Решение № 1120 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14118/2016 г.
ВАСVII отделение25.01.2018 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 1043 от 16.11.2016 г. постановено по адм. дело № 1059 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-област, в частта с която е отхвърлена жалбата на "Т. Б." ЕАД срещу акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци № П02-25683
от 03.08.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" - община Е. П., потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на дирекция "Финансово-стопански дейности" при община Е. П., в частта, с която на "Т. Б." ЕАД е определено задължение за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" - първа вноска за 2015 г. в размер на 2 448, 00 лв. и съответните лихви към 31.07.2015 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА "Т. Б." ЕАД, ЕИК *********, да заплати на община Е. П. сумата от 1 200, 00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1120 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14118/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. Б." ЕАД против решение № 1043 от 16.11.2016 г. постановено по адм. дело № 1059 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-област (АССО). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът, в нарушение на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК не е обсъдил едно от основните възражения на дружеството за нарушение от страна на ответника на законово закрепения принцип за справедливост при определяне и заплащане на съответните такси. От представения по делото протокол № 43 от редовното заседание на Общински съвет - Е. П., проведено на 18.12.2014 г., решение № 1195, е видно, че за услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" общината събира близо три пъти по-високи такси отколкото за останалите компоненти от услугата такса битови отпадъци (ТБО), при положение, че разходите за извършване на тази услуга са над шест пъти по-ниски от разходите за останалите услуги включени в комплексната ТБО. Друго необсъдено от съда възражение е това, относно съществуването на обективна възможност за определяне на размера на таксата за услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" по първия определен в чл. 17, ал. 5 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Е. П. (НОАМТЦУЕП/Наредбата) във вр. с чл. 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) метод, а именно в лева на ползвател. Съдът не е отчел неизпълнението от страна на община Е. П. на указанията във връзка със задължението на административния орган по чл. 170, ал. 1 от АПК, да установи съществуването на фактическите основания посочени в акта. Голяма част от представените от административния орган доказателства не се отнасят до услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и са неотносими към предмета на делото. Други представени доказателства страдат от съществени пороци - в тях липсват подписи на изпълнителя, като те не обхващат целия процесен период. Както е отбелязал съдът в мотивите на съдебното решение, представените доказателства са само за първото шестмесечие на 2015 г. Въпреки това АССО е достигнал до извод, че услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" е реално предоставяна за целия период. Съдът неправилно е приел, че след като са представени доказателства за извършване на услугата, без да е уточнено в кои райони, то услугата е реално предоставяна във всички населени места. В представената по делото заповед № 883 от 29.10.2014 г. няма разпореждане относно услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Съдът е интерпретирал неправилно назначената съдебно-икономическа експертиза и показанията на свидетеля, разпитан в рамките на производството. Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че от представените доказателства не може да се направи заключение, в кои райони услугата е предоставяна. Това, че разпитаният по делото свидетел е виждал да се почистват териториите за обществено ползване в едно населено място, не означава, че се е извършвало почистване във всички населени места, още повече, че свидетелят посочва, че никога не е виждал да се почиства в с. Г. Е. П., където се намира недвижимият имот на дружеството. Съдът не е проверил дали при определяне размера на обжалваната такса са спазени заложените в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ принципи, поради което е допуснал нарушение на материалния закон. В случая е налице пълно несъответствие между изразходваните от община Е. П. средства за предоставяне на услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и определения размер на таксата за нея. Съдът погрешно е приел, че на Общински съвет - Е. П. е предоставена възможност за избор кой от двата предвидени в чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ да приложи. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "Финасово-стопански дейности" при община Е. П., оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С постановеното от АССО решение, е отхвърлена жалбата на "Т. Б." ЕАД срещу акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци (АУПВТБО) № П02-25683
от 03.08.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" при община Е. П., потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на дирекция "Финансово-стопански дейности" при община Е. П. и "Т. Б." ЕАД е осъдено да заплати на община Е. П. направените разноски в размер на 890, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че е сезиран с жалба от "Т. Б." ЕАД срещу АУПВТБО, в частта, с която с него е определена ТБО за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Установил е от фактическа страна, че "Т. Б." ЕАД е собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се на гара Е. П. с площ 66542 кв. м., съставляващ имот планоснимачен номер 232, за който е отреден парцел ХIв, кв. 23. За имота е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ като е декларирана отчетна стойност 1 041 158, 72 лв. Дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0817005023 от 25.02.2008 г. за сгради находящи се в имота - хипермаркет и трафопост, с отчетна стойност общо 8 593 390, 44 лв. Дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 081700606 от 21.06.2010 г., където са декларирани същите обекти. От представена по делото заповед на кмета на община Е. П. № 833 от 29.10.2014 г., издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) вр. с чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, съдът е установил, че с. гара Е. П. попада в районите за извършване на дейност чистота - събиране на битови отпадъци и транспорт, депониране на битови отпадъци, почистване на улици и площади, поддръжка на зелени площи и паркове, почистване на нерагламентирани сметища, осигуряване на съдове за отпадъци. С решение № 1195 от 18.12.2014 г. на общински съвет - Е. П. е определена е ТБО за фирми в размер на 5,25 промила, от които 1,37 промила за почистване на улици, поддържане на зелени площи и други терени от населените места, предназначени за обществено ползване. С решение № 1196 от 18.12.2014 г. е приет размерът на таксата битови отпадъци на един съд по населени места, където цените включват компонентите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения". Услугата "поддържане чистота на териториите за обществено ползване" се прибавя към цената на контейнера, изчислена по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 от НОАМТЦУ на община Е. П., като промил от по-високата от двете стойности между данъчната оценка от отчетната стойност на имота. Определената данъчна оценка за 2015 г. за имота, съгласно приложение № 2 от ЗМДТ на основание данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ е 1 909 767, 50 лв. С нарочна декларация по чл. 7 от НОАМТЦУ на община Е. П. дружеството е декларирало, че през 2015 г. ще използва два броя контейнера тип "Бобър". За с. гара Е. П. определената цена за един контейнер е в размер на 2 448, 00 лв. годишно. По делото е приета заповед № 668-1 от 26.08.2014 г. на кмета на община Е. П., издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ и чл. 12 от ДОПК, с която Х. И. З. е определена, като отговорна за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси по реда на ДОПК. В хода на съдебното производство е представено споразумение, сключено между кмета на община Г. М. и кмета на община Е. П. за съвместно ползване на регионалното депо. Представен е договор с рег. № 3196 от 31.10.2013 г., сключен между община Е. П. и "АЕС-Х" ООД като изпълнител, съгласно който изпълнителят се е задължил да извършва услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и озеленяване в населените места на община Е. П., в съответствие с изискванията на възложителя. Съгласно чл. 3, т. 1 от договора, в рамките на 5 работни дни от края на всеки месец, изпълнителят е длъжен да представя на възложителя месечен акт, в който подробно са описани извършените услуги за периода по видове и количества. Уточняването на количествата в акта се извършва до 5 работни дни след внасянето му. Подписва се от страна на възложителя, с което окончателно се определя месечната сума за плащане и се внася фактурата. Месечният акт е неразделна част от месечната фактура. Съгласно чл. 3, т. 2 от договора, за действителни и подлежащи на заплащане ще се считат само тези видове и количества работи, които са признати от Възложителя, чрез подписване на месечния акт. Към делото са приложени месечните актове за установяване и подлежащи на заплащане видове работи за периода м. януари 2015 г. - м. юни 2015 г. В месечния акт за м. януари последните два раздела са "Зимно улично почистване" и "Улично почистване - ръчно метене", които услуги се отнасят към услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". В месечния акт за м. февруари 2015 г., в раздел "Зимно улично почистване" е посочено, че е извършено механизирано почистване на сняг, разпръсване на пясъчносолни смески, извършено е и ръчно почистване на сняг и стъргане на лед. Зимно улично почистване и ръчно метене е посочено и в месечния акт за м. март 2015 г. В месечния акт за м. април 2015 е посочено, че е извършено миене с автоцистерна и ръчно метене. В месечните актове за м. май и м. юни е посочено, че е извършено миене с автоцистерна и ръчно метене. Описаните по-горе актове за извършените дейности са подписани от община Е. П. като възложител и от "АЕС-Х" ООД като изпълнител. От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че размерът на компонентата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" е 13 199, 34 лв. От показанията на Х. Х., служител в складовата база на "Т. Б." ЕАД на гара Е. П. от 2007 г., съдът е приел за установено, че през 2015 г. не е имало почистване на улиците около складовата база. С АУПВТБО № П02-25683
от 03.08.. 2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" - община Е. П., потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на дирекция "ФСД" при община Е. П., в обжалваната в първоинстанционното производство част, на дружеството е определена ТБО за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 6 599, 67 лв., както и лихва за забава, изчислена до 31.07.2015 г. При така установеното съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочил е, че съгласно заповед № 833 от 29.10.2014 г. на кмета на община Е. П., издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, имотът на жалбоподателя попада в район където се предлагат услугите по чл. 71 от ЗМДТ. Дължимата ТБО за 2015 г. за фирми е била определена в размер съответно на 5.25 промила с решения на Общински съвет - Е. П.. Приел е също така, че от представените по делото доказателства (договор между община Е. П. и "АЕС-Х" ООД, месечните актове за установяване на подлежащи на заплащане видове работи за периода м. януари 2015 - м. юни 2015 г. и протоколи), се установява, че услугата е реално предоставяна. Приел е за неоснователно възражението, че неправилно е изчислен размера на таксата. Посочил е, че с решение № 1195 от протокол № 43 от 18.12.2014 г. е определен размер на таксата за компонентата "почистване на улици, поддържане на зелени площи и други терени то населените места, предназначени за обществено ползване", а именно 1,37 промила. За процесния имот е декларирана отчетна стойност в размер на 9 634 549, 16 и данъчна оценка в размер на 1 909 767, 50 лв. и предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на таксата следва да се изчисли върху сумата 9 634 549,16 лв. Според вещото лице размерът на таксата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за 2015 г. е 13 199, 34 лв. и следователно е правилно изчислен. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Т. Б." ЕАД срещу АУПВТБО № П02-25683
от 03.08.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" - община Е. П., потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на дирекция "ФСД" при община Е. П., в частта, с която на дружеството е определено задължение за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" - първа вноска за 2015 г. в размер на 2 448, 00 лв. и съответните лихви към 31.07.2015 г., е процесуално недопустимо. Видно от процесния АУПВТБО № П02-25683
от 03.08.2015 г. с него на "Т. Б." ЕАД е определено задължение за ТБО за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" - първа вноска за 2015 г., общо в размер на 9 047, 67 лв., и лихва за забава, изчислена до 31.07.2015 г. в размер на 78, 07 лв. Дружеството е оспорило АУПВТБО единствено в частта, с която му е определена ТБО за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", както е приел и съдът в мотивите на решението си. Независимо от това, с решението си АССО е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУПВТБО в неговата цялост. Ето защо решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Т. Б." ЕАД срещу АУПВТБО, в частта, с която с него е определено задължение за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът не е бил сезиран с жалба срещу акта, в посочената част. В останалата част решението е правилно. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид обстоятелството, че съдът не е обсъдил твърденията за несъразмерност на размера на таксата по компонента "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" с реално направените разходи за осъществяване на услугата. Както е посочено и в първоинстанционното решение, размерът на ТБО за 2015 г. е определен с решение № 1195 от 18.12.2014 г. на общински съвет - Е. П.. Посоченото решение представлява общ, подлежащ на самостоятелно оспорване, административен акт. "Т. Б." ЕАД, като лице притежаващо недвижим имот на територията на община Е. П., е разполагало с право да го оспори в частта, с която с него е определен размера на ТБО за фирми включително и в частта, с която е определен размер от 1,37 промила по компонентата "почистване на улици, поддържане на зелени площи и други терени от населените места, предназначени за обществено ползване". Липсват данни и твърдения посоченото право да е реализирано от дружеството. Поради това възможността за възражения по отношение определения с решението размер на ТБО по посочената компонента е извън предмета на съдебен контрол в настоящето производство. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на АУЗД, в оспорената му част. От представената по делото заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, а именно заповед № 833 от 29.10.2014 г. на кмета на община Е. П. е видно, че 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г., е предвидено, че на територията на с. гара Е. П., където се намира имотът на дружеството, ще се извършва услугата "почистване на улици и площади, поддръжка на зелени площи и паркове, почистване на нерагламентирани сметища". Поради това неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че в заповедта няма разпореждане относно услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". За да е дължима такса за битови отпадъци за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" по чл. 62 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, следва да се установи и фактът, че тя е реално извършвана от общината. От представените доказателства безспорно се установява, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално е предоставяна на територията на с. Г. Е. П.. С цел доказване на реалното предоставяне на услугата от ответника в първоинстанционното производство са представени редица доказателства - договор с рег. № 3196 от 31.10.2013 г., сключен между община Е. П. и "АЕС-Х" ООД, месечни актове за установяване и подлежащи на заплащане видове работи за периода м. януари 2015 г. - м. юни 2015 г., фактури и платежни нареждания за заплащане на дължими на "АЕС-Х" ООД суми. Обстоятелството, че услугата е реално предоставяна на територията на с. Г. Е. П., се установява и от представените по делото протоколи за дейността по сметоизвозване и ръчно почистване за периода м. 01 - м. 06.2015 г. От тях е видно, че през целия процесен период на територията на с. Г. Е. П. е осъществявано ръчно метене. Същите са подписани от представител на инспекторат, кореспондират с останалите събрани в първоинстанционното производство доказателства и обстоятелството, че в тях не фигурира подпис на представител на "АЕС-Х" ООД не може да доведе до извод, че услугата не е предоставяна от дружеството. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота услугата е била предоставяна, при условие, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че дружеството дължи ТБО за посочената услуга през процесния период и е отхвърлил жалбата му срещу АУПВТБО, в частта с която ТБО за тази услуга е начислена. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че представените доказателства не обхващат целия процесен период. В случая с оспорения в първоинстанционното производство АУПВТБО на "Т. Б." ЕАД не е определено задължение за ТБО за цялата 2015 г., а само за първата за годишна вноска. Съгласно чл. 20, ал. 1 от НОАМТЦУЕП ТБО се заплаща на две равни вноски в следните срокове: от 01 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която се дължи. Поради това именно първото шестмесечие на 2015 г. е целия процесен период. Неоснователно е и възражението, че съдът погрешно е приел, че на Общински съвет - Е. П. е предоставена възможност за избор кой от двата предвидени в чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ да приложи. В случая спорът е досежно законосъобразността на АУПВТБО, в частта, с която с него е определено задължение по компонента "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Видно от чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, в изключение от регламентирания в ал. 1 и 2 от посочената разпоредба принцип, не е предвидено размерът на таксата по посочения компонент да се определя според количеството на битовите отпадъци. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, и при липса на възражение за прекомерност, съдът следва да осъди касационния жалбоподател да му заплати сумата от 1 200, 00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.