Решение № 194 от 22.11.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002901420/2024 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от В. Д. С., Т. Й. С. и „Инженерконсулт“ ООД /н./ за отмяна на влязлото в сила решение № 5472 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 16598/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, І-14 състав, с което е уважен предявеният срещу молителите иск по реда на чл. 422 ГПК. С определение № 265104 от 25.09.2023 г. по гр. д. № 16598/2013 г. на Софийски градски съд молбата за отмяна е върната в частта, подадена от „Инженерконсулт“ ООД /н./, тъй като не е потвърдена от синдика на дружеството. Това определение на СГС е потвърдено с определение № 390 от 20.02.2024 г. по ч. т. д. № 104/2024 г. на ВКС, І т. о. и е влязло в сила. С оглед на горното следва да се приеме, че ВКС е сезиран с молба на В. Д. С. и Т. Й. С. за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 16598/2013 г. на СГС в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на ТБ „Виктория“ ЕАД, преобразувала се чрез вливане в „Инвестбанк“ АД, че В. С. и Т. С. като поръчители дължат на основание чл. 430, ал 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, при условията на солидарност с „Инженерконсулт“ ООД, сумата от 330 709, 52 евро – просрочени вноски, дължими за периода 31.12.2012 г.-25.05.2013 г. за главница по договор за инвестиционен банков кредит от 21.12.2007 г. и шест допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва от 7.06.2013 г., сумата от 67 633, 92 евро – възнаградителна лихва за периода 25.12.2012 г.-6.06.2013 г. и сумата от 10 888, 59 евро неустойка за забава за периода 25.01.2013 г.-6.06.2013 г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 24465/2013 г. на СРС, 120 състав въз основа на заявление на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, подадено на 7.06.2013 г. Молителите твърдят, че се е осъществило основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е налице ново обстоятелство, обективирано в протокол от 31.01.2023 г. по т. д. № 1941/2018 г. на СГС, а именно заключение на вещото лице за нередовно водено счетоводство по договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него при банката ищец и нейните праводатели. Сочат, че по делото, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска, не били разкрити и обсъдени нередовно воденото в банката осчетоводяване по кредита, като във връзка с това не били взети предвид и доброволни плащания на длъжниците след 2013 г., които също се оказали неправилно осчетоводени. Излагат твърдения, че поне 925 000 евро са били отнесени за погасяване на несъществуващи просрочени наказателни лихви, вместо да бъдат отнесени за погасяването на главница и на редовна лихва по кредита. Молителите поддържат, че съдът не е извършил задължителната служебна проверка дали клаузите за възнаградителна лихва по договора за кредит са действителни. Твърдят, че съгласно изявленията на експерта банката поддържала минимален долен праг на възнаградителната лихва от 8 % при тримесечен Euribor 0 %, включително в периоди, когато индексът е бил с отрицателни величини, като липсвало реципрочно право по договора за кредитополучателя и поръчителите – за установяване на максимален горен праг на възнаградителната лихва. Сочат, че това се е отразило и на размерите на наказателните лихви, които са калкулирани въз основа на 17 %, а не на 9 %, каквато била волята по договора за банков кредит. Ответникът по молбата „Инвестбанк“ АД е депозирал отговор на молбата, в който изразява становище, че посочените от молителите обстоятелства не могат да бъдат подведени под фактическия състав на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК и предмет на разглеждане по гр. д. № 16598/2013 г. на СГС, са вземания на банката ищец ТБ „Виктория“ ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за шест неплатени месечни вноски за главница по договор за инвестиционен банков кредит от 21.12.2007 г., чиято изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението /07.06.2013г./, а именно шест вноски с настъпил падеж съответно на 31.12.2012г., 25.01.2013г., 25.02.2013г., 25.03.2013г., 25.04.2013г. и 25.03.2013г., както и за договорна възнаградителна лихва за периода 25.12.2012г.-06.03.2013г. и наказателна лихва за периода 25.01.2013г.- 06.06.2013г. По делото не е имало спор, че с договори за поръчителство от 26.03.2012 г. ответниците молители в настоящото производство Т. С. и В. С. са обезпечили изпълнението на задължението на кредитополучателя „Инженерконсулт“ ООД по договор за банков кредит от 21.12.2007 г., сключен с ТБ „Виктория“ ЕАД /с предишни наименования „Креди Агрикол България“ ЕАД и „Емпорики Банк – България“ ЕАД/, по силата на който на дружеството е предоставен инвестиционен кредит в размер на 4 200 000 евро. Първоинстанционният съд е счел, че възраженията на ответниците физически лица за неравноправни клаузи са неоснователни, тъй като те нямат качеството на потребители по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, доколкото даденото обезпечение на задълженията на кредитополучателя е свързано с упражняваната от ответниците дейност като управител и съдружник в дружеството кредитополучател. Във въззивното производство – по в. т. д. № 187/2018 г. на САС, ТО, 11 състав въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза е направен извод, че към 07.06.2013 г. изискуемите парични задължения по кредита възлизат на 330 709, 52 евро главница, 67 633, 92 евро възнаградителна лихва и 10 888, 95 евро наказателна лихва, като това съответства на отразеното в счетоводните книги на банката, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение. Счетено е за неоснователно възражението на ответниците, че задължението им не е в посочения размер. Съдът се е позовал на подписаното от тях допълнително споразумение № 6, че към 26.03.2012 г. размерът на договорените възнаградителни и наказателни лихви, които се капитализират е 105 947, 53 евро, на това, че няма постигната договореност плащания на лихва върху просрочена главница, извършени в периода 01.01.2010г.-12.04.2010г., да се сторнират или да се отнасят за погасяване на други видове задължения по кредита, както и на констатациите на експертизата. За неоснователно е счетено възражението за погасяване на вземанията с извършени в хода на съдебното производство плащания. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза е прието за установено, че плащанията по кредита в размер на 320 000 евро, постъпили по сметката на кредитополучателя от продажбата на три имота, извършени в периода 07.07.2014 г.-16.04.2015 г., банката е отнесла за погасяване на изискуеми задължения на кредитополучателя по същия договор, извън тези предмет на спора, и че с тях са частично погасени непредявени в процеса вземания по кредитното правоотношение. Като неоснователно е преценено и поддържаното и пред въззивната инстанция възражение за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 4 от договора за банков кредит поради накърняване на добрите нрави, която нищожност изключва възникването в полза на ищеца на вземане за наказателна лихва. С молбата по чл. 303 ГПК е представен протокол от проведено на 31.01.2023 г. открито съдебно заседание по т. д. № 1941/2018 г. по описа на СГС, за което няма спор, че е между същите страни и е с предмет вземания по процесния договор за банков кредит, за които банката кредитор се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 41310/2017 г. на СРС. Видно от протокола при даване на обяснения във връзка с изготвената от него съдебно-счетоводна експертиза по делото на въпроси на процесуалния представител на ответниците по иска, вещото лице Георги Малев е заявило, че не може да каже, че е налице редовно водено счетоводство по отношение на договора за банков кредит от 21.12.2007 г., както и че не е установило извършването на „сторно“ счетоводни операции, а именно сторниране поради неправилно осчетоводяване. Налице е и обективирано в протокола изявление на вещото лице във връзка с калкулацията на лихвите, че тримесечният Euribor се е променял - до октомври 2008 г. е бил във възходяща линия, а след месец октомври 2008 г. е спаднал драстично надолу и клони почти към нула. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 5472 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 16598/2013 г. на Софийски градски съд, І – 14 състав е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да бъдат прилагани разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства – юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене, или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Не представляват основания за отмяна по извънредния способ по чл. 303 ГПК въведените доводи за неправилност на влязлото в сила решение, основани на допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Молителите се позовават на обстоятелства, които са били установени чрез обясненията на вещо лице по допуснатата и изслушана експертиза по търговско дело, което е различно от делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Заключението на съдебната експертиза е доказателствено средство - предвиден и уреден в закона източник на сведения за подлежащите на доказване факти. Приемането на заключението на експертизата се извършва в открито съдебно заседание, като съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице излага устно заключението си и страните разполагат с процесуална възможност да поставят въпроси на вещото лице във връзка с депозираното писмено заключение и изложението на вещото лице в откритото съдебно заседание. Изискването за представяне на заключението в писмена форма в определен от закона срок преди заседанието, в което заключението следва да се изслуша, е свързано с гарантиране възможността на страните да се запознаят със заключението, да изразят становище по него и да реализират процесуалните възможности по чл. 199 и сл. ГПК. Дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на експерта и съдът е длъжен да ги вземе предвид наред с писменото заключение при обсъждането му. Експертизата представлява годно доказателство само в производството, за нуждите на което е допусната, изготвена и приета. Поради това експертното заключение по друго гражданско дело не е писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК. Тъй като експертизата има доказателствено значение само за делото, по което е допусната и приета, писменото заключение на експерта и обясненията му, дадени при изслушването в откритото съдебно заседание преди приемането на заключението, не могат да имат значение за установяване на факти и обстоятелства, които са релевантни по друго дело. Поради това установеното чрез заключението не представлява и ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не би могло да обоснове отмяната на влязло в сила съдебно решение на посоченото основание. По тези съображения представеният с молбата за отмяна протокол от съдебно заседание по т. д. № 1941/2018 г. по описа на СГС, в който са обективирани обясненията на вещото лице по допуснатата в посоченото исково производство съдебно-счетоводна експертиза, не е с характера на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не установява факти, които могат да се квалифицират като нови обстоятелства по смисъла на същата разпоредба. Заключението на вещото лице, прието по посоченото дело, не би могло да послужи при ново разглеждане на спора, по който е постановено влязлото в сила решение, така както се поддържа от молителите. Следва да се изтъкне, че дори и да съществува съмнение за достоверността на експертното заключение, прието в приключилото с влязло в сила решение производство, досежно заплатените суми за погасяването на задълженията по процесния договор за банков кредит, това не съставлява основание за отмяна на решението. Само установена по предвидения в ГПК ред неистинност на експертното заключение би представлявала основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед доводите на молителите, че решаващият съд по приключилото с влязло в сила решение производство не е извършил дължимата служебна проверка на действителността на клаузите за възнаградителна и наказателна лихва по процесната сделка, както и че внесените суми неправилно са отнесени за погасяване на несъществуващи задължения за наказателни лихви трябва да се посочи, че същите касаят правилността на влязлото в сила решение и е недопустимо да бъдат релевирани в настоящото производство. Поради липсата на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение