Решение № 8645 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2017 г.

Решение № 8645 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2017 г., II о., докладчик съдията Юлия Раева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "И. М. Б." АД ЕИК *********, подадена чрез адв. А. Х. срещу Решение № 8245 от 21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 8388/2016 г. на Административен съд С.-град. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Р-427/29.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение № 874 от 31.05.2016 г. на началника на М. П. за отказ за възстановяване на акциз в общ размер на 490 655,40 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и обявяване на нищожност на административния акт поради противоречие с влязло в сила съдебно решение. Иска се присъждане на разноските по водене на делото. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Христова, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" чрез пълномощника си юрк. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените от касационния жалбоподател основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по жалба на "И. М. Б." АД ЕИК ********* срещу Решение № Р-427/29.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение № 874 от 31.05.2016 г. на началника на М. П. за отказ за възстановяване на акциз в общ размер на 490 655,40 лв. Отказът е постановен по искане вх. № Е47-0017/23.02.2011 г. по чл. 27 от ЗАДС на "И. М. Б." АД за възстановяване на акциз за периода 18.01.2008 г. - 22.04.2009 г., който дружеството претендира като недължимо платен за енергийни продукти, използвани в минералогични процеси по чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗАДС. По горното искане процесният отказ е втори по ред. Първият отказ е с Решение № 8000-0833/18.11.2011 г. на началника на митница С., което е потвърдено с Решение № 86/2.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Последното е обжалвано по съдебен ред и жалбата е отхвърлена с Решение № 4599 от 8.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1789/2012 г. н Административен съд С.-град. Т. съдебно решение е отменено с Решение № 7623 от 5.06.2014 г., постановено по адм. дело № 13228/2013 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ поради липса на фактически установявания относно размера на вложеното количество енергийни продукти и плащането на акциза, по което дело са приети заключения на съдебно-счетоводни експертизи. При новото разглеждане на делото с Решение № 4269/19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5830/2014 г. на Административен съд С.-град жалбата на дружеството отново е отхвърлена. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "И. М. Б." АД и с Решение № 2258 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 9459/2015 г. на ВАС е отменено първоинстанционното решение и спорът е решен по същество като са отменени Решение № 86/2.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него Решение № 8000-0833/18.11.2011 г. на началника на митница С.. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В изпълнение на последното съдебно решение е постановен вторият отказ за възстановяване на акциз, предмет на проверка за законосъобразност в обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. За да отхвърли жалбата срещу втория по ред отказ за възстановяване на акциз, съдът е изложил мотиви, че енергийните продукти, по отношение на които се претендира възстановяване на недължимо платен акциз, не са получавани и използвани в обекта, посочен в удостоверението за регистрация на освободен от акциз краен потребител, което е достатъчно основание за отказ за възстановяване. Съдът е изложил допълнителни съображения в подкрепа на законосъобразността на отказа - липса на доказателства за плащане на акциза и за установяване на действителните количества вложени енергийни продукти в минералогични процеси, липса на доказателства за водена счетоводна отчетност като освободен от акциз краен потребител съгласно изискванията на ППЗАДС и отказ на дружеството да съдейства на митническия орган посредством представяне на допълнително изискани от митническия орган счетоводни записвания и подаване на ново искане за възстановяване на акциз. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя за нищожност на отказа и е обосновал неговата неоснователност, тъй като съдебното решение, на което се позовава жалбоподателят, не решава спора по същество, а преписката е върната с указания за изясняване на въпроса относно плащането на акциза, неговия размер и влагането на енергийните продукти, за които е платен акцизът. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 2 от АПК. Неправилен е изводът на административния съд, че преписката е върната от касационната инстанция на административния орган с указания за ново произнасяне за изясняване на въпроса относно плащането на акциза, неговия размер и влагането на енергийните продукти, за които е платен акцизът. В Решение № 2258/29.02.2016 г. по адм. дело № 9459/2015 г. по описа на ВАС е прието, че фактът на влагане на количествата енергийни продукти с платен акциз, възстановяването на който се претендира, е установен с няколко заключения на специализирани експертизи още при първоначалното разглеждане на делото. В същото решение касационната инстанция е отбелязала още, че основното и допълнителното заключение при новото разглеждане на делото "също установяват внасянето на акциз от страна на жалбоподателя, количеството на използваните в производството му енергийни продукти". При това положение необоснован се явява и изводът на съда, че жалбоподателят е отказал да съдейства на административния орган в хода на административното производство, приключило с втория отказ. След като касационната инстанция е приела, че всички относими факти и обстоятелства са установени, то не става ясно по какви съображения административният орган е изисквал от дружеството-жалбоподател допълнителни документи, включително повторно подаване на искане за възстановяване на същия акциз. Вместо да провери дали административният орган е изпълнил задължителните указания на съда, дадени във връзка с тълкуването и прилагането на закона по процесното искане за възстановяване на недължимо платен акциз, съдът е преповторил мотивите на предходните две първоинстанционни решения (Решение № 4599 от 8.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1789/2012 г. на Административен съд С.-град и Решение № 4269/19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5830/2014 г. на Административен съд С.-град), които обаче са отменени с окончателни решения. Съдът неправилно е приел, че дружеството не разполага с удостоверението за регистрация на освободен от акциз краен потребител. Съдържанието на представеното с административната преписка удостоверение е обсъдено в Решение № 2258/29.02.2016 г. по адм. дело № 9459/2015 г. по описа на ВАС и касационната инстанция изрично е посочила, че неточността в съдържанието на удостоверението, а именно - в него е посочен адресът на управление на дружеството вместо обектите, в които се влагат енергийните продукти, не е по вина на жалбоподателя и не съставлява основание за отказ за възстановяване на платения от него акциз. Даден е отговор и на въпроса, че дружеството-жалбоподател не следва да търпи неблагоприятни последици от късното издаване на удостоверението, тъй като това е в резултат от първоначално издадения незаконосъобразен отказ, който е отменен по съдебен ред. В тази връзка следва да се отбележи, че отмяната на унищожаем административен акт има ретроактивно действие и с обратна сила се заличават правните му последици. В случая с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване се заличава правното основание за плащане на акциза и платеният акциз (съответен на вложеното в дейността количество енергийни продукти) става недължимо платен. Съдът неправилно е приел, че в случая неспазването на правилата по чл. 86-89 от ППЗАДС е основание за отказ за възстановяване на претендирания акциз. Този въпрос също е обсъден в Решение № 2258/29.02.2016 г. по адм. дело № 9459/2015 г. по описа на ВАС, но административният съд необосновано е отказал да се съгласи с дадения отговор от касационната инстанция и е застъпил становище, което е вътрешно противоречиво - от една страна, дружеството няма статут на освободен от акциз краен потребител поради отказа на митническия орган да бъде издадено удостоверение (този отказ впоследствие е отменен като незаконосъобразен), от друга страна, обаче съдът изисква същото дружество да води счетоводна отчетност за дейност, за която му е отказано издаване на удостоверение. А това означава митническият орган да черпи права във вреда на данъчнозадължените лица от незаконосъобразните си откази за издаване на удостоверения за освобождаване от акциз на крайни потребители. Гореизложените съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че в обжалваното решение съдът не е извършил пълна и задълбочена проверка дали при постановяване на втория отказ са спазени задължителните указания на касационната инстанция по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № 2258/29.02.2016 г. по адм. дело № 9459/2015 г. по описа на ВАС. Т. проверка и съответно решаване на спора по същество не може да бъде извършена от настоящата инстанция, тъй като първоинстанционният съд не е изискал и приложил делото, образувано по повод на обжалването на първия отказ, а именно по това дело (при първоначалното и повторното му разглеждане) според мотивите на Решение № 2258/29.02.2016 г. по адм. дело № 9459/2015 г. по описа на ВАС са установени всички относими факти и обстоятелства за възстановяване на акциза. Предвид установените съществени нарушения на съдопроизводствените правила обжалваното решение е неправилно поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 2 от АПК. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото административният съд следва да изиска за послужване адм. дело № 1789/2012 г. и адм. дело № 5830/2014 г. и двете по описа на Административен съд С.-град и да даде ясен и категоричен отговор дали вторият по ред отказ е постановен в съответствие със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № 2258/29.02.2016 г. по адм. дело № 9459/2015 г. по описа на ВАС, включително да обсъди оплакването на жалбоподателя за нищожност на втория отказ на основание чл. 177, ал. 2 от АПК поради противоречие с влязло в сила решение. С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение