Решение № 5429 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2014 г.

Решение № 5429 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по гл. ХII на АПК. С решение № 3011 от 27.11.2013 г., постановено по адм. д. № 2029/2013 г. Административен съд - Варна, първо отделение, шести състав, е отменил решение № 9300 - 153/13.02.2013 г. към ЕАД № 11BG002006H0007471/2.06.2011 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище Леспорт", с което е коригирана митническата стойност и са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 1955,19 лв. и е осъдил Митнически пункт "Пристанище Леспорт" да заплати на "Челик 09"-ЕООД разноски в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Пристанище Леспорт" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Лора Сърбинска. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго, с което да потвърди решение № 9300 - 153/13.02.2013 г. към ЕАД № 11BG002006H0007471/2.06.2011 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище Леспорт". Претендират се деловодни разноски. Ответното по касация дружество "Челик 9" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Варна е отменил решение № 9300 - 153/13.02.2013 г. към ЕАД № 11BG002006H0007471/2.06.2011 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище Леспорт", с което е коригирана митническата стойност и са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 1955,19 лв. Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 11BG002006Н0007471/2.06.2011 деклариране от жалбоподателят на стока № 1 - "гипс за фугиране - 200 торби х 30 кг в 5 големи торби" и "гипс бързостягащ 400 торби х 30 кг в 10 големи торби" с цена на стоката в кл. 42 - 480 евро и митническа стойност - 938.80 лева, стока № 2 - "гипс за машинна мазилка - 440 торби х 35кг в 11 големи торби" и "гипс за ръчна мазилка 600 торби х 30 кг. в 15 големи торби" с цена на стоката в кл. 42 - 835 евро и митническа стойност - 1633.12 лева и стока № 3 - "гипс за лепене на гипсокартон 1200 торби х 30 кг. в 30 големи торби" с цена на стоката в кл. 42 - 1296 евро и митническа стойност - 2534.76 лева, изпратени от Турция с получател "Челик 09" ЕООД с обща фактурна стойност - 2611 евро и при условия на доставката СРТ Варна, като към ЕАД били приложени фактура № 15223/26/04/2011, опаковъчен лист от 26.04.2011 г., сертификат за движение А. ТR № К0384826, Декларация D. V. 1. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество е представено от турската митническа администрация заверено копие от разпечатка на митническа декларация за износ, депозирана при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. В ЕАД за износ заедно с придружаващата я фактура 178811/26.04.2011 г. стоките са били декларирани за износ в Турция със стойност 7609.37 EUR. С оспореното решение началникът на МП "Пристанище Леспорт" при Митница Варна е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация разпечатка от ЕАД за износ), съответно за стока № 1 - 2840.31 лева и за стока № 2 - 5094.32 лева и стока № 3 6947.99 лева. В резултат, на което "Челик 09" ЕООД гр. Шумен следва да доплати 1955.19 лева ДДС. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието заради липсата на мотиви относно определянето на МОС. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. След разяснения относно доказателствената тежест, е отнесъл към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация ЕАД, както и тези представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. Така постановеното решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация е недостатъчна, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, е достатъчна за установяване, че декларираната от "Челик 9" ЕООД митническа стойност е установената за плащане цена, в която са включени и транспортните разходи до Варна, поради посочено условие "СРТ Варна". Условието СРТ изключва дължимостта на корекцията на МОС по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета с включването в нея на транспортни разходи. Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя. Липсват правни и логически основания да се цени представената пред турската митническа администрация митническа декларация за сметка на дискредитирането на представените от ответника по касация писмени доказателствени средства в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 15223/26/04/2011 г., опаковъчен лист от 26.04.2011 г., сертификат за движение А. ТR № К0384826, Декларация D. V. 1. и договор за продажба № 122/10.04.211 г. Обратно на поддържаното от касатора от обхвата на преценката на доказателствените източници не е изключена представената от турската митническа администрация разпечатка на ЕАД, но доказателствената й стойност е определена при съпоставка с другите доказателствени средства в съответствие с дължимото по чл. 236, ал. 2 от ГПК. На интензитета на убеждаващо въздействие на износният ЕАД не влияе обстоятелството, че е предоставен по реда за осъществяване на административно сътрудничество. Не е аргумент в подкрепа на тезата на митническата администрация съществуването на два договора между титуляра на режима и изпращача от Турция. Както правилно отбелязва първостепенния съд, единствената отлика в съдържанието на договорите са условията на доставката - пристанището Зонгулдак Ерегли по първия и пристанище Леспорт по втория /това обяснява и различните условия на доставката по износния и вносния ЕАД, съответно FOB и CPT/. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред писмените доказателствени средства установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. Като е стигнал до същите изводи и е отменил постановения митнически акт, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,