Решение № 7242 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2014 г.

Решение № 7242 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2722 от 24.04.2014 г. по адм. дело № 10171/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 47 състав. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, като постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Твърди, че оспореният акт за дерегистрация на търговеца отговаря на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на дружеството срещу акта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Болкан Индъстрис България" ЕООД, в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АССГ акт за дерегистрация № 220991300003740 от 3.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София град, е разпоредено прекратяването на регистрацията по ЗДДС на "Болкан Индъстрис България" ЕООД с оглед наличието на обстоятелства по чл. 176, т. 1 вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС. В акта е посочено, че във връзка с връчване на ЗВР, издадени на дружеството са извършени две посещения на адреса за кореспонденция - с. Лозен, ул. "Съединение" № 224, при което не е открито задълженото лице или негов представител. Последвали са две нови посещения на посочения адрес, за което са съставени протоколи № 10586-1 от 25.03.2013 г. и № 10586-2 от 2.04.2013 г. В заключителната част на оспорения акт е отразено, че е налице основание за дерегистрация по ЗДДС съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Не е спорно, че посоченият адрес е адрес за кореспонденция на дружеството. При оспорване по административен ред актът за дерегистрация е потвърден с решение № 1358 от 6.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол АССГ е отменил процесния акт за дерегистрация, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява материалноправното основание на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. Съдът е развил съображения, че приложените протоколи за посещение на адреса за кореспонденция на търговеца не съдържат достатъчно факти, удостоверяващи, че действително служители на ТД на НАП София са извършили посещение на адреса на отразените дати и са установили невъзможността ЗЛ да бъде открито на същия адрес. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са подробно развитите в касационната жалба доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така посочената нормативна уредба АССГ е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, които са преценени съвкупно с останалия доказателствен материал - свидетелските показания. Правилно е прието от първоинстанционния съд неустановеност на фактическите основания за издаване на акта, а именно - неоткриване на лицето, чрез негови представители на посочения от него адрес за кореспонденция. Видно от съдържанието на описаните в акта за дерегистрация протоколи № 10586-1 от 25.03.2013 г. и № 10586-2 от 2.04.2013 г. същите не съдържат конкретни факти и обстоятелства, възприети от съответния орган по приходите при извършено посещение на адреса за кореспонденция на дружеството, от които да може да се заключи, че търговецът не се открива на този адрес. Напротив, в протоколите се съдържат извод/съждение за ненамирането на дружеството. Както в единия, така и във втория протокол е посочено само общо, че след разговор с охраната, респ. с лице от счетоводството е установено, че фирма с наименование "Болкан Индъстрис България" ЕООД не съществува на адреса. В тази връзка АССГ правилно е посочил, че протоколите не отговарят на изискванията на чл. 50, ал. 2, т. 8 от ДОПК и в тях липсва ясна информация от кое трето лице органът по приходите черпи информация, че на отразения в протоколите адрес не се намира процесното дружество. На следващо място, съдът е отчел и факта, че по делото се съдържат доказателства - писма, придружени с известия за доставяне, които са връчени на дружеството на същия адрес - с. Лозен, ул. "Съединение" № 224. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си, а в процесния случай това изискване не е спазено. По делото са налице и данни, че дружеството е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно касаторът поддържа, че показанията на св. Павлов и Йорданов са нелогични и вътрешно противоречиви и чрез тях не се доказва твърдяния от ЗЛ факт, че не е търсено на адреса за кореспонденция. Обратно на това становище изявленията на лицата са последователни и систематизирани и правилно са ценени от съда. От друга страна, съдът е обсъдил и показанията на св. Соколов и св. Маринов - органи по приходите, които са съставили процесните протоколи за посещение на адреса за кореспонденция. АССГ е изложил ясни съображения защо не кредитира показанията на данъчните органи и съответно, е посочил какъв е изводът от преценката на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност. Следователно, обоснован и при правилно прилагане на материалния закон е изводът на АССГ за отмяна на акта за дерегистрация поради липса на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Според съда не са доказани по категоричен начин предпоставките, посочени в цитираната норма, доколкото не се установява отсъствието на дружеството да е системно, постоянно. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат в полза на касатора, а такива не се дължат и на ответника по касация поради липсата на доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,