Решение № 6206 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1409/2020 г.

Решение № 6206 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1409/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, подадена чрез юрк. Апостолова, против решение № 2435/16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2857/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 354-ОП/01.10.2019 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, с която на "Антикс енд голд ювелири" ООД, ЕИК 204655005, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" и забрана на достъп до него за срок от 10 дни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснована преценка на събраните доказателства. Оспорват се правните изводи, мотивирали съда да отмени принудителната мярка, като се твърди, че в случая е установено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което задължително е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и да се разпореди запечатване на търговския обект, тъй като органът действа при условията на обвързана компетентност. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Антикс енд голд ювелири" ООД, в представен писмен отговор чрез адв. Спасов, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 354-ОП/01.10.2019 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 39, ет. 4, ап. 8, стопанисван и експлоатиран от "Антикс енд голд ювелири" ООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд - Варна е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена след извършена проверка от служители при ТД на НАП - Варна на 30.09.2019 г. в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 39, ет. 4, ап. 8, стопанисван от "Антикс енд голд ювелири" ООД. В обекта функционирало ФУ с ИН на ФУ DY471047 и ИН на ФП 36629083, часовникът на което бил с 8 мин. назад. В 11: 25 ч. инспектор по приходите, преди легитимация, извършил контролна покупка на 1 бр. гривна със златен елемент и червено конче с грамаж 0, 94 гр. на стойност 61, 00 лв., заплатени в брой на продавач-консултант в проверявания обект, като за плащането в брой не била издадена фискална касова бележка. Проверката била документирана с Протокол сер. АА № 0279348/30.09.2019 г., в който е констатирано, че след легитимиране е издаден ФКБ за 61 лв., както и че часовникът на ФУ е с 8 минути назад. Видно от изготвения опис на касовата наличност, в касата на търговския обект са установени 493 лв., колкото са разчетени на ФУ съгласно изведения в 11: 31: 24 ч. дневен отчет - оборот 293, 00 лв. и служебно въведени 200, 00 лв. Впоследствие стоката била върната, а видно от дневен отчет, изведен в 12: 03: 31 ч. продажбата на стойност 61, 00 лв. - сторнирана. За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена принудителната административна мярка, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. Изложил е мотиви, че предвид посочения час на започване на проверката – 11: 30 ч., съставеният протокол № 0279348/30.09.2019 г. се явява доказателство за извършените от и пред проверяващите действия само в интервала от 11: 30 ч. до 12: 16 ч., когато е отразено, че проверката е приключила и действията по извършване на контролната покупка, според вписания в протокола час на извършването й - 11: 25 ч., не попадат в обхвата на проверката и за тях съставеният протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила, т. е. не е доказано по безспорен начин точно в колко часа е извършено плащането в брой за процесната стока. Обосновал е извод, че предвид липсата на констатирана разлика между фактическата и разчетената наличност в касата на обекта и представения ФКБ за контролната покупка, то не е доказано извършването на твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което не е възникнало основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Обжалваното решение е правилно. Действително разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. сочи, че лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, т. е. продавачът трябва да разполага с нея към момента, в който купувачът плаща цената, но това не винаги технически е възможно, поради което и по арг. от чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 38, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., вменяващи задължение за получателя да получи фискалния бон и да го съхранява до напускането на обекта - задължението за издаване на фискална касова бележка за приетото плащане в брой и предаването й на клиента, следва да бъде изпълнено най-късно до момента, в който клиентът напуска обекта. В констативния протокол, обективиращ действията на органите по приходите и установеното при проверката, не е отразено, че след извършване на контролната покупка проверяващите са напуснали обекта и че впоследствие са се върнали за легитимация и проверка на регистрираните обороти. В този смисъл обстоятелството, че ФКБ е издадена след легитимация на органите по приходите не е достатъчно за да се приеме, че нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. действително е извършено. Видно от изготвения опис на паричните средства в касата на търговския обект, установени са налични 493 лв., колкото са разчетени по ФУ съгласно дневния отчет – 293 лв. в брой и 200 лв. служебно въведени. Предвид последвалата сторно операция, според която от оборота 293 лв. са приспаднати 61 лв., очевидно преброяването на парите в касата и съпоставката с разчетения оборот, е извършено след регистриране на продажбата по контролната покупка. Правилото на чл. 170 АПК гласи, че при съдебно обжалване на административния акт, тежестта на доказване на фактическите основания, обосноваващи законосъобразността му е на административния орган с всички произтичащи от това последици при недоказването им. В настоящия случай, данните и доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за извършено от търговеца нарушение. Видно от приложните доказателства по делото налице е издаден касов бон, не е отчетена разлика в касовата наличност, следователно не са налице законовите предпоставки за издаване на акт по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Възражението за прекомерност на присъдените разноски в първата инстанция не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Предвид изхода на делото и претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника, настоящата инстанция намира, че такива не следва да бъдат присъждани, поради липса на доказателства за заплащане на разноски от страна на ответното дружество. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение