Решение № 8473 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 34/2011 г.

Решение № 8473 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 34/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Андрей Павлов Николов от гр. Пловдив срещу решение № 1465/05.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1059/2010 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № 160902075/04.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, Пловдив, потвърден с решение № 312/10.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за начислен ДДС за данъчен период м. 10.2007 г. в размер на 13 178, 68 лв. и лихви 4 168, 95 лв. за вътреобщностно придобиване (ВОП) на ново моторно превозно средство. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се в касационната жалба, че със заплащането на ДДС в Германия при покупката на лекия автомобил и след отново облагане с ДДС при вкарването на автомобила на територията на България, е заплатен два пъти данък. Позовава се на решение по дело С-409/04 г. на Съда на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз). Твърди се, че и ревизионният акт и решението на съда противоречат на Директива 2006/112/ЕО за хармонизиране на общностната система на ДДС, във връзка с което е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в Люксембург, но същото е било оставено без уважение от първоинстанционния съд, в резултат на което решението се явява постановено в нарушение на европейските правни норми и съдебна практика. Иска се и отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Андрей Павлов Николов е закупил в Германия лек автомобил, марка "Нисан", модел "Мурано" с фактура № 20070103/13.09.2007 г. на обща стойност 30 940 евро, в това число данъчна основа 26 000 евро и ДДС в размер на 4940 евро, издадена от "Ман Автомобил" - Германия, регистрирано лице за целите на ДДС в Германия. Левовата равностойност на закупения автомобил по фактурата е в размер на 60 513, 38 лв. Автомобилът е въведен на територията на РБългария на 15.09.2007 г. и същият е регистриран с рег. № РВ 0444 ВМ на 02.10.2007 г. В съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 6 ЗАДС автомобилът е деклариран като акцизна стока в Митница Пловдив и е заплатен акциз в размер на 5380 лв. С РА върху данъчна основа в размер на 65 893, 38 лв. формирана от равностойността по фактурата 60 513, 38 лв. и акциз - 5380 лв., е определено задължение за ДДС в размер на 13 178, 68 лв. и съответните лихви за забава. Спорът, при така установената фактическа обстановка, е дали с въвеждането на територията на страната с автомобила е извършено ВОП по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДДС и § 1, т. 17, б."в" от ДР на ЗДДС, за да се декларира като такъв и се начисли ДДС върху посочената сума. Първоинстанционният съд е приел в съдебния си акт, че процесния автомобил представлява ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС. Прието е от съда, че е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС и че законосъобразно органите по приходите с ревизионния акт са начислили ДДС. За неоснователни съдът е приел доводите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 168 ЗДДС противоречи на Директива 2006/112/ЕО, във връзка с което е оставил без уважение с определение от 28.09.2010 г. молбата на адв. Екимджиев с искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Обжалваното решение е правилно по същество, но е неправилно в изводите за размера на задължението - данъчната основа, която неправилно е определена с включен размер на ДДС, заплатен в Германия. Пред първоинстанционният съд е имало спор относно това дали закупеният от Германия лек автомобил има характер на ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС. По отношение на това дали автомобилът представлява ново превозно средство изискванията, описани по-горе в § 1, т. 17, б. "б" с подточки аа.) и бб) са дадени алтернативно: или към датата на възникване на данъчното събитие за доставката да не са изминали повече от 6 месеца, считано от датата на първата им регистрация или към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им да не са изминали повече от 6000 км. Не се спори по обема на двигателя, по пробега и периода от време между първата регистрация в Германия и последващата в България. Не се оспорва от приходната администрация, че към момента на закупуване на процесния автомобил е начислен ДДС от немския търговец, издател на посочената по-горе фактура. Основният спор между страните е налице ли е двойно данъчно облагане, след като е начислен ДДС от немския продавач и втори път, при влизането на автомобила на територията на България. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с въвеждането на автомобила на територията на България е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Съгласно тази правна норма, за ВОП се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай автомобилът е закупен в друга държава членка - Германия и е въведен на територията на България, поради което е налице ВОП. Разпоредбата на чл. 168 ЗДДС регламентира подаването на декларация от лицето, което извършва ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Посочената правна норма не противоречи на общностното право, каквито са възраженията на касатора. В решение по дело № С-84/09 г. на СЕС в Люксембург изрично е посочено, че при осъществено ВОП, каквото в настоящия случай е налице, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на автомобила. В същото решение, съдът е разграничил от една страна в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностно изпращане от държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките, съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава членка доставки ДДС, и от друга страна, в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Според съда в Люксембург, целта на посочения механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки. В този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на чл. 168 ЗДДС. Във връзка с посочените по-горе мотиви на СЕС в Люксембург е разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождава от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. За дружеството, издало фактурата за покупка на автомобила в Германия е била налице вътреобщностна доставка (ВОД), затова за касатора съществува възможност да иска възстановяване на начисления в Германия ДДС при покупката на автомобила, след като докаже, че със същия автомобил е извършено ВОП по смисъла на чл. 2, § 1, б. б) и Б. ii) от директивата във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Данъчната основа върху която е начислен ДДС по РА е формирана от фактурната стойност на автомобила - 26 000 евро, платеният в Германия ДДС - 4940 евро, или общо - 30 940 евро, с левова равностойност - 60 513, 38 лв. На основание чл. 26, ал. 3 ЗДДС данъчната основа е увеличена със заплатения акциз в размер на 5380 лв. и е формирана данъчна основа за ВОП в размер на 65 893, 38 лв., върху която е начислен 20% ДДС в размер на 13 178, 68 лв. Неправилно ревизиращите органи са включили в данъчната основа за облагане с ДДС и размерът на ДДС, заплатен в Германия. Данъчната ставка на данъка в Германия е 19 %, поради което данъчната основа, върху която автомобилът е закупен в Германия без ДДС е в размер на 26 000 евро или левова равностойност - 50 851, 58 лева. Именно това е данъчната основа, върху която е следвало да се обложи автомобилът при въвеждането му в България, като на основание чл. 26, ал. 3 ЗДДС така определената данъчна основа следва да се увеличи с платения акциз в размер на 5380 лв. и върху така определената сума в размер на 56 231, 58 лв., дължимият ДДС при ВОП е в размер на 11 246, 32 лв., а не както са определили приходните органи и първоинстанционният съд е възприел, ДДС в размер на 13 178, 68 лв. Оспореният РА е незаконосъобразен за размерът над 11 246, 32 лв. до определения размер от 13 178, 68 лв. и съответните лихви за забава и като го е потвърдил в тази част, съдът е постановил неправилно съдебно решение в тази част. По изложените съображения, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за определения ДДС за разликата над 11 246, 32 лв. до 13 178, 68 лв. обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго по същество, с което да се отмени частично РА, като незаконосъобразен. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се отмени и определението за присъдено юрисконсултско възнаграждение за размера над 536 лв. и съответно да бъде осъдена дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Андрей Павлов Николов от гр. Пловдив направени по делото разноски в размер на 450 лв., съобразно уважената част от жалбата. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение,