Решение № 8678 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2019 г.

Решение № 8678 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе и "ДУНАВ АУТО 2012" ООД, чрез пълномощника адвокат М. Батулова, против решение № 20 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 180/2019 г. на Административен съд – Русе. В жалбата на директора на ТП на НОИ-Русе са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се потвърди административния акт. В жалбата на "ДУНАВ АУТО 2012" ООД се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения и тези в съдебно заседание от пълномощника адвокат Михов, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се потвърди административния акт, алтернативно делото върнато за ново разглеждане. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът– Д. Димов, чрез пълномощника адвокат Н. Табаков и в съдебно заседание чрез адвокат О. Бързаков изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационните жалби. Поддържа, че първоинстанцинният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на касационните жалбоподатели. Касационните жалби са подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение № 20 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 180/2019 г. Административен съд – Русе е отменил по жалба на Д. Димов решение № 1040-17-11/27.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него разпореждане № 3/22.01.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което се приема, че злополуката, станала с Д. Димов на 15.02.2018 г., не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, и вместо него е приел за трудова злополуката, декларирана с подадената от пострадалия Д. Димов декларация за трудова злополука вх. № 3/08.01.2019 г. на ТП на НОИ – Русе. За да достигне до този резултат административния съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон с оглед на събраните по делото доказателства. От фактическа страна се установява, че с декларация за трудова злополука вх. № 3/08.01.2019 г. Д. Димов e декларирал пред ТП на НОИ – Русе настъпилата на 15.02.2018 г. с него злополука. Според отразеното в декларацията, извършвана от работника работа се състояла в ремонт/сглобяване на автомобил с цел предстоящо боядисване, а злополуката настъпила при излизане от бояджийски цех и преминаване през двора на автосервиза, където Димов стъпил на неравен участък, загубил равновесие и паднал. При падането усукал левия си крак в колянната става, което довело до скъсване на минискус, на кръстна връзка и счупване на хрущял на коляното с парче кост. Във връзка с така подадената декларация било извършено разследване на злополуката. С протокол № 1/22.01.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката е прието, че Димов работи по трудов договор в "Дунав Ауто 2012" ООД като бояджия на превозни средства и работата му се състои в това да извършва ремонт на определените от приемчика автомобили. В деня на злополуката същият бил на работа и изпълнявал служебните си задължения, като около 15: 00 часа се придвижвал в двора на автосервиза, при което загубил равновесие и паднал. При падането си ударил и травмирал коляното. По това време в работното помещение на сервиза били свидетелите Стоев, Цветанов, Младенов и Цонев. Друг работник – Ханджиев бил в съседно помещение. Според отразеното в протокола за разследване на злополуката преки свидетели на настъпването й няма. Непосредствено след настъпване на инцидента в двора на сервиза дошъл и свидетелят Недев-съдружник в предприятието, който оказал помощ на Димов и го транспортирал до Спешно отделение, за оказване на медицинска помощ. В хода на разследването на злополуката са събрани обяснения от всички посочени в протокола лица. По преписката са представени и Заповед № 20180215-1/15.02.2018 г. на управителя на "Дунав Ауто 2012" ЕООД, с която на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) е наредено извършването на разследване на процесната злополука от комисия, определена от работодателя. Резултатите от възложеното по тази заповед разследва са отразени в протокол от 19.02.2018 г., в който се посочва, че във връзка с шега на лична основа и гонене между жалбоподателя и свидетеля П. Стоев извън сградата на автосервиза, Димов се е подхлъзнал и паднал, при което е наранил коляното си. Като нарушение е отчетено неуплътняване на работното време от страна на пострадалия и излизане извън сервиза без служебна необходимост, бягане покрай машини и инструменти. Заключението на комисията е, че злополуката не е във връзка или по повод на извършваната работа, нито действията на пострадалото лице са по указание на ръководител, поради което злополуката няма характер на трудова. Въз основа на данните от подадената декларация за трудова злополука и протокола от извършеното разследване от ТП на НОИ – Русе, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Русе е издало разпореждане № 3/22.01.2019 г., с което описаната в декларацията злополука с Д. Димов от 15.02.2018 г., не била приета за трудова с мотива, че внезапното увреждане на пострадалия е станало през време на работа, но не е във връзка или по повод на извършваната работа, както и не е при работа, извършвана в интерес на предприятието. Злополуката е настъпила докато Димов се е закачал, шегувал и гонел със свой колега като при гонитбата пада в двора на предприятието и контузва коляното си. Разпореждането е оспорено от Димов. С решение № 1040-17-11/27.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Русе жалбата е отхвърлена с мотиви, че внезапното увреждане здравето на пострадалия е станало през време на работа, но не е във връзка или по повод на извършваната работа, както не е и при работа, извършвана в интерес на предприятието. Обясненията на служителите са обсъдени от административния орган, като е прието, че "повечето от свидетелите описват обстановката в сервиза като ненормална за работния процес (гонене, шеги, суматоха), което не е съвместимо с интересите на предприятието". По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите П. Стоев, М. Цветанов/посочени от Димов/, И. Цонева, Д. Младенов, Д. Ханджиев и Т. Недев/посочени от жалбоподателите/. На процесната дата-15.02.2018 г. всички свидетели, без Недев, са работили в автосервиза. В показанията си всички свидетели описват разположението на помещенията в сервиза като посочват, че помещението за боядисване е вътрешно и за да се излезе от него се преминава през помещението на механиката. Установяват също, че склада за материали (бои и масла) се намира извън тези помещения и за достигане до него следва да се премине през двора на сервиза. Свидетелите Стоев и Цветанов твърдят, че на датата на злополуката Димов е преминал покрай тях през помещението на механиката излизайки навън. Стоев уточнява, че не знае поради каква причина Димов е излязъл от помещението на сервиза. Цветанов предполага, че Димов е отишъл до склада, за да вземе материали. Веднага след него е излязъл свидетелят Стоев и го е видял паднал на двора. Със свидетелите Цветанов и Младенов му помогнали да го вдигнат и да го внесат в сервиза. Свидетелят Младенов също предполага, че Димов е отишъл до склада, за да вземе материали. Но уточнява, че при преминаването покрай свидетелят Стоев Димов се закачил с него и подтичвайки двамата са излезли от сервиза. След това П. Стоев отворил вратата и казал, че Димов е паднал. Според показанията на свидетелката Цонева, Димов и свидетелят Стоев са се закачали периодично през целия ден и към момента на инцидента същите са се гонели, което те често правели в отсъствието на управителя или съдружник управителя. Свидетелката не може да каже дали Димов е тръгнал към склада за материали, но твърди, че за да вземе материали от там е необходимо първо да вземе ключа за склада от нея, което в процесния случай Димов не е направил. За поведението на жалбоподателя и свидетелят Стоев в момента на инцидента, свидетелят Ханджиев разбрал от разказа на свидетелката Цонева, която обяснила, че Стоев и Димов са се гонели, при което Димов паднал и се контузил. Свидетелят Недев-съдружник в дружеството- осигурител "ДУНАВ АУТО 2012" ООД, посочва, че е пристигнал с автомобила си непосредствено след инцидента и се е притекъл на помощ на пострадалия, като с останалите свидетели са го пренесли в сервиза, след което го е откарал в спешно отделение, за да му бъде оказана медицинска помощ. Според показанията на Недев складът за материали се заключва и за да бъдат взети масла от него работниците следва да му се обадят, а за бои да се обадят на свидетелката Цонева. При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, приема че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е достигнал до неправилен извод, че в конкретния случай е налице трудова злополука. Неправилно е прието от съда, че е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В конкретния случай, безспорно е налице внезапно увреждане на здравето на пострадалия Д. Димов, което е довело до временна неработоспособност, но останалите кумулативно изискуеми предпоставки на цитираната норма не са налице. От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че злополуката е станала във връзка или по повод на извършваната работа, както и да е в интерес на предприятието. Първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че злополуката е настъпила в момент, когато пострадалият Димов е отивал до склада за материали, позовавайки се на показанията на свидетелите Стоев и Цветанов. Нито един от свидетелите Стоев, Цветанов и Младенов не заявяват, че пострадалият е излязъл от сградата на сервиза, за да отиде за материали. Цветанов и Младенов само предполагат, но това предположение тяхна субективна преценка. Тази преценка се оборва от показанията на свидетелите Цонев и Недев, което заявяват, че в складовете за материали може да се влезе само, като се вземе ключа от офиса, който се дава от свидетелката Цонева. Този ден преди злополуката пострадалият Димов не е взимал ключове за складовете. В случая са налице единствено твърденията на пострадалия, които не са подкрепени с никакви доказателства. Не е безспорно доказано, че Димов е извършвал работа в интерес на предприятието. Обобщени свидетелските показания налагат извода, че в момента на злополуката Димов и Стоев са преустановили служебните си задължения и се занимавали с нещо което не е във връзка и по повод на извършваната работа. Затова следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 КСО и по – конкретно, че злополуката не е възникнала във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В случая не е доказана причинната връзка между увреждането и изпълняваната работа. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. Неустановяването на подобна връзка препятства определянето на злополуката като трудова, поради което неправилно административният съд е приел, че в случая е налице трудова злополука. В настоящия случай пострадалият Димов не е представил ЕР на ТЕЛК, от което да е видно, че има произнасяне съгласно чл. 61, ал. 1, т. 1 и т. 6 от НМЕ относно степента на ТНР и причинната връзка между увреждането и условията на труд. Изложените в тази насока касационни оплаквания са основателни. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден при правилно прилагане на материалноправните предпоставки за законосъобразност, и при спазване на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, административният съд необосновано е приел, че са налице всички белези на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Д. Димов срещу решение № 1040-17-11/27.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него разпореждане № 3/22.01.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, да бъде отхвърлена. Настоящият състав приема, че в настоящия случай не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неизискването на част от болничните листове, издадени на пострадалия Димов, в случая не е повлияло на изясняването на фактическата обстановка. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя "ДУНАВ АУТО 2012" ООД, ЕИК ********* за заплащане на разноски е основателна. На дружеството следва да се присъдят претендираните разноски за касационната инстанция в общ размер на 800, 00 лева, от които 200, 00 лева заплатена държавна такса и 600, 00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение