Решение № 4168 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2015 г.

Решение № 4168 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Генчо Павлов Генчев, чрез адв. Генова, срещу решение № 213/04.12.2014 г., постановено по адм. дело № 219/2014 г. по описа на Административния съд - Стара Загора. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Чрез адв. Генова депозира писмени бележки, в които моли да бъде отменено първоинстанционното решение, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде решено делото по съществото на спора.

Ответникът - Държавна психиатрична болница "Д-р Г. Кисьов" (ДПБ) - гр. Раднево, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна - Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрк. Маринова, която моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Ответната страна - Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк. Денчева, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрк. Денчева, която моли решението на Административния съд - Стара Загора да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение в производство по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, в условията на обективно съединение на исковете, административният съд е отхвърлил исковата молба на Генчо Павлов Генчев против:

1. Държавната психиатрична болница "Д-р Г. Кисьов" - гр. Раднево - за исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр за въздържане от последващи дискриминационни действия и за иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за сумата 1500 лв., както и за иска с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 300 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2005 г. до датата на исковата молба - 06.08.2007 г., като недоказани и неоснователни;

2. Министерството на здравеопазването - за исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр за признаване за установено, че е налице пряка дискриминация, за преустановяване на тези действия, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 1500 лв., и за иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 300 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2005 г. до датата на исковата молба - 06.08.2007 г., като недоказани и неоснователни;

3. Прокуратурата на Република България - за исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр за признаване за установено, че е налице пряка дискриминация, за преустановяване на тези действия, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 1000 лв., и за иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 300 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2005 г. до датата на исковата молба - 06.08.2007 г., като недоказани и неоснователни.

Първоинстанционният съд е установил от представените по делото доказателства, че в т. 9 от заповед № 637/03.06.2005 г. на директора на ДПБ - гр. Раднево, издадена във връзка с организацията на провеждането на изборите за народни представители, за пациентите в болницата е определена избирателна секция 001, намираща се в клуба на пенсионера в гр. Раднево, където те да могат да упражнят своето избирателно право - съгласно разпоредбата на Закона за избиране на народни представители (отм.). На въпросната дата съдът е установил също, че Генчев не е имал възможност да упражни това свое избирателно право не поради извършения на 15.06.2005 г. медицински преглед, нито поради невключването или включването му в избирателния списък на гласуващите в избирателната секция на болницата, а поради настъпилия след това пристъп на заболяването му, обусловил невъзможност да напусне лечебното заведение. Съдът е посочил, че на 22.06.2005 г. е датирано влошаване на състоянието на Генчев, което е наложило директорът на 22.06.2005 г., непосредствено преди изборите, да поиска, съответно РС - Раднево - да установи, че състоянието на Генчев (създаващо опасност от извършване на престъпление, заплаха за живота и здравето на околните и на самото лице) налага задължително стационарно лечение. Отделно от това съдът е установил, че за да бъде включен касаторът в избирателните списъци, е било необходимо притежаването на документ за самоличност, който да бъде представен до 14.06.2015 г., въз основа на който РИК - гр. Раднево, да включи лицето в избирателните списъци, какъвто документ при постъпването си Генчев не е притежавал. Съдът е отчел липсата на избирателна секция в болничното заведение като обективна пречка касаторът да упражни избирателното си право съобразно предписанията на чл. 41, ал. 5 от ЗИНП (отм.), за което отговорността не е на никой от тримата ответници, а също и липсата на документ за самоличност. При липсата на пряка причинна връзка между акта и вредата съдът е приел, че искът по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр срещу ДПБ - гр. Раднево, е неоснователен. Исковете срещу другите двама ответници - Прокуратурата на Република България (ПРБ) и Министерството на здравеопазването (МЗ), са отхвърлени от първоинстанционния съд поради липса на установен акт на дискриминация спрямо Генчев, от който да е видно, че за него са настъпили вредни последици.

Решението е правилно като постановено при правилно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон.

По делото не е имало спор за фактите, че касационният жалбоподател Генчо Павлов Генчев страда, включително към релевантния период (м. 05-08.2005 г.), от "шизофрения, параноидна форма", началото на която се датира около 1992 г. Поради влошаване на състоянието му постъпил по спешност за лечение в психиатричното отделение на МБАЛ в гр. Ямбол, като в епикризата от 11.05.2005 г., с която Генчев е изпратен за лечение в Държавната психиатрична болница - гр. Раднево, са описани следните прояви: "отново се насочил срещу близките си, изнудвал ги непрекъснато за пари, започнал да изнася вещи и предмети от жилището си, продавал ги на безценица... поведението му станало грубо, нелепо, започнал да изнася библиотеки, дивани... нанесъл побой над родителите си" - епикриза от 11.05.2005 г. на стр. 224 от делото. Генчев е бил приет в ДПБ в гр. Раднево по спешност на 24.05.2005 г. Поради влошаване на състоянието му и оттегляне на съгласието за лечение с декларация от 22.06.2005 г. директорът на лечебното заведение е издал заповед № 717/22.06.2005 г. на основание чл. 154 от Закона за здравето за настаняването му в лечебно заведение и е отправил молба да РС - Раднево, за настаняване на Генчев за задължително лечение. С решение на РС - Раднево, по ЧНД № 399/2005 г. касаторът е настанен за задължително стационарно лечение в ДПБ - гр. Раднево, за срок от 3 месеца, считано от 12.05.2005 г., на основание чл. 162 от Закона за здравето, като поради установена липса на способност да изразява информирано съгласие за лечение, за изразяване на такова съгласие е назначен служител на община Раднево.

Със заповед № 637/03.06.2005 г. на директора на болницата, издадена във връзка с предстоящи избори за народни представители, насрочени за 25.06.2005 г., била определена комисия, която да извърши проверка за психичната "пригодност" на пациентите да гласуват на изборите. На 25.06.2005 г. комисията преценила ищеца като "психично непригоден" да гласува на изборите поради влошено психично състояние. По повод подаден сигнал за допуснато от ДПБ нарушение на активното избирателно право прокурор от РП - гр. Раднево, е издал "справка" от 25.06.2005 г., в която е изразил становище, че не е налице нарушение на ЗИНП (отм.), нито са налице данни за престъпление. Според ищеца тези действия на персонала на ДПБ са довели до изключването му от избирателните списъци и са препятствали участието му в политическия живот. Отказът на прокуратурата да образува производство по защита на избирателното право на касатора и липсата на ефективен контрол от страна на Министерството на здравеопазването върху дейността на лечебното заведение, дължим по аргумент от чл. 2 от Закона за здравето, според Генчев съставляват актове на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр, като претърпените вреди от посочените актове, респ. бездействие, се изразяват в невъзможността да упражни на 25.06.2005 г. правото си на глас, както и в засягане на човешкото достойнство.

Административният съд - Стара Загора, е изследвал обективно и пълно фактите по отношение на законосъобразността на заповед № 637/03.06.2005 г., включително по иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр, като е приел същата за административен акт, от който произтича претендираната неимуществена вреда, изразяваща се в лишаване от избирателно право.

Настоящата съдебна инстанция споделя, като правилни, изводите на решаващия съд за липса на причинна връзка между процесния акт и вредата. Обосновано е заключението на съда, че заповедта на директора на ДПБ - Раднево, не е отменена като незаконосъобразна. Безспорно установено по делото е, че с влязлото в сила решение по гр. дело № 17785/2007 г. на Софийския районен съд е призната пряка дискриминация по признак "увреждане" само в частта за извършената медицинска проверка на "психичната пригодност" на Генчев като условие за включването му в избирателния списък за изборите на 25.06.2005 г. Искът за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения е отхвърлен от СРС, тъй като единствената последица от еднократния акт на проверка е изготвянето на списък на лицата, които ще останат в болницата в изборния ден поради липса на психическа пригодност.

Правилно съдът е приел, като е отхвърлил иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр, че в случая не е налице втората визирана в закона материална предпоставка, а именно в конкретния случай касационният ответник да се въздържа от последващи дискриминационни действия.

По отношение на иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпените вследствие на установеното неравноправно третиране вреди административният съд законосъобразно е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Както правилно е приел съдът, отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; реално претърпяна вреда (имуществена или неимуществена) и причинна връзка между тях. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на който и да било от елементите на правопораждащия фактически състав е пречка за възникване на правото на обезщетение за претърпени вреди и възпрепятства възможността да бъде реализирана отговорността на държавата за вреди. Съдът правилно е приел, че ищецът принципно е притежавал субективно избирателно право да избира народни представители на 25.06.2005 г., доколкото не е бил под запрещение, навършил е изискуемата възраст и не е бил "лишен от свобода". Налагането на мярката по чл. 162 от Закона за здравето за задължително стационарно лечение, както и установяването, че лицето не може да изразява информирано съгласие за лечението си, принципно не установяват невъзможността му да изразява политическа воля. Както правилно е установил съдът, на 22.06.2005 г. е датирано влошаване на състоянието на лицето, което е наложило директорът на ДПБ да поиска, съответно РС в Раднево по ЧНД № 399/2005 г. - да установи, че състоянието на Генчев налага задължително стационарно лечение, поради което Генчев не е могъл да напусне лечебното заведение на 25.06.2005 г. и да гласува по постоянния си адрес или в избирателната секция, определена за болницата. Правилно е прието от съда, че е необходимо притежанието на документ за самоличност, който да се представи до 14.06.2005 г., въз основа на който РИК - гр. Раднево, да включи лицето в избирателните списъци. От доказателствата по делото е видно, че при постъпването си лицето не е притежавало документ за самоличност, като решаващият съд не е установил касаторът да е представил такъв в законовия срок - 14.06.2005 г. Предвид липсата на вреди и липсата на причинна връзка между твърдените такива, датирани на 25.06.2005 г., и установеното дискриминационно деяние на 15.06.2005 г. искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 74, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен правилно от съда като неоснователен и недоказан.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е взел предвид наличието на позитивна отговорност на държавата, действаща чрез органа си - в конкретния случай Министерството на здравеопазването, да гарантира правото на вот на всички граждани.

Правилно е и заключението на съда по отношение на исковете, предявени срещу Министерството на здравеопазването. Съдът правилно е приел, че МЗ не носи задължение да контролира организацията на изборния процес преди и в деня на изборите. Контролът, който осъществява МЗ, не е общ и всеобхватен, а е специализиран и се отнася само за лечебната дейност и качеството на медицинската помощ, оказвана от лечебните заведения. С оглед на това съдът законосъобразно е приел, че не са налице действия или бездействия на МЗ, които да са довели до по-неблагоприятно третиране на касатора поради неговото увреждане и до нарушаване на избирателните права.

Обжалваното решение е правилно и в частта, с която съдът е отхвърлил исковете срещу Прокуратурата на Република България, като се е обосновал с липсата на установен акт на дискриминация спрямо Генчев, от който да са настъпили вредни последици за него.

По така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,