Решение № 16624 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2013 г.

Решение № 16624 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Тина" ООД, гр. Кюстендил, срещу решение № 100 от 13.05.2013 г. по адм. д. № 148/2012 г. на Административен съд - Кюстендил. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1/17.01.2012 г., издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от старши инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, потвърден с Решение № 002 от 2.05.2012 г. от директора на Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, в частта, с която е установено задължение на търговското дружество за такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. в размер на 8509,46 лева и лихва върху тази сума в размер на 2170,57 лева; за 2010 г. в размер на 24752,32 лева и лихва върху тази сума в размер 3809,29 лева; за 2011 г. в размер на 4797,87 лева и лихва върху тази сума в размер на 189,70 лева или общо задължение за ТБО в размер на 38 050,65 лева, ведно с лихва в размер на 6169,56 лева. С решение № 100 от 13.05.2013 г. по адм. д. № 148/2012 г. на Административен съд - Кюстендил е отхвърлена жалбата на "Тина" ООД, гр. Кюстендил, срещу акт за установяване на задължение по декларация № 1/17.01.2012 г., издаден от старши инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, потвърден с Решение № 002 от 2.05.2012 г. от директора на Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, в оспорената част. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че касаторът е подал декларации по чл. 17 и чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), ведно с доказателства за правото му на собственост върху недвижими имоти, представляващи земя и сгради, находящи се в гр. Кюстендил (Договор за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от Търговския закон от 25.10.2006 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 148, том VII, рег. № 7886, дело 1226 от 21.11.2006 г.), а имотът е УПИ и се намира в Северната промишлена зона на града. Първоинстанционният съд е приел също така, че със заповед № 1432/30.12.2008 г., издадена от кмета на община Кюстендил, са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район и честотата на сметоизвозване за 2009 г., като Северната индустриална зона е включена в обхвата на втори район, а същевременно е определена и честотата на сметоизвозване. Със заповед № РД-00- 1768/26.10.2009 г. на кмета на община Кюстендил са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги в съответния район и честотата на сметоизвозване за 2010 г. като е определена и честотата на сметоизвозване. Със заповед № РД-00-1198/26.10.2009 г. на кмета на община Кюстендил са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги в съответния район и честотата на сметоизвозване за 2011 г. Определено е, че се извършват услугите по събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За 2009 г. жалбоподателят е подал декларация - приложение № 7, с която е посочил вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци и е сключен договор с общинското предприятие "Чистота" за уточняване вида и броя на съдовете за смет и честотата на извозването им. Таксата е определена според количеството на битовите отпадъци, съобразно подадената декларация и сключения договор, както следва: 2,3 промила за поддържане чистотата на терените за обществено ползване плюс 1560 лева годишно за един контейнер тип бобър (1 бр. х 15 лева х 2 пъти в седмицата х 52 седмици в годината). За 2010 г. не е подадена декларация и сключен договор за определяне броя на съдовете за смет, поради което дължимата такса битови отпадъци не е определена според количеството на същите, а в размер на 8 промила върху отчетната стойност на имота, от които 4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 2 промила за поддържане на депо и обезвреждане на битови отпадъци и 2 промила за поддържане чистотата на терените за обществено ползване. За 2011 г. размерът на дължимата такса е определен съобразно количеството битови отпадъци, т. к. е подадена декларация - приложение № 5, с която е посочен вида и броя на съдовете за смет - един брой кофа и съответен договор между дружеството - жалбоподател и общинското предприятие "Чистота". Таксата е изчислена в размер на 1,5 промила за поддържане чистотата на терените за обществено ползване плюс 48 лева годишно за един брой кофа (1 брой х 4,00 лева х 1 път х 12 седмици в годината). По делото пред Административен съд - Кюстендил е представена и Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Кюстендил (Наредбата), приета с решение № 360/29.01.2009 г. на Общински съвет - гр. Кюстендил. Съгласно чл. 19 от наредбата, за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, предприятията подават декларация в общината до 30 ноември на предходната година, съгласно приложение № 7, а до 31 януари сключват договор с общинското предприятие "Чистота", в който се уточнява броят и видът на съдовете за смет и честотата извозването им. В чл. 20, ал. 1 е уредено, че когато предприятието не е подало декларация в установения срок, не изпълнява клаузите на сключения договор или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишна такса в размер на 10 промила върху отчетната стойност на нежилищните имоти. Съгласно чл. 20, ал. 2 и Приложение № 2, т. 35 в тази хипотеза по видове услуги таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 5 промила; за обезвреждане на битови отпадъци - 2, 5 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 2, 5 промила. Наредбата е изменена и допълнена с решение на Общински съвет - гр. Кюстендил № 559/29.12.2009 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от изменената наредба, когато предприятието не е подало декларация в установения срок, не изпълнява клаузите на сключения договор или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишна такса в размер на 8 промила върху отчетната стойност на нежилищните имоти, която по видове услуги е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 4 промила; за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения - 2 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 2 промила. С решение № 765/31.01.2011 г. на Общински съвет - гр. Кюстендил е приета нова Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Кюстендил. Съгласно чл. 16 от нея, размерът на годишната такса битови отпадъци за нежилищните имоти на предприятия се определя в левове според количеството на битовите отпадъци и в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване. Съгласно чл. 16, ал. 2 и 3 от наредбата, за определяне таксата за битови отпадъци според количеството им предприятията подават декларация в общината до 30 ноември на предходната година, съгласно приложение № 5, а до 31 януари сключват и договор с общинското предприятие "Чистота", в който се уточняват видът и броят на съдовете за смет и честотата на извозването им. По делото са представени и приети като доказателства решения на Общински съвет - гр. Кюстендил № 383 от заседание на 26.02.2009 г., № 579 от заседание на 28.01.2010 г., № 768 от заседание на 31.01.2011 г., с които са приети план- сметки за разходите за чистота за 2009 г., 2010 г., 2011 г. В производството пред Административен съд - Кюстендил са приети и доказателства относно реалното предоставяне на услугите през обсъжданите периоди, като са разпитани и двама свидетели за установяване на същото обстоятелство. От приетата като доказателство скица № 25467/23.03.2012 г. и акт № 1092 за публична общинска собственост се установява, че на територията на община Кюстендил съществува и се поддържа депо за битови отпадъци. По делото е приета и съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, с която е изчислена стойността на таксата за битови отпадъци относно процесния имот и лихвата за забава, която съдът е кредитирал изцяло. Предвид изложеното и оглед приложимостта на критерия за определяне на процесната такса за 2009 г. и 2011 г. - по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, а за 2010 г. - по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и за дължимостта й за отделните видове услуги и въз основа на заключението на вещото лице в частта, в която е изчислена за съответните години, съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци се определя по количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално, върху основа, определена от общинския съвет. Такса битови отпадъци е определена за 2009 г. и 2011 г. според количеството битови отпадъци - на основание чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ и в съответствие с цитираните по-горе наредби. Дружеството - жалбоподател не е подало до края на месец ноември 2009 г. декларация за видовете и броя на съдовете за отпадъци, които ще използва през следващата 2010 г. При това положение не е била налице база, по която да се определи количеството битови отпадъци и съответно - да се изчисли дължимата такса. Основният аргумент в касационната жалба е, че поради преустановяване дейността на търговския обект на дружеството, осъществявана в процесния нежилищен имот (Търговски център "Перфето", находящ се в гр. Кюстендил, ул. "Петър Берон" № 28), считано от 1.03.2010 г., не са изхвърляни битови отпадъци и услугата не е ползвана. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства относно факта на преустановяване на извършваната дейност. В "обяснението" от друга страна е поискано само определяне на по-нисък размер на таксата, а не - пълно освобождаване от нея. Това "обяснение" е подадено на 29.11.2010 г., на която дата е подадена и декларацията за определяне количеството на битови отпадъци за 2011 г., което обстоятелство е аргумент в подкрепа на противното - че имотът през 2011 г. е използван. Следва да се отбележи, че в производството през първоинстанционния съд изобщо не е навеждан аргумент за съществуващо противоречие между чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ и разпоредби от цитираните по-горе Наредби на Общинския съвет, за които са приложими § 19 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ (в сила от 1.01.2009 г.) и § 25, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (в сила от 1.01.2011 г.), с които са въведени изключения от правилото на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ за 2009 г. и 2011 г., изразяващи се в това, че размерът на таксата за битови отпадъци за 2009 г., 2011 г. се определя от общинския съвет съответно до 31.01.2009 г., респективно - до 31.01.2011 г. По тази причина и решаващият съд не се е произнасял в изложения на стр. 3 от касационната жалба смисъл, че правомерността на въведено с наредбата ограничение може да се установи единствено при оспорване на отделни нейни разпоредби. Наличието на някакво ограничение чрез наредбите се твърди за първи път в касационната жалба. Дори и действително да бе налице такова ограничение, каквото настоящият състав на ВАС не открива, хипотезата на настоящия случай е абсолютно различна. Ако се претендира определяне на таксата според количеството на отпадъците, то е следвало да има изрично изявление от страна на жалбоподателя в този смисъл, така както е направено за предходната и за следващите години. Общината не може да предполага каква е волята на лицето и сама да инициира определяне на дължимата такса по начина чрез определянето на количеството на отпадъците. След като от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че услугата е предоставяна, то липсва основание без подадена от лицето декларация, както да се определи таксата на базата на количество на отпадъците, така и евентуално - да се освободи изобщо от такава, ако имотът не се използва, за което обстоятелство не са представени каквито и да е доказателства. Дори и да се приеме, че решаващият съд не е дал изрични указания на жалбоподателя, че не сочи доказателства за установяване на този факт, по делото не е спорно между страните, че жалбоподателят изобщо не е подавал и декларация по предвидения за това ред и в срок (или дори извън него), с която да заяви, че имотът не се използва. Предвид изложеното, решението на Административен съд - гр. Велико Търново като правилно постановено следва да се остави в сила. Разноски не се претендират. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,