Решение № 13155 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2016 г.

Решение № 13155 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу решение № 759 от 20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2559/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице рег. № 302зз-222/17.12.2015 г., издадена от инспектор в РУ - Ц. на МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество e неоснователна. Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд. Обосновано е прието, че в заповедта и материалите към нея се съдържат правните и фактически основания за издаването й. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето. Достатъчно е наличието на данни за евентуална съпричастност към противоправното деяние, които от своя страна да обосновават предположение, че има вероятност това лице да е негов извършител, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая като фактическо основание е посочено извършването на престъпление по чл. 280, ал. 2 от НК, за което е било образувано досъдебно производство № 302 ЗМ-212/2015 г. по описа на РУ - Ц. на МВР. Доказателства за воденото производство са приложени на л. 34 и л. 35 от делото - уведомително писмо за започнато досъдебно производство и обяснение от Д.. Следователно, налице са всички законови предпоставки за задържането на Д. по оспорената заповед. По същата той е бил задържан в границите на допустимия 24 часов срок - от 11.50 ч. на 17.12.2015 до 17.00 ч. на 17.12.2015 г., или общо за пет часа, през който период от време са предприети процесуални действия по заявителския материал, въз основа на който е образувано досъдебното производство. Доводът в касационната жалба, че с обжалваната заповед Д. е задържан час и половина, след като е бил освободен по друга такава заповед, поради което задържането му незаконосъобразно надхвърля допустимия срок от 24 часа, е неоснователен. Законът не сочи времеви период между задържанията, а предпоставки, които да са налице към момента на задържането на лицето и каквито безспорно има в настоящия случай. Предходното задържане на жалбоподателя е във връзка с друго престъпление (по чл. 281, ал. 2 от НК), за което по различен заявителски материал е образувано друго досъдебно производство - № 302 ЗМ-291/2015 г. С оглед на изложеното не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба и решението следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,