Решение № 7607 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13986/2013 г.

Решение № 7607 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13986/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Владов Евтимов, гр. Раковски, ул. "Река Места" № 18 срещу решение № 1761 от 2.08.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 3998/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Евтимов срещу заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 40012 от 9.08.2011 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че непосочването в оспорената заповед на текстовата част на разпоредбата на чл. 154, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) не съставлява липса на реквизит, тъй разбирал съдържанието на оспорената заповед далеч преди да ангажира квалифицирана адвокатска защита. Счита, че непосочването на текста на разпоредбата е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. В представена по делото писмена защита сочи, че съдът не отчел служебното възстановяване на контролни точки. От датата на последното наказателно постановление са изтекли повече от две години, в които няма нито едно нарушение на Закона за движение по пътищата. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Атанаска Генова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба - началник група в сектор "Пътна полиция" на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обсъдил всички доказателства по делото и правилно приел, че са налице предпоставките по чл. 157, т. 4 ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка. Не са налице твърдяните касационни отменителни основания. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че с наказателни постановления № 767 от 27.08.2004 г., 891 от 29.11.2005 г., № 310 от 11.07.2006 г. и № 376 от 25.07.2006 г., влезли в сила, на Евтимов били отнети съответно десет, петнадесет, десет и десет контролни точки. Въз основа на това съдът приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че в процесната заповед, с подписа на длъжностно лице и печат на издателя на акта е удостоверено, че наказателните постановления са влезли в сила. Истинността на представените от органа документи не била оспорена от Евтимов с оглед на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, а по делото не са ангажирани доказателства за възстановяване на контролните точки по реда на чл. 158, ал. 1 ЗДвП и няма представени доказателства за проведена процедура по чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП и за служебно възстановяване на контролни точки. Приел, че Евтимов реализирал в пълна степен правата си като оспорил заповедта и разбирал съдържанието й, далеч преди да наеме квалифицирана защита. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата като неоснователна. Този извод на съда, с оглед на извършената от касационния съд проверка на обжалваното съдебно решение в рамките на релевираните касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, и при спазване на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, е правилен. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд се произнася само по посочените в жалбата пороци на обжалваното съдебно решение. Видно от касационната жалба касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон. Сочените от него доводи са свързани с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК и визираните в нея реквизити на оспорения административен акт във вр. с чл. 154, ал. 4 ЗДвП. Други доводи в жалбата касаторът не сочи. В представената по делото писмена защита допълва доводите си за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон като сочи и неотчитането от съда на служебно възстановените му контролни точки, т. е. неправилно приложение на чл. 158, ал. 1 ЗДвП. С оглед на правомощието си по чл. 218, ал. 1 АПК касационният съдът следва да извърши проверка досежно така твърдяните отменителни доводи в подкрепа на единственото твърдяно отменително основание - нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел оспорената заповед за законосъобразна като не отчел, че в нея не е вписан текста на чл. 154, т. 4 ЗДвП. Безспорно е, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. Видно от оспорената заповед в нея са посочени фактически основания - наказателни постановления, с които на касатора са отнети контролни точки, както и правно основание - чл. 171, т. 4 ЗДвП. Член 154, ал. 4 ЗДвП не е правно основание за издаване на оспорената заповед, поради което доводът на касатора само на това основание е неоснователен. Дори и да се приеме, че касаторът е имал предвид чл. 171, т. 4 ЗДвП, а не чл. 154, ал. 4 ЗДвП, доводът му също е неоснователен. Вярно е, че в заповедта не е възпроизведен текста на посочената за правно основание разпоредба - чл. 171, т. 4 ЗДвП, но такова изискване чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не съдържа. Законовата правна норма, каквато е разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, е общо правило за поведение, необходимо условие за действието, на която е обнародването й в Държавен вестник - чл. 5, ал. 5 от Конституцията. Обнародваният по установения в Конституцията ред закон създава презумпция за неговото знание от адресатите му. Поради това и основен принцип в правото е, че незнанието на закона не извинява незнаещия. В съответствие с този принцип изписването на текста на посочената като правно основание разпоредба не е изискване за законосъобразност на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Адресатът на акта следва да положи необходимата за защита на правата и интересите си грижа и да се запознае със съдържанието на посочената като правно основание правна норма, която безспорно е надлежно обнародвана - Държавен вестник, бр. 20 от 5.03.1999 г. С оглед на изложеното доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане от съда на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е неоснователен. Неоснователен, но само с оглед на твърдяното касационно основание, на забраната за фактически установявания в касационното производство - чл. 220 АПК, и на приетите за установени от съда по делото факти, е и вторият довод на касатора - за неправилно приложение на чл. 158, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 158, ал. 1 ЗДвП броят на точките за потвърждаване на валидността на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой след преминало допълнително обучение или служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Доказателствената тежест за тези факти и обстоятелства, които са благоприятни за касатора, е негова. Съдът, в съдебното заседание на 28.02.2013 г. указал на касатора, че негова е доказателствената тежест за фактите, на които основава твърденията си, но касаторът не ангажирал доказателства в подкрепа на довода за възстановяване на контролните му точки по реда на чл. 158, ал. 1 ЗДвП. С оглед на липсата по делото на доказателства, които да установяват релевантните за хипотезата на чл. 158, ал. 1 ЗДвП факти, в т. ч. липса на доказателства за датата на влизане в сила на последното наказателно постановление, с което на касатора са отнети контролни точки, съдът правилно приложил закона. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът служебно дължи проверка за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Обжалваното съдебно решение е издадено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Доказателствата по делото установяват и допустимост на съдебното решение. Видно от оспорената заповед същата е издадена на 9.08.2011 г. В същото време в нея е посочено, че се издава от началник група в сектор "Пътна полиция" на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, упълномощен със заповед № З-5527 от 10.09.2012 г. Заповедта е връчена на касатора лично като той положил дата 19.08.2011 г. В представена по делото докладна записка от "К. Лозанов", неидентифицирано с оглед на длъжностната компетентност лице, до началника на сектор "Пътна полиция", е посочено, че заповед № 40012 от 9.08.2011 г. "е отпечатана на 29.11.2012 г. и тогава е предявена на Любомир Евтимов. Той по погрешка е отбелязал, че заповедта му е връчена на 19.08.2012 г., когато му е издадено СУМПС № 281127460." С докладната записка е предложено на началника "Заповед за ПАМ № 40012/9.08.2012 г. срещу Любомир Евтимов ЕДИНЕН ГР. НОМЕР ... да се счита за връчена на 29.11.2012 г. " на което началникът положил утвърдителна резолюция. В представената по делото от органа справка за нарушител, л. 12, е посочено, че свидетелството за управление на моторно превозно средство № 281127460 е със срок на валидност 19.08.2011 г. Евтимов оспорил заповедта пред съда с жалба, вх. № 43270 от 10.12.2012 г. Така направеното от органа признание фактически е такова за допуснати множество очевидни фактически грешки в датирането и връчването на оспорената заповед. Макар и да не са отстранени по предвидения в закона ред - чл. 62, ал. 2 АПК, следва, с оглед на процесуалното поведение на органа, да се приеме за правилен извода на съда за допустимост на оспорването и с оглед на това на обжалваното съдебно решение. Касационният съд счита за необходимо още веднъж изрично да посочи, че съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационната проверка е единствено в рамките на посочените в касационната жалба отменителни основания. В случая соченото от касатора отменително основание е нарушение на материалния закон. Отменителните основания съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост не се сочат, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът не следи служебно за спазването им. С оглед на това касационният съд не може да отмени обжалваното съдебно решение въпреки установената необоснованост на съдебния акт. Съдът приел, че по делото органът доказал надлежно фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Видно от заповедта в нея като фактически основания за издаването й се сочат четири наказателни постановления, с които на касатора са отнети контролните точки. Органът също така твърди в заповедта, че тези наказателни постановления са влезли в сила. Единственото доказателство, което органът представил, за да установи релевантния правопораждащ факт - влезлите в сила наказателни постановления, с които са отнети контролните точки на касатора, е издадена от длъжностно лице в структурата, в която се намира и органа, справка за нарушител, л. 12. Но в тази справка дори не е посочено влезли ли са в сила, още по-малко се съдържа информация кога посочените в оспорената заповед наказателни постановления са влезли в сила. Съдът нарушил логическите правила и неправилно формирал от представеното от органа писмено доказателство извод, че то установява факта на влизане в сила на посочените в оспорената заповед наказателни постановления. Тази негова преценка е грешка при формиране на вътрешното му убеждение, която прави извода му за доказаност на правопораждащия принудителната мярка факт необоснован. Тази грешка на съда касационната инстанция, при липса на твърдяно отменително основание, не може да отстрани. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд