Решение № 10468 от 11.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2017 г.

Решение № 10468 от 11.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 84, ал. 2 СК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. А. и от Б. М. К. и двамата от гр. С., представлявани от адв. И. от АК-С., против Решение № 26/25.01.2016 г., постановено по адм. д. 233/2016 г., по описа на Административен съд- С. с което е отхвърлена жалбата има, подадена против Заповед № 21-РДОС-0026 от 07.10.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-С., с която е наредено да се извърши вписване на детето М. Р. А. в Регистъра на деца, за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция за социално подпомагане- С.. Касаторите поддържат, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата искат решението да бъде отменено както и да се отмени и Заповед № 21-РДОС-0026/07.10.2016 г., на директора на Регионална дирекция"Социално подпомагане"- С., с която е наредено да се извърши вписване на М. Р. А., ЕГН ********** в Регистъра на деца, за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция за социално подпомагане-С.. Претендира присъждане и на направените разноски по делото и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-С. не се явява не се представлява пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че не са спазени императивните изисквания на чл. 84, ал. 2, предл. посл. от Семейния кодекс, като не е изследван интереса на детето. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - С. е отхвърлена жалбата на Р. К. А. и от Б. М. К. и двамата от гр. С., представлявани от адв. И. от АК- С., подадена против Заповед № 21-РДОС-0026 от 07.10.2016 г., на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-С., с която е наредено да се извърши вписване на детето М. Р. А. в Регистъра на деца, за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция за социално подпомагане-С.. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената пред съда заповед е издадена при изпълнение на кумулативните предпоставки по чл. 84, ал. 2 СК за вписване на дете в регистъра за пълно осиновяване. Според съда не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна безспорно установено е, че детето М. Р. А. е роден на 30.03.2014 г. в гр. С., с родители: майка Б. М. К. и баща Р. К. А.. Малолетното дете М. Р. А. е настанен в професионално приемно семейство непосредствено след раждането си. Роден е на 30.03.2014 г., а заповедта за настаняване в професионално приемно семейство е от 08.04.2014 г. непосредствено след изписването му от родилния дом. Установено е, че със заповед № ЗД-ЗД 02/0017 от 08.04.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-С., детето М. Р. А. е настанен временно до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето/ЗЗДт./ в професионалното приемно семейство на М. В. К. и Р. М. К., с постоянен и настоящ адрес с. В., община С.. Заповедтта е потвърдена с решение № 312 от 30.06.2014 г. постановено по гражданско дело № 568/2014 г. на районен съд гр. С. и детето М. Р. А. е настанен в професионално приемно семейство на М. В. К. и Р. М. К., с адрес с. В., до настъпване на основание за промяна или прекратяване на мярката за закрила на детето, но за срок не по- късно от 30.03.2017 г. Безспорно установено е, че жалбоподателите имат две деца и двете деца са настанени за отглеждане в професионално приемно семейство. Безспорно установено е, че жалбоподателите са поискали децата им К. Р. А. и М. Р. А. да им бъдат върнати, като са подали Заявление № ЗД- 94ББ- 0012 от 26.06.2015 г., до директора на ДСП- С.. Първоинстанционният съд е установил, че по отношение на детето К. Р. А. пред в Административен съд -С. вече е образувано и решено административно дело № 221/2016 г. по повод на подадена жалба срещу Заповед № 21-РДОС-0022 от 29.09.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-С. с която е наредено да се извърши вписване на по- голямото дете на жалбоподателите К. Р. А. в Регистъра на деца, които могат да се осиновят при условията на пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция за социално подпомагане-С.. С решение № 322 от 09.12.2016 г. съдът е отхвърлил жалбата против заповедта посочена по-горе. ВАС, шесто отделение, по адм. д. 996/2017 г. е отменил Заповед № 21-РДОС-0022 от 29.09.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- С.. В настоящият случай по отношение на детето М. първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на Заповед № ЗД-ЗД 02/0017 от 08.04.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-С. с която детето е настанен в професионално приемно семейство на М. В. К. и Р. М. К., с адрес с. В. в която е посочено, че родителите на М. А. - Б. К. и Р. А. са с ограничен родителски капацитет, не разпознават нуждите на детето си и не са в състояние да полагат адекватни грижи за него. С поведението си родителите застрашават живота, здравето и цялостното развитие на новороденото дете М.. В заповедта е посочено също, че от съвместното си съжителство Б. К. и Р. А. имат още едно малолетно дете К. спрямо което има предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. Посочено е, че М. А. е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет., тъй като за малолетния съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В заповедта е посочено, че за да се гарантират правата на детето предвид ниската му възраст в негов интерес е да се отглежда в сигурна и спокойна семейна среда, каквато родителите му не могат да му осигурят. По отношение на оспорената Заповед № 21-РДОС-0026 от 07.10.2016 г., на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-С., с която е наредено да се извърши вписване на детето М. Р. А. в Регистъра на деца, за пълно осиновяване, съдът е приел, че е издадена от компетентния за това административен орган съгласно чл. 84, ал. 6 от СК-директора на регионалната дирекция за социално подпомагане и в предвидената от закона писмена форма. Приел е, че заповедтта е мотивирана, и че при издаване и са спазени изискванията на закона и процесуалните правила. Приел е, че административният орган е изпълнил процесуалните изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от СК, в хипотезата когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят/родителите/ без основателна причина не е поискал / не са поискали/ прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7 дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изр. първо от СК, регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/. Съдът изрично е посочил, че когато на детето е предоставена социална услуга- настаняване в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от СК, която сочи, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок от 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателни причини не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. По делото е безспорно установено, че детето М. Р. А. веднага след раждането си е настанен в професионално приемно семейство на 08.04.2014 г., като към 08.10.2014 г. е изтекъл 6 месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК и в този срок от страна на родителите не е постъпило искане за прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Такова искане постъпва едва на 26.06.2015 г., т. е 6 месеца след изтичане на 6 месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК. Съдът е приел за безспорно установено, че е прекъсната всякаква връзка между родителите и детето, че родителите са с ограничен родителски капацитет, не разпознават потребностите на детето и с поведението си родителите на М. застрашават живота, здравето и цялостното му развитие. В интерес на детето ще бъде същото да се впише в съответния регистър за осиновяване. Тези изводи съдът прави на основание представените два социални доклада от ДСП- С. и психо- педагогическа характеристика за детето М.. Настоящата инстанция установи, че по делото не е представена цялата административна преписка, водена в Дирекция"Социално подпомагане- С.". Не са представени доказателства от които да е видно, че са изпращани уведомления до родителите на детето, от страна на Дирекция"СП" - С. за това, че 6-месечният срок за настаняване на детето изтича и че следва вписване в регистъра за пълно осиновяване, и за това че ако майката не предприеме действия за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, на основание чл. 84, ал. 2, вр. чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс ще се предприеме вписване в регистъра за осиновяване без нейно/тяхно/ съгласие. От това следва, че липсват доказателства съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 АПК, за това, че директора на дирекция "СП" - С. е уведомил родителите, относно наличието на условия по чл. 84, ал. 2 предл. последно от СК за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, както и относно това, че е указал, че в 3-дневен срок от получаване на уведомлението те може да представят писмени или други доказателства, които да бъдат взети предвид от административния орган при произнасянето. Такова уведомление се изпраща поотделно на майката и на бащата, когато живеят разделени, като се прилага и резултата от връчването или се прилага разпоредбата на чл. 61, ал. 3, вр. чл. чл. 26, ал. 2 АПК. По делото липсват доказателства за поставено обявление/ съобщение/ на информационното табло в ДСП- С. или РДСП - С. до майката /до бащата/ в което да са описани изпратените до същата уведомления с възпроизведено тяхното съдържание. Липсата на писмени доказателства за уведомяване на жалбоподателите за последиците от тяхното бездействие след изтичане на 6 месечния срок и липсата на искане от тяхна страна за прекратяване на мярката за закрила в рамките на предвидения в чл. 93, ал. 2 от СК срок от 6 месеца е пречка пред социалните работници да направят предложение до директора на Регионална дирекция"Социално подпомагане"-С., да издаде заповед за вписване на детето в регистъра на деца за осиновяване. Настоящият състав приема, че това изискване за уведомяване е задължение на всеки административен орган особено наложително е за случаите на вписване в регистъра за пълно осиновяване в хипотезата на чл. 93, ал. 2 и ал. 3 от СК- за осиновяване без съгласие на родителите. Хипотезата на осиновяване без съгласие на родителите не освобождава административния орган, в случая директора на Дирекция "Социално подпомагане- С.", да уведоми родителите че е изтекъл 6 месечния срок със съответните указания. По делото липсват данни, от които да е видно, че на родителите е обяснено, от кога започва да тече 6 месечния срок и кога изтича. Това задължение не е изпълнено от ДСП или РДСП, поради което не може да се приеме, че е изтекъл 6 месечен срок, в който родителите не са предприели действия за прекратяване на настаняването на детето си М.. По делото е представен социален доклад № 30-37926/30.09.2016 г. от Дирекция "Социално подпомагане-С." относно родителския капацитет на жалбоподателите и психо-педагогическа характеристика за детето М.. Този доклад е изготвен на основание предоставена социална услуга "Оценка на родителския капацитет" в ЦОП /Център за обществена подкрепа/. Дирекция "Социално подпомагане- С." е получила Заявление с вх. № ЗД 94ББ/0012 от 26.05.2015 г., от родителите, които заявяват, че желаят да си върнат детето М. и да го отглежда в семейна среда, но липсват доказателства за надлежно им уведомяване за предстоящата процедура по вписване в регистъра за пълно осиновяване и последващото действие осиновяване без съгласие на родителите. Тези административнопроизводствени нарушения дават основание да се приеме, че атакуваната Заповед № 21-РДОС-0026 от 07.10.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- С., с която е наредено да се извърши вписване на детето М. Р. А. в Регистъра на деца, за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция за социално подпомагане-С. е издадена при нарушение на материалноправните и процесуалноправните изисквания. Неспазването на цитираното изискване за уведомяване, препятства родителя да изпълни вмененото му задължение и ограничава правото му на участие в административното производство. Горното само по себе си обуславя отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 84, ал. 2 СК, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно ЗЗДет и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо Регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 ЗЗДет; когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателна причина в срока по чл. 93, ал. 2, дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане и вписва детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. В разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изречение първо СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДет без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет. Както е приел първоинстанционният съд, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2 СК следва да са изпълнени две предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност - детето да е настанено по административен ред в специализирана институция и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, но в конкретния случай първоинстанционният съд не е обсъдил и не се е съобразил със хипотезата, предвидена във второто изречение на чл. 84, ал. 2 СК, тъй като на детето М. А. е предоставена социална услуга - резидентен тип, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет - настаняване в приемно семейство, поради което към посочените две кумулативни условия се добавя и изискването, предвидено в края на разпоредбата - интересите на детето да налагат вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване. Именно това изискване не е изпълнено в случая, тъй като в оспорената пред съда заповед, както и в социалния доклад /л. 24-35/., който е съставен в хода на административното производство по издаване на заповедта, не е направена преценка какъв е най-добрия интерес на детето и дали включването му в регистъра на децата за пълно осиновяване съответства на този интерес. Осигуряването на най-добрия интерес на детето е посочен като един от основните принципи, на които се основава закрилата на детето, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет, а според определението в § 1, т. 5 ДР ЗЗДет "най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая не е направена преценка дали интересите на детето налагат вписването му в регистъра на деца за пълно осиновяване, или престоя му в приемното семейство с оглед на неговата възраст ще се окаже по-благоприятен, поради което обжалваната заповед не съответства на материалния закон. В конкретния случай е допуснато нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, което задължава административния орган да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съдът не преценил правилно наличието на допуснато нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК. Освен това настоящия състав приема, че не е налице именно втората предпоставка на чл. 84, ал. 2 СК- в 6 - месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Тази хипотези предполага пълна незаинтересованост на родителя на детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето . Съобразно нормата на чл. 122, ал. 1 и 2 от СК, носител на родителска права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца са и двамата родители, като те имат еднакви права и задължения независимо дали са сключили брак или не. В този случай предпоставките на чл. 84, ал. 2 СК трябва да са налице и по отношение на двамата родители, за да бъде постановено вписване на детето в регистъра за осиновяване. За съжаление в своето решение административен съд - С. не е дал отговор на въпросите: има ли промяна в обстоятелствата, които са мотивирали PC - С. да настани детето М. в приемно семейство, тези обстоятелства дали не са основателна причина, поради която двамата родители не са поскали отмяна на настаняването или промяна на мярката . Преди издаването на тази заповед следва да се дадат отговори на тези въпроси, тъй като вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване вече поражда реална възможност връзката между родители и дете да бъде прекъсната. Необходимостта от това прекъсване следва да е задълбочено, а не формално аргументирано и това е задължение на социалните работници. Процедурата по осиновяване на малолетни и непълнолетни деца, започваща с вписването на децата в съответния регистър, не е формален акт. Административният орган е задължен да направи задълбочен анализ кое е по-доброто бъдеще за така наречените "деца в риск" - отглеждането им в семейна среда или получаване на съответния вид социална услуга, в конкретния случай тяхното осиновяване. Действително, законът предвижда вписване на такива деца в Регистъра на децата за осиновяване след изтичане на определен срок и осъществено бездействие на техните родители, но винаги следва да се проучи въпроса на какво се дължи това бездействие и дали то има основателна причина. В настоящата хипотеза детето въпреки, че е настанено в приемно семейство осъществява контакти със своите биологични родители, познава ги и връзката между тях не е прекъсната. По отношение на братчето К. е отменена заповедтта за вписване в регистъра за осиновяване, воден при РДСП- С.. Още повече, че преди издаване на заповедта ответникът не е положил усилия да изследва въпроса какви са причините родителите на детето да не поискат прекратяване на настаняването или реинтеграция на детето в семейството. Предвид изложените съображения, оспореният пред съда административен акт за включване на детето М. Р. А. с ЕГН ********** в регистъра на децата за пълно осиновяване е незаконосъобразен, което неправилно е преценено от първоинстанционният съд. Налице са твърдяните касационни основания за отмяна на решението, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното пред Административен съд - С. З. № 21-РДОС-0026 от 07.10.2016 г., на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- С. е незаконосъобразна. Обжалваното решение на Административен съд - С. противоречи на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което оспореният акт следва да бъде отменен. При този изход на спора следва да се присъдят претендираните от касаторите разноски само за настоящото производство, документирани със По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,