Решение № 3579 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2018 г.

Решение № 3579 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2018 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Х., срещу решение № 1924 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 383/2017 г. на Административен съд - Б. С него съдът е отменил по жалба на ЕТ "Л. К. - Вени" Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/1470 от 14.03.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, върнал е преписката на административния орган за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията, дадени в решението и е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - ЕТ "Л. К. - Вени", чрез процесуален представител, с писмено становище и в откритото съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Иска, да се остави в сила решението и да се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 1924 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 383/2017 г. на Административен съд - Б. е отменено по жалба на ЕТ " Л. К. - Вени" Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/1470 от 14.03.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, върната е преписката на административния орган за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията, дадени в решението и е осъден ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените разноски. Административният съд, след като е изяснил фактите по делото на първо място е приел, че оспореното пред него уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане на оспорващия едноличен търговец за кампания 2016 по направление "Биологично животновъдство" на основание чл. 14, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г. е издадено при неспазване на установената от закона форма. Посочил е, че в конкретната хипотеза в писмото не са посочени никакви факти свързани с посоченото правно основание по т. 2. Затова според съда и не може да се установи, дали е отказано финансово подпомагане заради това, че оспорващият е заявил по-малко ЖЕ или площи по направление "биологично животновъдство" от определените в чл. 36, ал. 1 (т. 2), или само заради това, че посочените в писмото животни не са включени в договора с контролиращото лице (т. 5.) Именно във връзка с това съдът е направил извод, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. А неизлагането на мотиви води до отмяната на акта само на това основание. На второ място е посочил, че основният мотив за отказа на финансово подпомагане, а именно, че посочените животни от вид "говеда" не са включени в договора с контролиращото лице са недоказани, тъй като изброените в уведомителното писмо животни фигурират и в съответните справки за животни в обект по категории в интегрираната информационна система на БАБХ, същите животни са били проверени от контролиращото лице и включени в издадения сертификат от 13.10.2016 г. По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Същото е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. На първо място, неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че не може да се установи дали е отказано финансово подпомагане заради това, че оспорващият в заявил по-малко ЖЕ или площи по направление "биологично животновъдство" от определените в чл. 36, ал. 1 или заради това, че кандидатът не е предоставил договор или анекс с контролиращо лице, в който да са отбелязани всички идентификатори на животните от заявения вид и вписани в регистъра на БАБХ. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59 от АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо мотиви се отнасят до посоченото от органа правно основание за отказ от отпускане на финансова помощ, а именно чл. 14, ал. 2, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и несъмнено позволява упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Действително в уведомителното писмо е посочено като правно основание и чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. без да се излагат фактически основания свързани с него, но този пропуск следва да бъде преценяван заедно наличието на фактите по другото посочено основание на чл. 14, ал. 2, т. 5 от Наредба 4 от 2015 г. В тази връзка съдът неправилно е приел, че основният мотив за отказ на финансово подпомагане, а именно, че посочените в уведомителното писмо животни вид "говеда" не са включени в договора с контролиращото лице, не са доказани и обосновават материална незаконосъобразност на акта. В конкретния случай видно от подаденото окончателно заявление за подпомагане за 2016 г., подадено на 20.06.2016 г., от ЕТ " Л. К. - Вени", посочените в уведомителното писмо животни са заявени за подпомагане, но същите не фигурират (не са отбелязани) в предоставения със заявлението договор за сертификация от 1.09.2014 г. и анекси към него. Административният съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. съгласно, която за подпомагане за отглеждане на пчелни семейства и животни се одобряват заявените от кандидата пчелни семейства и животни при спазване на изискването всички регистрирани в БАБХ на негово име пчелни семейства и животни от заявения вид да са включени в договор с контролиращо лице за биологично производство, което изискване в конкретния случай не е спазено. По делото не се спори, че към момента на подаване на окончателно заявление за подпомагане за 2016 г., спорните животни са били собственост на ЕТ "Л. К. - Вени" и следователно щом са заявени за подпомагане е следвало да са отразени в договор с контролиращо лице, което условие не е изпълнено и правилно административният орган на основание чл. 14, ал. 2, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е отказал финансово подпомагане. Спорните животни са включени в сертификат № 31895 от 25.01.2017 г., с дата на инспекция 13.10.2016 г., тоест на по-късен етап. Предвид изложеното, като е отменил административния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 АПК, а жалбата, подадена пред първата инстанция - да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в определен от съда размер общо от 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение