Решение № 160 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2007 г.

Решение № 160 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, Дв, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд София (ОС) по гр. д. № 711/06 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Р. Т. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторката срещу ответника с пр. осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - за обявяване за окончателен на сключения от ищцата (като купувач) и наследодателят на ответника Г. (поч. на 14.03.05 г. - като продавач) предварителен договор за продажба на недвижим имот от 5.07.04 г. Прието е, във връзка със заявеното от ответника оспорване на договора като нищожен поради липса на съгласие на продавача, че договорът не е подписан от соченото в него като продавач лице. Затова не го обвързва с обещание за продажба спрямо ищцата, не поражда облигационна връзка между страните и не може да бъде обявен за окончателен. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: По делото е установено с единична и тройна графологични експертизи, че предварителният договор за продажба на недвижим имот - първи етаж от масивна жилищна сграда на сп. Калотина от 5.07.04 г., не е подписан от сочения за продавач Г. Т. Липсва съгласието на продавача за сключване на договора, като основание за нищожността му по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Ищцата, която се ползва от договора, не е установила сключването му от страните и респ. обвързващото му за тях действие, като предпоставки за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Наведените в жалбата твърдения за полагани грижи от страна на ищцата за продавача, който бил в тежко здравословно състояние (видно от приложената експертиза и показанията на св. М.) и за пълната дезинтересираност на ответника - негов син са неотносими към спора. Събраните по делото доказателства (вкл. графологичните експертизи, изготвени въз основа на четливо копие от договора, поради непредоставен от ищцата на експертите оригинал и при достатъчен и достоверно изхождащ от лицето, чийто подпис се оспорва, сравнителен материал) са обсъдени поотделно и в съвкупността им, както изисква чл. 188, ал. 1 от ГПК. Въз основа на тях и след преценка на твърденията и доводите на страните са формирани обосновани изводи по предмета на спора. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.