Решение № 11416 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Николов от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Любенова - Нейкова, срещу Решение 2790 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 2297/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к-14260 от 19.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът министъра на вътрешните работи, редовно призован, чрез чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. Николов, против заповед 8121к-14260 от 19.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността програмист на софтуерни приложения , II степен в 02 сектор Програмно осигуряване към отдел Проектиране, разработка и развитие на АИС и компоненти на АИС при дирекция Комуникационни и информационни системи към Министерство на вътрешните работи, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма на акта, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е от съда, че спрямо служителят е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, доколкото по делото се установява, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 19.12.2022 г., той получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, считано от 15.08.2015 г., когато е бил на [възраст]. Съдът приема за неоснователен доводът на жалбоподателя, че възникналото правоотношение съгласно заповед 8121з-14-19/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи препятства приложението на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, тъй като независимо от предходно заеманите длъжности в системата на МВР, последното му назначаване е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото, като без значение е дали правото на пенсия е придобито на основание чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ или на основание чл. 69, ал. 2 от КСО. Според административния съд в случая пенсията е отпусната при наличието и на двете кумулативни предпоставки относно правото на служителите от МВР да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по посочените в нормата закони, като доколкото става дума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, то тази хипотеза попада в приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В този смисъл съдът приема за ирелевантна възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО. За неоснователно съдът приема и възражението на жалбоподателя за противоречие на оспорвания акт с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя при придобито и упражнено право на пенсия преди възникване на служебното правоотношение, което е прекратено. Позовавайки се на решение от 15.04.2021 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-511/19, т. 46, съдът е обосновал и извод за неоснователност на оплакването на жалбоподателя за неравно третиране. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед спецификата на работата им, и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено това право на пенсия. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационният жалбоподател към датата на издаване на процесната заповед е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2015 г., когато е бил на [възраст], както и че същият е бил назначен със заповед 8121з-14-19/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи за държавен служител на длъжност главен експерт в Дирекция Комуникационни и информационни системи към Министерство на вътрешните работи. В тази връзка се явява неоснователен доводът на касационния жалбоподател, че не е налице нововъзникнало правоотношение със заповед 8121з-14-19/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г./. Обстоятелството, че касаторът има непрекъснат трудов стаж от 1992 г. до 2023 г., като е бил преназначаван на различни длъжности в МВР, е ирелевантно в случая, доколкото последното му назначаване е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото. Параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР предоставя облекчен режим на преобразуване на длъжностите на лицата държавни служители по ЗМВР, на такива по ЗДСл, но това не означава, че не е възникнало в тези случаи ново служебно правоотношение по ЗДСл, противно на изложеното в касационната жалба. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че служебното правоотношение, което е прекратено с оспорената заповед, е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,