Решение № 9024 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2019 г.

Решение № 9024 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП и от "Нира 2008" ЕООД, представлявано от управителя Б. Григоров, чрез процесуалния му представител адв. Петров, срещу решение № 7781 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 6058/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на "Нира 2008" ЕООД е отменен ревизионен акт № Р-22000117000916-091-001/23.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 649/11.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, в частта на определените задължения за лихви в размер на 7871, 15 лв. Касаторът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22000117000916-091-001/23.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 649/11.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, в частта на определените задължения за лихви в размер на 7871, 15 лв. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Нира 2008" ЕООД, представлявано от управителя Б. Григоров, чрез процесуалния му представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Касаторът – "Нира 2008" ЕООД, представлявано от управителя Б. Григоров, чрез процесуалния му представител адв. Петров, обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, е взел становище за неоснователност на касационната жалба на "Нира 2008" ЕООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на "Нира 2008" ЕООД и основателност на касационната жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба на "Нира 2008" ЕООД е основателна, а касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен акт №Р-22000117000916-091-001/23.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 649/11.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП за ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за невнесен ДДС, начислен по фактура, издадена от "Сивиков" ЕООД в общ размер на 48 180, 02 лв. и лихви в размер на 7 871, 15 лв. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 177 от ЗДДС и отговорността на ревизираното лице е била ангажирана правомерно, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА в тази й част. Административният съд е приел, че като се е съгласил и е платил по банков път цялата дължима сума (данъчна основа и ДДС) по фактурата на третото лице "Антония-ИС" ЕООД жалбоподателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Според съда с РА незаконосъобразно е определено задължение за лихви за забава в размер на 7 871, 15 лв., тъй като се касае за особен вид отговорност, която може да обхване единствено главницата. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и частично неправилно. По касационната жалба на "Нира 2008" ЕООД: Касационната жалба на "Нира 2008" ЕООД е основателна. Правилно първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното, като е приел, че по делото е безспорно, че е налице реално извършена доставка от страна на "Сивиков" ЕООД към "Нира 2008" ЕООД по фактура № 140/18.03.2016 г. По делото също не се спори, че "Нира 2008" ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, е получател по облагаеми доставки, отразени във фактура, издадена от "Сивиков" ЕООД. Не е спорно също, че "Нира 2008" ЕООД е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, като същевременно от представената по делото справка се установява, че доставчикът "Сивиков" ЕООД не е внесъл ефективно дължимият данък, който е пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит. Спорът по делото касае субективния елемент на отговорността по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно знанието у ревизираното лице, че данъка няма да бъде внесен, съответно доказване на знанието. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент, изведен от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС и за целите на ал. 2, се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, следва да бъдат установени предвидените в цитираната разпоредба предпоставки. Доказателствената тежест за това се носи от приходния орган. Преценката е конкретна, тя е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни за предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби. Съвкупната преценка на доказателствата по делото не установява знание у получателят или задължение за знание, че данъкът по процесната доставка няма да бъде внесен. Изводите на органите по приходите, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае може да бъде аргументирано с плащанията по процесната фактура по сметката на третото лице "Антония-ИС" ЕООД, са необосновани. В случая плащането по сметка на "Антония-ИС" ЕООД, а не на "Сивиков" ЕООД, не може да обуслови безспорен извод за знание на "Нира 2008" ЕООД, че данъкът няма да бъде внесен. Както правилно е установено "Нира 2008" ЕООД е закупило имот с тежест. Имотите, предмет на процесната доставка между "Сивиков" ЕООД и "Нира 2008" ЕООД, са служили за обезпечение на банката по договор за кредит, предоставен на "Антония-ИС" ЕООД. Със споразумението е договорено с получените приходи от продажбата на имотите да се погаси вземането на банката. С НА продавачът "Сивиков" ЕООД е поел задължение да заличи вписаната ипотека на имотите. Според т. 5 от НА общата цена ще бъде заплатена по банков път на продавача на посочена от него сметка, както е било и сторено от "Нира 2008" ЕООД. Горните обстоятелства обаче не обосновават извод за знание у "Нира 2008" ЕООД, че данъчните задължения няма да бъдат внесени от доставчика. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая – за знание на РЛ, че данъкът по процесната фактура, по която дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика. Както в решението на директора, така и в първоинстанционното решение, не е посочена конкретно коя хипотеза от необходимия субективен елемент за вменяването на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС е изпълнена. В първоинстанционното решение са изложени доводи, че РЛ е "знаел или е бил длъжен да знае", че данъкът няма да бъде внесен. В решението на директора е използван израза "е могъл да знае" и отново "е знаел или е бил длъжен да знае". Не са изложени доказателства за това, че лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съобразно чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Касационният съд намира, че не е доказано и наличието на знание у ревизираното лице. Релевантният момент, към който следва да е налице знание е най-късно издаването на фактурата. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото. При така събраните данни, съдът не намира, че е доказано безпротиворечиво наличието на знание у РЛ за това, че данъкът няма да бъде внесен. По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС приема за недоказано в процесния случай на условието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. При липсата на един от кумулативните елементи от фактически състав, отговорността по чл. 177 ЗДДС не може да бъде реализирана. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение в тази си част като неправилно постановено следва да се отмени и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта на ангажирана отговорност на "Нира 2008" ЕООД по чл. 177 от ЗДДС за невнесен ДДС, начислен по фактура, издадена от "Сивиков" ЕООД в общ размер на 48 180, 02 лв. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: Решението в частта, обжалвана от директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, е правилно, като не са налице сочените от касатора отменителни основания. След като няма задължения за публични вземания по ЗДДС, респ. липсва отговорност по чл. 177 от ЗДДС, не може да има задължения за заплащане на лихва. С оглед на горното решението като правилно в частта, в която е отменен РА - в частта на начислените лихви, следва да бъде оставено в сила. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта, в която "Нира 2008" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" София разноски. С оглед резултатът по делото и във връзка със своевременно направеното искане за присъждане на разноски за две инстанции, в полза на "Нира 2008" ЕООД, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за заплатена държавна такса в размер на 385, 44 лв. С първоинстанционното решение дирекция "ОДОП" София е осъдена да заплати на "Нира 2008" ЕООД 175, 53 лв. разноски. С оглед крайния резултат по делото и във връзка с представените доказателства за сторени разноски при първоинстанционното съдебно производство в размер на 1 250 лв. в полза на "Нира 2008" ЕООД следва да се присъди остатъка от сторените разноски в размер на 1 074, 47 лв. (1 250 лв. – 175, 53 лв.). Общо за двете инстанции на "Нира 2008" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1 459, 91 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение