Решение № 198 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2015 г.

Решение № 198 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 1741/13.02.2015 г. от Д. Н. Х. и И. К. Ф., двамата представлявани от пълномощника адв. А. С., срещу решение № 240/01.12.2014 г. по гр. д. № 259/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 48/10.05.2014 г. по гр. д. № 163/2013 г. на Районен съд- Крумовград. Молителите твърдят, че са били лишени от възможност да участват в делото, но участието им е било задължително, тъй като са съсобственици на процесния недвижим имот . Неправилно предявеният иск по чл. 109 ЗС е бил насочен само срещу техния брат. Намират, че силата на пресъдено нещо се разпростира и върху тях, поради неделимостта на спорното правоотношение. Позовават се на разпоредбите на § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 ЗУТ при неприлагане на дворищнорегулационния план. Молят на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК атакуваните решения да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответниците по молбата за отмяна Р. Х. Ю. и Ю. Н. Ю. не вземат становище. С определение № 222/18.06.2015 г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като подадена в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и отговаряща на изискванията по чл. 306, ал. 1 ГПК. ВКС, състав на III г. о., установи по делото следното: С влязло в сила решение № 240/01.12.2014 г. по гр. д. № 259/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали е отменено частично решение № 48/10.05.2014 г. по гр. д. № 163/2013 г. на Районен съд-Крумовград, като ответникът Ю. Н. Ю. е осъден да премахне още 8 кв. м. от едноетажна стопанска постройка, представляваща сеновал с тоалетна, построена на северната граница на упи VII и южната граница на упи VI-42 в кв. 7, намираща се в [населено място], област К. и попадаща в двата съседни имота. В останалата част, с която ответникът Ю. Н. Ю. е осъден да премахне 16 кв. м. от общо 24 кв. м. застроена площ на стопанската постройка решението е потвърдено. Така предявеният срещу него негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС - за прекратяване на неоснователните му действия, нарушаващи правото на собственост на ищеца Р. Х. Ю. върху упи VII в кв. 7, изразяващи се в изграждането на незаконна постройка на регулационната и имотна граница с упи VI-42 е уважен изцяло. Прието е, че той е един от наследниците на Н. Ю. Ю. /К. И. Ф./, заедно със своите брат и сестра, че притежава 1/3 ид. част от упи VI-42 в кв. 7, както и че единствено той владее и ползва процесната постройка. ВКС, състав на III г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Същата следва да бъде квалифицирана с оглед съдържащите се в нея доводи по чл. 304 ГПК. Твърдяното снование по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК може да бъде поддържано от лица, обвързани от установените с чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Кръгът на тези лица се изчерпва с участвалите в делото на страната на ищеца или ответника субекти, с техните наследници и правоприемници. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в процеса, доколкото формираната сила на пресъдено нещо засяга тяхната имуществена правна сфера. По този начин законът защитава правото на участие в делото на тези лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебно решение, но са били лишени от участие в производството по неговото постановяване. Легитимирани да искат отмяна по чл. 304 ГПК са не всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, а само тези, които имат право на иск по делото, респ. е следвало да се защитят, като участници в неделимо спорно правоотношение. В качеството им на необходими другари е следвало те да бъдат конституирани като главна страна в процеса. Този извод следва от цитираната разпоредба, която изрично препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК и свързва отмяната с необходимото другарство. Молителите поддържат, че са били необходими и дори задължителни другари в процеса, но това становище не може да бъде споделено. Необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Необходимото другарство е задължително при такава неразделност на делата на другарите, която изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. В производството по негаторен иск насочен срещу един от съсобствениците на недвижим имот останалите съсобственици не са необходими другари. Този извод в настоящия случай се определя от твърденията, съдържащи се в исковата молба, а не от резултата по делото. В исковата молба се твърди, че само ответникът по иска е изградил и ползва незаконната постройка, респективно ограничава пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца. Дяловите съсобственици се явяват обикновени, а не необходими другари, тъй като тяхното материалноправно положение не е еднакво и делата им могат да бъдат решени различно. С., който не е участвал в производството, образувано по предявен срещу друг съсобственик иск, не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК. Следователно неучаствалият в процеса съсобственик не може на това основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото обвързва само този съсобственик, който е бил конституиран като страна по делото. Силата на пресъдено нещо, създадена с решението, чиято отмяна се иска, не обвързва молителите, а само ответника, който е извършил лични неправомерни действия. Освен това следва да се има предвид, че производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като средство за извънинстанционен контрол на изчерпателно уредени от закона основания и при липса на друга възможност за защита. Т. права на молителите не са преклудирани и за тях съществува възможност да ги защитят по друг ред. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, IIIг. о.