Решение № 9384 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2019 г.

Решение № 9384 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. Л. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат П. П., против Решение № 1019/16.05.2019 г., постановено по административно дело № 7/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-15-468/21.11.2018 г. на Кмета на Община Б.. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на решението, ведно с последиците от това. Ответната страна – Кмета на Община Б., чрез адвокат Падарева оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Б. е заповед, издадена от Кмета на Община Б., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж "Дървена постройка върху бетонна плоча", с размери 7, 60 м. / 7, 40 м., със застроена площ 56, 25 кв. м., находяща се в м. "Семково", в поземлен имот с идентификатор 03504.405.37 по кадастралната карта на гр. Б.. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на събраните по делото писмени, гласни доказателства и посредством специалните знания на вещото лице, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Настоящата инстанция споделя изводите му за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон, тъй като същите са обосновани и законосъобразни. Неоснователни са възраженията на касатора за пороци във формата на административния акт. Видно от същия е, че съдържа подробни фактически установявания, които съответстват на посочените правни норми. Не е налице и несъответствие между констатациите, съдържащи се в констативните актове и тези, възприети от административния орган относно вида, характеристиките на строежа, както и квалификацията му като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът е описан в достатъчна степен, така, че не се възпрепятства неговата индивидуализация. Доводът за допуснато нарушение в производството по издаване на заповедта, изразяващо се в неучастие на заинтересуваното лице при извършената на място проверка, правилно е приет за неоснователен. Правата на жалбоподателя не са били засегнати, тъй като констативните актове от тази проверка са му били надлежно съобщени, в какъвто смисъл е именно изискването, разписано в чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ. Заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило в пълнота основните характеристики на строежа, както и е отговорило категорично на основния спорен въпрос, а именно, че предмет на заповедта е нов строеж, различен от строежа, за който е било издадено удостоверение за търпимост. До този извод съдът е достигнал посредством задълбочен и цялостен анализ на всички събрани доказателства, поради което се споделя от настоящата инстанция. С оглед периодът на изграждане на постройката в сегашния й вид – от месец май до месец юли 2018 г., неприложим се явява института за нейната търпимост съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Въпреки, че съдът не е дал изрични указания на жалбоподателя относно неговата тежест на доказване, всичките му доказателствени искания са били уважени, проведени са две открити съдебни заседания, в хода на които са били приети ангажираните от него доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Събраните доказателства са обсъдени от съда подробно и аналитично, като е постановен мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер от 700 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,