Решение № 4422 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2017 г.

Решение № 4422 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б., чрез адв. Т. като процесуален представител, против решение № 5115 от 03.08.2017 г., постановено по адм. дело № 11979/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РА-30-335/02.11.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи", находящ се в УПИ I-1, кв. 390 по плана на гр. С., м. "Центъра". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Подадена е и частна жалба срещу определение № 6681 от 28.09.2017 г. по същото дело, с което е допълнено решението в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община в размер на 200 лева, с искане за отмяната му като неправилно.

Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез пълномощника си юрк. Личев, в писмен отговор оспорва касационната жалба.

Ответниците - М. Й. М. и А. Г. М., чрез адв. Р. като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваните съдебни актове.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди наведените доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятно за нея решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегация на правомощия, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че е налице строеж, който е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа. Приел е също така, че не са налице предпоставките по чл. 151 ЗУТ, в редакцията на разпоредбата към 2003 г. и към 2011 г., както и че е неприложим института за търпимост на строежа по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ с оглед времето на извършване на строителството.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че описаните в заповедта и констативния акт строително-монтажни работи са изпълнени. Обектът представлява преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи, който понастоящем се ползва като магазин за цветя. В магазина са премахнати антре, санитарен възел с преддверие към него, като площта е приобщена към търговската зала на обекта. Премахната е метална стълба, с което е унищожена връзката между първото ниво на магазина на кота 0.00 м и второто ниво на кота +1.11 м. Изпълнена е преградна стена между двете нива, премахната е съществуваща дограма на входа на магазина и е заменена с изнесена конзолно витрина, като е монтирана метална козирка над нея с посочени размери. Зазидан е отвор за прозорец на източната фасада на сградата. В партерното помещение на кота +1.11 м са зазидани отвори за прозорци на южната и на източната фасада. Затворена е врата на източната фасада към партера. На източната фасада в помещението склад е изпълнена входна врата с означени размери.

По делото е безспорно установено, че за преустройството на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи е било издадено разрешение за строеж № 25/06.02.2003 г. от главния архитект на район "С." - СО, което е отменено ведно с одобрените инвестиционни проекти със заповед № ДК-10-ЮЗР-127/13.09.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР. Жалбата на касатора срещу тази заповед е отхвърлена с решение № 1172/04.03.2015 г. по адм. дело № 10827/2012 г. на Административен съд С. - град. С влизане в сила на съдебното решение е влязла в сила и заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР за отмяна на разрешението за строеж. Последиците от този акт отпадат с обратна сила. Осъщественото строителство въз основа на отмененото разрешение за строеж се приравнява на такова извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което подлежи на премахване, както е разпоредено с оспорената заповед.

При тези данни законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налице строеж, който е незаконен поради това, че за него не са издадени строителни книжа.

Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, в редакцията й към 2003 г., когато твърди, че е извършено преустройството. Съответствието на заповедта за премахването на процесния строеж с материалния закон се преценява съгласно чл. 142, ал. 1 АПК към датата на издаването й - 02.11.2016 г. Към този момент вътрешните преустройства не са сред изключенията, за които не се предвижда издаване на разрешение за строеж. Констатираните в заповедта строително-монтажни работи, потвърдени и от неоспореното заключение на вещото лице, не обосновават извод и за извършен текущ ремонт. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че за тях са били издадени строителни книжа, които впоследствие са отменени.

Доводите на касатора, че обектите са възстановени във вида преди издаване на отмененото разрешение за строеж, не са установени с надлежни доказателства и се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и правилно е кредитирано от съда. Помещенията не съответстват на разпределението по представените по делото извадки от графични части към проекти относно партерния етаж на сградата от 1934 г. и 1985 г. Касационният жалбоподател не доказва състояние на строежа, различно от констатираното в оспорената заповед. Одобреният инвестиционен проект - заснемане за възстановяване на строителни книжа на магазин № 5, на основание чл. 145, ал. 5 ЗУТ, не е отменен по реда на обжалването. Инцидентен съдебен контрол за законност, в какъвто смисъл са наведените в касационната жалба доводи, е недопустим в това производство. Предприетите действия от страна на съпругата на жалбоподателя за обжалването му пред началника на РДНСК - ЮЗР също нямат отношение към законосъобразността на оспорената заповед. Евентуалните нередовности в нотариално заверената декларация, въз основа на която административният орган е приел годината на изпълнение на преустройството, не обуславят извод за недоказаност на това обстоятелство. В обстоятелствата част на административния акт е посочено, че строително-монтажните работи са извършени през 2011 г. В тежест на жалбоподателя е да установи твърденията си, че част от тях са изпълнени в предходен период. Независимо от това, с оглед времето на извършване на строежа - 2003 г., както се твърди в оспорването, или 2011 г., както е приел административният орган, не са налице хипотезите на търпимост нито по § 16 ПР ЗУТ, нито по § 127 ПЗР ЗУТ.

Обосновани са изводите на съда относно ирелевантността на спора за собственост между жалбоподателя и ответниците по касационната жалба - физически лица относно обема на правата им в двата обекта, предмет на нотариалните актове, легитимиращи ги като собственици. Спорът между тях следва да бъде решен по общия исков ред. Представеното по делото съдебно решение не е влязло в сила. Безспорно е установено, че собственик на партерното помещение е жалбоподателят Б. и в това качество той е адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. Дали строително-монтажните работи са извършени само от него или част от тях и от друг субект - наемател на обекта към 2003 г. не се отразява на заключението, че преустройството е изпълнено без строителни книжа.

Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съпругата на жалбоподателя като съсобственик на партерното помещение има самостоятелни права да оспори същата. Евентуалното нарушаване на правото й на участие в проведената по реда на чл. 225а ЗУТ процедура не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта в производство по жалба на адресата.

Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

1. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Съдът е приел, че искането е направено своевременно и с оглед изхода на спора претендираните разноски в полза на ответника са дължими в посочения размер.

Определението е правилно.

Искането за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е заявено своевременно от процесуалния представител на административния орган в представен писмен отговор едновременно с изпращането на жалбата, но съдът не се е произнесъл по него. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с молба претенцията е повторена. Поради това същата правилно е преценена от първоинстанционния съд като подадена в срок и основателна, поради което постановеното решение е допълнено в частта му за разноските. Присъденият размер е в рамките на предвидения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а и възражение за прекомерност не е направено от частния жалбоподател в определения за това срок .

Неоснователен е доводът, че за възложената работа юрисконсултът не е удостоверил размера и получаването на претендираното възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда възможност за присъждане на разноски при установено осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт в допустимите хипотези. В случая директорът на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община е упълномощил юрисконсулт за осъществяване на защитата по делото, поради което има право на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложима субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, съдът присъжда възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респ. в чиято структура се намира представляваният административен орган. Ето защо, реалното му заплащане е ирелевантно за реализиране на отговорността за разноски за загубилата делото страна по спора.

Определението като законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото исканията на пълномощниците на ответниците М. Й. М., А. Г. М. и директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община за присъждане на разноски за настоящото производство са основателни. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на двете физически лица такива в размер по 600 лева, представляващи заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение съгласно представени договори за правна защита и съдействие от 05.10.2017 г., а на Столична община - сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,