Решение № 2177 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11684/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 19411 от 10.10.2024 г., постановено по адм.д. 5440/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендират присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата М. Д. Х., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град прогласява нищожността на заповед РД-09-50-1203/15.07.2010 г. на главния архитект на Столична община, в частта по т. 4 по отношение на ПИ с идентификатор 14831.6504.647, собственост на М. Д. Х., който попада в териториалния обхват на заповедта. За да постанови този резултат първоинстанционният съд се позовава се на нормите на чл. 133, ал. 1 и ал. 2, в редакцията им към датата на издаване на заповедта и прави извод, че законът дава възможност и регламентира хипотезите за изработване на план-извадка, в случай на ПУП в процес на изработване. Констатира, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи дали допуснатото със заповедта изработване на проект за ПУП ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е изготвен и одобрен, като липсват и твърдения в тази насока. Прави извод, че предпоставката, необходима за приложение на чл. 133 от ЗУТ наличие на проект на ПУП в процес на изработване за имотите, попадащи в неговия териториален обхват, е налице. Достига до заключение, че т. 4 от Заповед РД-09-50-1203/15.07.2010 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която е разпоредено до одобряването на подробния устройствен план в териториалния обхват по т. 1 да не се допуска изработване и одобряване на частични подробни устройствени планове и планове-извадки по чл. 133, ал. 1 ЗУТ, изцяло противоречи на цитираната норма и липсва каквото и да било основание за издаването на акт с посоченото съдържание. Прави извод, че правото на лицата да поискат план-извадка при условията на чл. 133, ал. 1 ЗУТ е законово уредено и не би могло да бъде ограничено с издаването на оспорената част от заповедта, която по недопустим начин ограничава права на заинтересованите лица, които са регламентирани в закона. Стига до заключението, че административният акт изцяло противоречи на материалноправната разпоредба на чл. 133, ал.1 от ЗУТ, лишен е от законова опора, като разпоредените с него правни последици противоречат на посочената правна норма. По тези съображения съдът прогласява нищожността на заповедта в оспорената й част. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. С т. 1 от заповед РД-09-50-1203/15.07.2010 г. на главния архитект на Столична община е допуснато да се изработи ПУП ПРЗ за местност Вилна зона Врана-Герман-разширение с посочен в заповедта обхват. По делото безспорно е установено, че имотът, собственост на жалбоподателката е в обхвата на разработката. Правилото на чл. 133, ал. 1 ЗУТ, в относимата му редакция, регламентира, че в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на ПУП, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. Планът-извадка се съгласува с проектанта на ПУП. Съгласно чл. 133, ал. 2 ЗУТ изработването на плана-извадка по ал. 1 се допуска след приемане на предварителния проект за ПУП от съответния експертен съвет. Разпоредбите не сочат какъв следва да е вида на изработвания ПУП, спрямо който се допуска план-извадка, нито пък регламентират забрана за изработване на план-извадка в хипотеза на изработване на ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Следователно т. 4 от заповедта ограничава правата на собственици на ПИ в обхвата на разработката без наличие на законово основание за това, за неопределен период от време, като допуснатото с административният акт изработване на проект за ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ може и да не бъде приет. Следователно оспорената част от заповедта е издадена при липса на каквото и да било правно основание, което обосновава нейната нищожност. Освен това извън компетентността на главния архитект е да разпорежда и забранява изработването на план-извадка извън регламентираните хипотези в чл. 133 ЗУТ, което също води до нищожността на акта в обжалваната му част. Следователно обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, както и предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се осъди Столична община да заплати на М. Д. Х. сумата 1250 лв., представляваща уговорено, заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,