че обжалваната от Б. Димчев заповед е постановена при спазване на изискванията на материалния закон за неправилен, съответно обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и не са налице допуснати процесуални нарушения, поради което настоящия състав следва да се произнесе по съществото на спора след отмяната на съдебното решение. С оглед изложеното за неправилност на обжалваната пред АС-Сливен заповед, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което същата бъде отменена, като постановена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изхода на спора и заявената от касатора претенция за присъждане на разноски само за настоящата инстанция на същия следва да се присъдят разноски, възлизащи на 5 лева - заплатена държавна за касационното производство, като в тази хипотеза направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,