Решение № 665 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2010 г.

Решение № 665 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ДД "ОУИ" - Бургас срещу решение № 709/22.06.2010 г. по адм. д. № 1568/2009 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е изменен Ревизионен акт № 900886 от 14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-259/19.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас за извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО (отм.) със сумата 556 563, 51 лв. като намалява размера на тази сума на 466 568, 91 лв., както и в частта относно увеличение на финансовия резултат за 2008 г. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО със сумата 41 974, 37 лв. като намалява размера на 9 649, 09 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Куентин" ООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в частта, с която на "Куентин" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. В частта, с която е отхвърлена жалбата на "Куентин" ООД срещу РА решението на Административен съд Бургас не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на обжалване пред касационната инстанция - Върховния административен съд, е решението в отменителната част: за отмененото увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със сумата в размер на 89 994, 60 лв. разход за временен път и за 2008 г. увеличение на финансовия резултат със сумата 32 325, 28 лв., представляваща разходи за материали и смяна на двигатели на леки автомобили "Мерцедес S 500". За да отмени РА в частта за непризнати текущи разходи в размер на 89 994,60 лв. за временен път, съдът е приел, че разходите законосъобразно са отчетени като текущи от ДЗЛ, тъй като са за изграждане на временен път до строителната площадка във връзка със строителство на строителен обект - яхтено пристанище и сгради "Марина-Диневи", гр. Свети Влас, и след изграждане на строежа трасето е рекултивирано, възстановен е естественият вид на територията и последната е била използвана за строителство на хотел. Отменените непризнати разходи за 2008 г. в размер на 32 325, 28 лв. за материали и смяна на двигатели на леки автомобили "Мерцедес S 500" съдът е приел, че законосъобразно са отчетени като текущи, тъй като за извършения разход няма вероятност предприятието да има икономически ползи над тези от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Решението съдът е мотивирал изцяло със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Решението в обжалваната част е неправилно. При извършвана ревизия на дружеството-ДЗЛ органът по приходите не е признал за 2006 г. като текущи разходи в размер на 89 994, 60 лв. за временен път и за 2008 г. сумата 32 325, 28 лв., представляваща разходи за материали и смяна на двигатели на леки автомобили "Мерцедес S 500". Не се спори, че временния път е изграден във връзка с осъществявано строителство на яхтено пристанище и сгради "Марина-Диневи", гр. Свети Влас, съгласно Разрешение за строеж № 209/09.11.2005 г. и Разрешение за строеж № 123/04.09.2006 г., и двете издадени на ревизирания субект - "Куентин" ООД. Изграждането на яхтеното пристанище 1-ви етап - "пристанищно хидротехническо съоръжение, състоящо се от Г-образен ограден МОЛ, западен ограден МОЛ и кейова стена в тила на пристанището" е прието с Разрешение за ползване № ДК-06-133/30.06.2006 г., като със същото първият етап от строителството на яхтеното пристанище е приключил и същото е въведено в експлоатация, съответно е заведено като съоръжение в активите и амортизационния план на дружеството на 30.06.2006 г. Вторият етап от строителството на Яхтено пристанище, а именно "Тилна обслужваща застройка" с подобекти: административна сграда, кафе-клуб, обществена сграда, хотел "Марина палас" и комбиниран детски и плувен басейн е приключен и изградените обекти са заведени в активите и амортизационния план на дружеството на 11.06.2007 г. на основание Удостоверение № 139/11.06.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. При изпълнение на строителството на сочените обекти, ревизираното дружество, според ревизиращия орган по приходите, е отнесло част от извършените строително-монтажни работи в нарушение на счетоводното и данъчното законодателство на текущ разход, вместо да увеличи стойността на заведения актив. Неправилно съдът е изследвал предпоставките за самостоятелен актив произнасяйки се по спорния въпрос. В случая процесните разходи не са текущи разходи за дейността, а са такива, които формират или увеличават стойността на вече създаден дълготраен материален актив - завършения строителен обект "Марина Диневи". В тази връзка са относими изискванията на СС16 - Дълготрайни материални активи. Правилно съдът е приел, че разходите за временно строителство са специфични, присъщи само на строителното производство и поради това, че те обслужват основния обект по време на изграждането му, разходите за временно строителство са част от цената на обекта. От това следва изводът, че тези разходи са относими към увеличаване стойността на създадения дълготраен материален актив, а не както неправилно е приел съдът, че са текущи разходи свързани с дейността. Съдът не е съобразил разпоредбите на ЗУТ, които поставят като изискване към изграждането на временни обекти, издаването на строително разрешение за същите, като част от строителното разрешение на основния обект. Разрешаването и премахването на временните обекти, свързани със строителството също са част от цялостната строителна дейност и като допуснати само и единствено във връзка с осъществявания строеж, стойностно се включват във формиране общата стойност на изградения строителен обект - заприходения ДМА. По отношение на непризнатите разходи като текущи по фактури № 23823/26.05.2008 г. и № 296/19.11.2008 г., издадени от "ДарсАуто" ЕООД за фактурирани резервни части за леки автомобили "Мерцедес S 500", включително двигател, картер, цилиндрична глава, масло антифриз, както и труд, отчетени по сметка 601 "Разходи за материали", съдът необосновано е приел, че са разходи, от които няма вероятност предприятието да има икономически ползи над тези от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив, поради което представляват текущ разход. Разходите, които водят до подобряване на бъдещи икономически изгоди са: а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му; б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги; г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи; д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива. В случая разходите за ремонт отговарят на критериите на т. 6.2, б "а" от СС 16, тъй като водят до увеличаване на икономическата изгода на ползваните дълготрайни активи, удължавайки полезния им срок на годност и на основание чл. 63 от ЗКПО същите е следвало да увеличат данъчната амортизируема стойност на активите. Предвид обстоятелството, че разходите за ремонт неправилно са отчетени от дружеството като текущи разходи, на основание чл. 67 от ЗКПО органът по приходите правилно не ги е признал за данъчни цели и с техния размер е увеличил счетоводния финансов резултат на дружеството. С цел правилното установяване на данъчния финансов резултат за 2007 год. и 2008 г., на основание чл. 75. ал. 4 и чл. 81 от ЗКПО, органът по приходите е признал разходи за данъчни амортизации на посочените по-горе активи, като с размер на максимално допустимите по чл. 55 ЗКПО годишни данъчни амортизационни норми е намалил счетоводния финансов резултат на дружеството за съответния отчетен период, в резултат на което за 2008 г. е установен с ревизията надвнесен данък в размер на 660, 03 лв. Ревизионният акт в обсъдената по-горе част е законосъобразен и решението на първоинстанционния съд, с което е отменен в тази част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. При този изход на спора следва да се отмени определението, с което дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на "Куентин" ООД разноски по делото в размер на 112 лв. и се присъди на административния орган допълнително юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лв., за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,