Решение № 10258 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2012 г.

Решение № 10258 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Нюуей Асет Мениджмънт" АД със седалище гр. София, против решение № 779-УД от 22.12.2011 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което е отнет издадения с решение № 730-УД/09.07.2008 г. лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество (УД) на "Нюуей Асет Мениджмънт" АД. С жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Комисията за финансов надзор, чрез пълномощника си юр. Веселина Мандаджиева, в съдебно заседание и с представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на "Нюуей Асет Мениджмънт" АД е неоснователна по следните съображения: С решение № 730-УД/09.07.2008 г. на Комисията за финансов надзор на "Нюуей Асет Мениджмънт" АД е издаден лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество по чл. 202, ал. 1 (отм.) от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), като дружеството може да предоставя и допълнителните услуги по чл. 202, ал. 2 (отм.) от ЗППЦК. Това се установява от извършената служебна справка от публичната информация от интернет страницата на Комисията за финансов надзор. Съгласно действащата през 2010 г. разпоредба на чл. 203, ал. 1 (отм.) от ЗППЦК управляващото дружество трябва по всяко време да притежава капитал не по-малко от левовата равностойност на 125 000 евро, чиято структура и съотношение с балансовите активи и пасиви на дружеството се определят с наредба. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба № 26 от 22.03.2006 г. за изискванията към дейността на управляващите дружества /Наредба № 26/ стойността на собствения капитал на управляващото дружество не може да бъде по-малка от 25 на сто от капитала по чл. 203, ал. 1 ЗППЦК. При подаване на годишния финансов отчет (ГФО) от жалбоподателя в КФН за 2010 г. е констатирано, че към 31.12.2010 г. съотношението на собствения капитал на УД /60508 лв./ към минималния капитал по чл. 203, ал. 1 (отм.) от ЗППЦК /125 000 евро/ е 24.75%. В отчета на УД към 31.03.2011 г., представен в КФН е посочено, че собствения капитал на жалбоподателя към 31.03.2011 г. е в размер на 61149,22 лв. или 25,01% от минималния капитал по чл. 203, ал. 1 (отм.) от ЗППЦК, а в отчета към 30.06.2011 г. - 61318,53 лв. или 25,08% от минималния капитал по чл. 203, ал. 1 (отм.) от ЗППЦК. КФН е направила преглед на отчетите за доходите и счетоводните баланси на УД към 31.03.2011 г. и към 30.06.2011 г., при който е установила, че за тези два периода точно толкова приходи, колкото са били и разходите на дружеството, поради което дружеството има нулев финансов резултат. В резултат на това КФН е счела, че собствения капитал на УД следва да е равен на собствения капитал към 31.12.2010 г. /60508 лв./. Така към 31.03.2011 г. и към 30.06.2011 г. съотношението на собствения капитал на УД /60508 лв./ към минималния капитал по чл. 203, ал. 1 (отм.) от ЗППЦК /125 000 евро/ също е 24.75%. През периода от 31.12.2010 г. до 30.06.2011 г. жалбоподателят не е предлагал оздравителна програма за привеждането на капитала в съответствие с изискванията за капиталова адекватност по чл. 22, ал. 2 от Наредба № 26. С ДВ бр. 77 от 04.10.2011 г. е обнародван Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране /ЗДКИСДПКИ/, в сила от 07.10.11 г. Съгласно чл. 90, ал. 2 вр. ал. 1 от него, управляващото дружество е длъжно по всяко време да поддържа собствен капитал, превишаващ или равен на левовата равностойност на 125 000 евро. Същото изискване е въведено с приетата въз основа на ЗДКИСДПКИ /§ 5 от него/ Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип и управляващите дружества /Наредба № 44/ - чл. 151, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 44, в сила от 01.11.2011 г. съгласно § 4 от нея. Съгласно чл. 91 от ЗДКИСДПКИ при нарушение на изискванията за капиталовата адекватност и ликвидността, определени с наредба, управляващото дружество е длъжно да уведоми заместник-председателя в 7-дневен срок от извършване на нарушението, като посочи причините за нарушението и предложи конкретни мерки, в резултат на които нарушението да бъде отстранено до един месец от извършването му. В 7-дневния срок от влизане в сила на Наредба № 44 жалбоподателят е уведомил /на 08.11.2011 г./ КФН за несъответствие на дружествата с изискванията за капиталовата адекватност, определение с Наредба № 44 и е посочил, че е извършил мерки за привеждане на капитала с изискванията за капиталова адекватност - посочил е, че на проведено общо събрание на акционерите е взето решение за увеличение на основния му капитал от 250 000 лв. на 478 000 лв., чрез издаване на нови акции на обща стойност 228 000 лв. По този начин заедно със собствения капитал, който към него момент е бил 39 047 лв. новия капитал би отговарял на изискването на чл. 151, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 44 за минимален собствен капитал в размер на левовата равностойност на 125 000 евро. Посочено е, че съгласно взетото решение увеличението на капитала ще стане до 21.11.2011 г. В този срок, както и в едномесечния срок по чл. 91 от ЗДКИСДПКИ, а също и до момента на издаване на оспорваното решение вноски по увеличение на капитала не са били направени. Нещо повече - дружеството е влошило допълнително финансовото си състояние с още 4344,26 лв. С решение по протокол № 63/09.12.2011 г. на КФН е открито производство спрямо жалбоподателя за отнемане на лиценза му за извършване на дейност като УД. Последният е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо от 09.12.11 г. за откритото производство, по което той е представил възражения от 14.12.11 г. С предложение на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" е предложено КФН да вземе решение за отнемане на "Нюуей Асет Мениджмънт" АД лиценза му за извършване на дейност като УД. С решение по протокол № 68/22.12.2011 г. е взето оспорваното решение. В същото е прието, че през периода от 31.12.2010 г. до 30.06.2011 г. спрямо жалбоподателя като УД са били налице основанията за отнемане на лиценза му по чл. 208, ал. 1, т. 4 (отм.) от ЗППЦК, като наличието на това основание не е установено от КФН поради некоректното изчисляване в представените пред КФН финансови отчети от жалбоподателя. Освен това е прието, че и към момента на издаване на оспорваното решение са налице основание по чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДКИСДПКИ за отнемане лиценза на жалбоподателя. Обсъдени са подробно възраженията на жалбоподателя, които са счетени за неоснователни, поради което е постановено оспорваното решение, с което с което е отнет издадения с решение № 730-УД/09.07.2008 г. лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество на "Нюуей Асет Мениджмънт" АД. При така установеното от фактическа страна жалбата е неоснователна. В съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК оспорения индивидуален административен акт - решение № 779-УД от 22.12.2011 г. на Комисията за финансов надзор, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, съобразен е с административнопроизводствените правила, не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства с целта на закона. На основание чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗКФН е предоставено правомощието по предложение на съответния ресорен заместник-председател да издава или отказва да издаде и отнема предвидените в ЗДКИСДПКИ разрешения (лицензии) за извършване на дейност, регулирана от този закон. Заместник-председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", има право съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН самостоятелно да прави предложения по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗКФН. Тъй като в случая предложението е направено от компетентния ресорен заместник-председател, и оспорваното решение е взето от административен орган, имащ правомощия да взема решения като процесното, то изводът е, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Спазени са административнопроцесуалните правила при издаването на индивидуалния административен акт. Комисията се е произнесла след като е било образувано производство за отнемане на издадения лиценз, за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен, извършена е съответната проверка, при която са установени фактическите основания за издаване на оспорваното решение. По предложение на ресорния заместник-председател и въз основа на събраните доказателства, КФН на свое заседание от 22.12.2011 г., при спазване изискването за кворум и мнозинство по чл. 8, ал. 4 от ЗКФН е постановила решението си, като в същото са подробно обсъдени възраженията на жалбоподателя. Решението е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДКИСДПКИ комисията за финансов надзор отнема издадения лиценз, ако управляващото дружество престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност или ликвидност, установени с наредба, и не предложи в 7-дневен срок от извършване на нарушението мерки за привеждането му в съответствие с тези изисквания или в срока по чл. 91 не отстрани нарушението. В случая се установяват материалноправните предпоставки по тази разпоредба. Установява се, че на жалбоподателя е издаден лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество - издаден с решение № 730-УД/09.07.2008 г. на Комисията за финансов надзор. Установява се също така, че още към 31.12.2010 г. то е престанало да отговаря на изискванията за капиталова адекватност по чл. 22, ал. 2 от Наредба № 26, тъй като стойността на собствения му капитал към този момент /60508 лв./ е станал по-малък от 25 на сто от капитала по действащата към него момент разпоредба на чл. 203, ал. 1 (отм.) от ЗППЦК - левовата равностойност на 125 000 евро, като към 31.12.2010 г. съотношението е било 24.75%. Това съотношение се е запазило до 30.06.2011 г. съобразно направените преизчисления от КФН, правилността на които се установява от приложените по делото годишен финансов отчет за към 31.12.2010 г., и финансови отчети към 31.03.2011 г. и към 30.06.2011 г. Освен това жалбоподателят 7-дневен срок от извършване на нарушението не е предложил мерки за привеждането му в съответствие с посочените законови изисквания. Към него момент е действала идентична разпоредба на чл. 208, ал. 1, т. 4 (отм.) от ЗППЦК, съгласно която Комисията отнема издадения лиценз, ако управляващото дружество престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, установени с наредба и не предложи в 5-дневен срок от възникване на несъответствието оздравителна програма за привеждането му в съответствие с тези изисквания или оздравителната програма не бъде одобрена от комисията в 14-дневен срок от предлагането й, или не изпълнява одобрената от комисията оздравителна програма. След влизане в сила на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип и управляващите дружества, дружеството жалбоподател не е отговаряло на изискванията за капиталова адекватност по чл. 151, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 44 да поддържа собствен капитал, превишаващ или равен на левовата равностойност на 125 000 евро. В този случай той е предложил мерки за привеждането му в съответствие с изискванията за капиталова адекватност по чл. 151, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 44, но пък в едномесечния срок по чл. 91 от ЗДКИСДПКИ не е отстранил нарушението, като не е привел капитала си в съответствие със законовите изисквания. Затова са били налице законовите предпоставки по чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДКИСДПКИ за постановяване на оспорваното решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредставянето му в административното производство на протокол № 63/09.12.2011 г. на КФН. Няма данни то да е искано от жалбоподателя, поради което с непредставянето му да е допуснато процесуално нарушение. Освен това твърдяното процесуално нарушение не е и съществено, тъй като непредставеното му не се отразява върху съдържанието на оспорваното решение. В съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да упражни в пълен обем процесуалните си права, включително и срещу протокол № 63/09.12.2011 г. на КФН, поради което твърдяното процесуално нарушение не е съществено. Не е съществено и допуснатата техническа грешка от КФН при изписване датата на писмото, с което жалбоподателят е уведомен за откритото производство по отнемане на лиценза му - 09.12.2010 г., вместо 09.12.2011 г., след като по делото на л. 77 е приложен факса за получаването му на 09.12.2011 г. Освен това жалбоподателят е и упражнил процесуалните си права, като е подал възражения относно писмото. Доводите на жалбоподателя, свързани с издаденото решение № 715-ДФ/01.12.2011 г. на Комисията за финансов надзор касаят друг административен акт и нямат отношение към оспорваното решение. Освен това при наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорваното решение е неоснователно и оплакването за издаването му в несъответствие с целта на закона. С протоколно определение от 13.11.2012 г. е открито производство по оспорване автентичността на оригиналите на протокол № 63/09.12.2011 г. и протокол № 68/22.12.2011 г. на КФН, както и на оспорваното решение № 779-УД от 22.12.2011 г. на Комисията за финансов надзор, по отношение авторството на подписа на председателя на КФН. Всички те са официални документи, поради което тежестта на доказване е на жалбоподателя съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Назначената по делото установява категорично, че подписите са положени от председателя на Комисията за финансов надзор. Съобразно това и на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът признава, че оспорването не е доказано. В съдебно заседание на 13.11.2012 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Иванова, не е искал откриване производство по оспорване верността на предложение на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", в частта относно датата му, поради което не е открито производство по оспорване верността му в тази му част. Но тази част не е и съществена, тъй като от протокол № 68/22.12.2011 г. на КФН се установява, че е имало такова предложение, което е същественото по отношение оспорваното решение на КФН. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗКФН, Върховният административен съд, четвърто отделение,