Решение № 12611 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 170/2017 г.

Решение № 12611 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 170/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. И., от гр. С., чрез назначения му особен представител - адв. С. К., против решение № 6559/28.10.2016 г. по адм. дело № 7803/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за обезсилването му като недопустимо, респ. за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответниците: Ц. Д. Л. и З. Д. Л., чрез процесуалния им представител - адв. Дамянов, оспорват касационната жалба, като недопустима и неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответникът: главният архитект на р-н "Л.", СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от К. К. - нач. отдел "ПНО и ЧР" при р-н "Л.", СО, с пълномощно от кмета на р-н "Л.", СО, с която изразява становище по касационната жалба. По делото, вкл. и пред първата инстанция, не е представено пълномощно от главния архитект на р-н "Л.", СО, като страна по делото, да бъде представляван от този служител, поради което молбата е подадена от лице, без представителна власт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от страна, взела участие в първоинстанционното производство, по отношение на която обжалваното решение е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е обявил нищожността на Заповед № РД-09-501/18.05.2015 г. на главен архитект на р-н "Л.", СО, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК, същият е оттеглил свой Акт за узаконяване /АУ/ № 7/25.11.2014 г. за строеж "Плътна ограда", находящ се в УПИ XXXVII-761,2515,2550, кв. 32, м. "Ф." по плана на гр. С., по жалба до него от 12.05.2015 г. на В. В. И. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е нищожен, като постановен при липса на материална компетентност на органа по чл. 91, ал. 1 АПК. Според съда за да упражни правото си на отзив по този ред, главният архитект на р-н "Л.", СО, е следвало да получи жалба срещу АУ № 7/25.11.2014 г. от заинтересовано лице. Приел е, че в случая В. И. не е установил качеството си на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което органът не е имал компетентността да издава оспорената заповед. Решението е правилно по своя резултат. Оспорената пред АССГ заповед е издадена в производство по чл. 91, ал. 1 АПК, поради което правилно е прието, че подлежи на оспорване по реда на АПК направо пред съда. Тази норма обаче е обща и е приложима тогава, когато не съществува друга специална разпоредба, която да я игнорира. Към датата на издаване на отзива - 18.05.2015 г. е съществувала разпоредбата на чл. 214а ЗУТ, приета с ДВ, бр. 87/2010 г. и отменена впоследствие със ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г./, която е била приложима на основание чл. 142, ал. 1 АПК, тъй като съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 214а ЗУТ, в 7-дневен срок от получаване на жалбата органът може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт за одобряване на ПУП или за одобряване на КПИИ, да го отмени или измени, като уведоми за това заинтересованите страни. Разпоредбата е специална и е била приложима спрямо изрично посочени от хипотезиса й индивидуални административни актове, сред които не попадат разрешенията за строеж, респ. актовете за узаконяване, какъвто е процесният. Поради това, а не на основание общата норма на чл. 91, ал. 1 АПК, главният архитект на р-н "Л." при СО не е имал материална компетентност да преразгледа издадения от самия него АУ и да го оттегля, защото специалната норма на чл. 214а ЗУТ /приложима към датата на издаване на оспорената заповед/, не му предоставя такива права. Издадената при липса на материална компетентност на органа заповед, се явявя нищожна, поради което правилно е обявена за такава. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд за недопустимост на искането на касатора И., до главния архитект на р-н "Л.", СО, поради липса на правен интерес. Произнасянето по недопустимо искане обаче води до друг порок на оспорения акт, който се поглъща от нищожността му. По изложените съображения обжалваното решение като краен резултат е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за недопустимост, поради недопустимост на производството пред първата инстанция с оглед наличие на влязло в сила решение по адм. д. № 9485/2011 г. на АССГ, с което спорът е разрешен. Това решение има за предмет друг административен акт, издаден на различно правно основание и други страни, т. е. няма идентичност в предмета и страните, поради което не е налице недопустимост на производството по чл. 159, т. 6 АПК. При този изход касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата З. Л. разноски за касационната инстанция в доказания размер, а именно 720 лева, видно от фактура от 28.09.2017 г. и фискален касов бон на АД "Б. и Д." за заплащането им, както и списък на разноските. По искането на особения представител - адв. Киряков за заплащане на възнаграждение за касационната инстанция, настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Възнаграждението на особения представител по аргумент от чл. 48, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, е за сметка на оспорващите, като то се дължи за всяка съдебна инстанция, при явяване и осъществяване на процесуално представителство пред съответната инстанция. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като липсва явяване и процесуално представителство на адв. Киряков пред касационната инстанция. Изготвянето и подаването на касационна жалба от страна на особения представител не е достатъчно и не покрива изискванията, посочени по-горе за присъждане на възнаграждение в пълен размер, адекватно за явяване и защита в с. з. пред тази инстанция. По искането за присъждане на по-голям размер възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, дължи произнасяне тази първа инстанция, а не настоящата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение