Решение № 15681 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2016 г.

Решение № 15681 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район (БДУВДР) подадена, чрез юрисконсулт Христова против Решение № 156/06.04.2016 г. по адм. дело № 1023/2015 г. на Административен съд П. (АС П.), с което е отменено Решение № ПВ5-00038/25.09.2013 г. на Директора на БДУВДР. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че е налице хипотезата на мълчаливо съгласие от страна на министерство на транспорта информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и е налице презумпция на чл. 53, ал. 2 АПК. Счита, че при наличието на изрично несъгласие от страната, до която е отправено писмото по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от АПК след изтичане на 14 дневния срок, следва да се вземе под внимание това несъгласие, още повече когато то е мотивирано. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, чрез отхвърляне на жалбата. О. С. "Яхт клуб" Р., в съдебно заседание, чрез председателят на сдружението Б. Н. моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, което намира за съобразено с материалния закон и доказателствата по делото. Подробни доводи в тази насока са развити в представените писмени бележки. Аргументи в подкрепа на искането се съдържат и в представения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при разглеждане на делото в първата инстанция, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС П. е сезиран с жалба на Сдружение "Яхт клуб Р.", срещу Решение № ПВ5-00038/25.09.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район, с което се отказва издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект- част от река Дунав. Видно от преписката първоначално жалбата е депозирана в Административен съд- Р., където е образувано адм. дело № 16/2014 г. по описа на съда. С Определение № 8/15.01. 2014 г. Административен съд- Р. е приел, че делото е подсъдно на Административен съд- П., като го е изпратил на същия съд, където е образувано адм. дело № 42/2014 г. по описа на съда, което е приобщено към настоящето дело. С Решение № 463/01.10.2014 г. по адм. дело № 42/2014 г. Административен съд- П. е прогласил оспореното Решение на Директора на БДУВДР с център П. за нищожно, оставил е без разглеждане заявлението на оспорващото сдружение и е прекратил производството. Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК в диспозитива на съдебното решение е признал за недоказано оспорването на достоверността на поставената дата 21.11.2012 г. на Писмо рег. № 04-11-118/21.11.2012 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. При осъществен инстанционен контрол, ВАС с Решение № 13144/07.12.2015 г. по дело № 14210/2014 г. е обезсилил изцяло решението на АС П. и е върнал делото за ново разглеждане. За да обоснове този резултат приема, че адм. съд не се е произнесъл по предмета на спора. След връщането на делото с обжалваното Решение № 156/06.04.2016 г. по адм. дело № 1023/2015 г. на Административен съд П. е отменено Решение № ПВ5-00038/25.09.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П. и е постановено връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Сдружение "Яхт клуб Р." за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект - част от река Дунав в тримесечен срок от влизане в сила на решението. За да достигне до този правен извод от решаващия съд е посочено, че Сдружение "Яхт клуб Р." подава Заявление за издаване на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1 от ЗВ с вх. № ПВ5-00038/10.04. 2012 г. с приложени към него изискуеми документи (л. 68-82 от преписката към адм. дело № 16/2014 г.). В резултат на указания на адм. орган с писмо вх. № ПВ5-00038/21.08.2012 г. се представят предварително (прединвестиционно) проучване и хидроложка част и хидравлично оразмеряване. Посочено е, че с Писмо изх. № ПВ5-00038/05.11.2012 г. (л. 49 от преписката към адм. дело № 16/2014 г.), Директорът на БДУВДР иска съгласие от МТИТС и от МО по чл. 52, ал. 2 от ЗВ, като посочва, че ако след изтичане на 14-дневен срок от получаване на същото писмо не се даде отговор по него, мълчанието ще се приеме за съгласие за издаване на разрешителното. Несъгласието на МТИТС е изпратено с писмо, чието пощенско клеймо е от 26.11.2012 г. (л. 48 от адм. дело № 16/2014 г.). С Писмо рег. № 14-00-513/26.11.2012 г. (л. 43 от преписката към адм. дело № 16/2014 г.) МО "съгласува откриване на процедурата по издаване на разрешително". На 25.09.2013 г. Директорът на БДУВДР издава процесното решение, съдържащо отказ, като се мотивира с липсата на съгласие от страна на МТИТС. Според решаващият съд писмото, с което от адм. орган се иска съгласие за заявеното ползване, е постъпило в МТИТС на 06.11.2012 г., видно от приложената обратна разписка, и въпреки че е заведено с вх...дящ номер от по-късна дата, това не дава ново начало на срока за произнасяне. Приема, че срокът за отговор изтича на 20.11.2012 г. - вторник, присъствен ден, а писмото с отказа на МТИТС от 21.11.2012 г. е издадено след срока за отговор. Решаващият съд достига извода, че е налице хипотезата на мълчаливо съгласие по чл. 53, ал. 3 АПК и като не е установил това, и се е позовал на отказ, издаден след срока, когато съгласно презумпцията на чл. 53, ал. 3 АПК е налице съгласие, органът е постановил немотивирано решение, което следва да се отмени. Поради липсата на други мотиви в адм. акт е счетено, че не може да се прецени спазването на материалния закон и делото следва да се върне като преписка на органа за ново произнасяне по заявлението. От решаващия съд са дадени указания, че след като вече е направил квалификация, че искането попада в хипотезата на чл. 46 от ЗВ следва адм. орган да изиска от заявителя да представи съответни документи, ако такива са необходими за произнасянето, а все още липсват в преписката. Посочва, че при новото произнасяне решението следва да бъде съответно мотивирано, като административният орган следва да отговори на твърденията на сдружението. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС П. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел представените доказателства и е изяснил релевантните факти. При условията на чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. На база коректно възприетата фактическа обосновка са изложени обосновани правни мотиви. От решаващият съд е направено разграничение между разрешителните по чл. 44 от ЗВ, които се издават за извършване на водовземане, осъществявано, чрез отнемане на води от водните обекти и отклоняването им от тях и разрешителните по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект, които се издават за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до 10, свързани с въздействие, без намаляване на водните обеми. В случая заявителят е поискал разрешение именно за ползване, при което се засяга определена акватория от водния обект с поставянето в него на хидротехническо съоръжение. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/ или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, ал. 1, т. 4- 9 от ЗВ. При установено изпълнение на изискванията по чл. 60 от ЗВ органът по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 2 от същия закон преценява искането с оглед неговата основателност, съобразно критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1- 7 като при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 68 ЗВ условия постановява отказ за издаване на разрешително. След проверка на съответствието на представените документи с изискванията по чл. 60 от ЗВ, административният орган пристъпва към преценка по същество на искането през призмата на чл. 62, ал. 1, т. 1- 8 от ЗВ. В случая искането е допустимо, тъй като директорът на БДУВДР е компетентен орган за издаване на разрешителни за ползване на воден обект- части от река Дунав- чл. 52, ал. 2 ЗВ. Настоящият съдебен състав споделя мотивираният извод на АС П. за незаконосъобразност на Решение № ПВ 5-00038/25.09.2013 г. на директора на БДУВДР, с което е отказано издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект- част от река Дунав. Административният орган неправилно е постановил отказ на основание чл. 52, ал. 1, т. 4, чл. 68, т. 4 и чл. 52, ал. 2 от ЗВ. Неоснователно от касационния жалбоподател се оспорва изводът на съда, че е налице хипотезата на мълчаливо съгласие от страна на МТИТС и съответно е налице презумпция на чл. 53, ал. 2 АПК. Правното основание за постановяване на отказа е разпоредбата на чл. 68, и т. 4, във връзка с чл. 52, ал. 3 ЗВ, предвид довода, че не е налице съгласие на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. След сезиране от страна на БДУВДР срокът за отговор от МТИТС е изтичал на 20.11.2012 г. - вторник, присъствен ден, а писмото с отказа на МТИТС от 21.11.2012 г., т. е. е издадено след срока за отговор. По тази причина следва се приеме, че е налице хипотезата на мълчаливо съгласие по чл. 53, ал. 3 АПК, както обосновано е приел и решаващият съд. Настоящата инстанция споделя решителният извод на АС П., че като не е установил това, и се е позовал на изричен отказ на МТИТС, издаден след срока, когато съгласно презумпцията на чл. 53, ал. 3 АПК е налице съгласие, органът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Още повече, постановяването на такова становище не е определящо за произнасянето на водещия адм. орган, съгласно чл. 53, ал. 3 от АПК. Същевременно следва да се отбележи, че обжалваният отказ на директора на БДУВДР е немотивиран- чл. 146, т. 2 АПК. Административният орган- е длъжен да разгледа искането относно спазване на изискванията на специалния закон и да изложи конкретни мотиви- чл. 59, ал. 1, ал. 2, т. 4 АПК. Същият е длъжен не само да вземе съгласието на други органи, но и да извърши преценка на обстоятелствата, посочени в чл. 62 от ЗВ, съобразно които да обоснове своето решение. В случая такава преценка не е направена, поради което отказът е незаконосъобразен, независимо от изразеното несъгласие на министъра на транспорта. В тази връзка указанията на АС П. за всеобхватна преценка на представените документи е прецизна. Същата не задължава органа за резултат- отказ или издаване на разрешително, а изисква анализ на представените документи и аргументиран отговор на заявеното. При искане за ползване на повърхностен на воден обект по смисъла на чл. 46 ЗВ, предмет на преценка е доколко са налице придобити права (други разрешителни по ЗВ, ЗООС и т. н.) и съвместимо ли е заявеното с тях, или е налице несъвместимост със законоворазрешени дейности в него или други изсиквания на закона - чл. 62, ал. 1 ЗВ. При тази преценка се анализира единствено въпросът относно ползването на определена площ от акваторията на водния обект в параметрите на заявеното от сдружението. Въпросите, коментирани в писмото на МТИТС за собствеността и проектирането и строителството, касаят приложението на Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. Б. (ЗМПВВППРБ) и ЗУТ и са предмет на други административни производства. След финализиране на процедурата по ЗВ, следват адм. производства, които са с предмет планиране и строителство- чл. 46а, ал. 1 и 2 ЗВ. В последващ етап се преценява, доколко съоръжението има характеристика на обект по смисъла на т. 19, от &2 от ЗМПВВППРБ и съответно е необходимо да подлежи на специалния режим по този закон- например чл. 112а ЗМПВВППРБ. Именно затова в процедура по ЗВ се представя предварително (прединвестиционно) проучване- чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води т. е., идеен проект, разработен преди реализиране на инвестиционното намерение. Едва при положителен резултат и доколкото ще са предвидени брегоукрепителни дейности, СМР, строеж на обслужващи сгради в терена до поставеното хидротехническо съоръжение следва компетентните адм. органи по ЗМПВВППРБ и ЗУТ да проведат съответните адм. производства. Предвид горното съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,