Решение № 9742 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2017 г.

Решение № 9742 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) А. К. Г. и 2) Ф. Д. К. срещу Решение № 543/06.04.2017 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 2191/2016 г. в частта, с която са отхвърлени жалбите им против Заповед № 13ОА1161/14.05.2013 г. на кмета на община П. в частта, одобряваща проект за изменение на ПУП - План за регулация на част от кв. 35 - нов (стар - 42) по плана на Централна градска част на гр. П., като по имотните границите на ПИ с идентификатор 518.1499 се урегулира нов УПИ II-1499 за обществено обслужващи дейности, както и относно присъдените със съдебния акт разноски, и 3) Е. Н. Н. в частта от решението, отменяща заповедта за ПУП по отношение на одобрените с нея план за застрояване на УПИ II-1499 и работен устройствен план.

А. Г. и Ф. К., от една страна, и Е. Н., от друга, оспорват жалбите си, останалите ответници - кметът на община П., И. К. В., Б. З. К., Х. З. К., В. Г. Д., М. Т. А., С. Т. Ц.-Матисън и С. С. Д., не изразяват становища по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

I. Касационните жалби на А. Г. и Ф. К. против отхвърлителната част на съдебното решение са допустими и основателни.

1. Неправилен е изводът на съда, че касаторите в качеството им на носители на вещни права върху ПИ с идентификатор № 518.1134 (съседен на ПИ с № 1499 - УПИ II-1499) са заинтересовани да оспорят ПУП само в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ - поради промяната на предназначението на имота, определен в заповедта като предмет на плана.

а. Съдебно-техническата експертиза е констатирала несъответствието в действащия ПУП - ПРЗ, в частност - между регулационния и застроителния план относно територията. По ЗП имот № 1499 попада в УПИ I - комплексно застрояване (в чийто обхват се намира имота на касаторите), а по РП - в уличната регулация. В първия случай субектите на собственост в УПИ I биха били заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като имотът им би бил обект на одобрения ПУП. Дори противоречието да не се възприеме за меродавно по съображенията за приоритет на РП (споделими по принцип са мотивите на съда в тази насока), дискредитирано, без да е обсъдено от първата инстанция (чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК), е заключението на експерта относно засягането с проекта на съседния УПИ I - част от улично-регулационната линия на запад (имотната граница на ПИ 1134) се "превръща" в странична регулационна линия (в зоната на имота).

б. При тази трансформация в характера на регулационната граница на УПИ I той е непосредствено засегнат имот по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, доколкото всъщност е част от предмета на самия план по отношение на регулацията, независимо че не е променено местоположението на границата между двата имота.

в. В контекста на позоваването в заповедта на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, обективиращо едно от фактическите основания за издаването й, за регулационната промяна е било дължимо съгласието на собствениците на съседния на УПИ II-1499 имот. То обаче не е налице, напротив - заявени изрично в административната фаза на производството са възраженията против предвижданията на устройствения план.

1. На инкорпорираната в проекта промяна спрямо УПИ I не кореспондира текстовата част на заповедта, в която тя не е отразена. Доколкото актът за одобряване на ПУП е единство от текстова и графична част, а те трябва да си съответстват с оглед индивидуализирането на разпоредената регулационна промяна, разминаването между тях представлява съществено нарушение на изискването към формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК.

1. а. Мотивната част на заповедта е израз на съчетание между няколко правни основания за приемане на ПУП - чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 208, чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 6 ЗУТ, и словесното описание на обосноваващите измененията фактически основания, които в административния акт са очертани от съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, констатирана очевидна фактическа грешка (несъответствие между ПР и ПЗ, одобрени със заповед от 1982 г.), изтекли срокове по чл. 208 ЗУТ, а по обяснителната записка към проекта - урегулиране на ПИ 1499 по имотни граници.

б. Еднозначен извод, че всяка от тези предпоставки е осъществена, не може да бъде направен, нито пък е допустимо във фазата на съдебния контрол да се извежда предполагаемата воля на административния орган. Заповедта не въвежда твърдения за обективната връзка между отделните основания, респ. за обуславящото им значение по отношение на конкретно одобрените параметри на градоустройственото решение, а те не следват по хипотеза. Още повече, при несъвместимостта на едновременното проявление на поне част от тях - срв. напр. предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 4 и чл. 208 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от закона, сочещо на инициатива за устройствена промяна на собствениците по чл. 131, ал. 2, т. 1, което не е ясно по какъв начин се съотнася към останалите.

1. Новосъздаденият УПИ е 204 кв. м., т. е площта му е намалена, съпоставена с размерите по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, дори и с редуцирането й в хипотезата по ал. 3 на текста. Предпоставките за урегулиране на имот според изключението по чл. 19, ал. 6 ЗУТ, макар и по принцип да е допустимо с ПУП в границите на населени места за нежилищно застрояване, не са доказани. Представлявайки отклонение от общото правило за необходима площ на УПИ, подобно решение предполага изследване на санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания и съответните устройствени правила и нормативи - чл. 19, ал. 6, накрая, или поне твърдения за съществуването им, които да бъдат предмет на съдебна проверка.

1. а. При обсъдените процесуални и материалноправни пороци на заповедта тя е подлежала на отмяна в частта относно одобрената с нея регулация. Неидентифицирането или отричането им от първоинстанционния съд рефлектира върху правилността на решението в отхвърлителната му част - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва то да бъде отменено и заменено с друго в съответната част.

б. Основателността на оспорването е основание за възстановяването в полза на А. Г. и Ф. К. на своевременно заявените и доказани разноски пред настоящата инстанция в размера според представените списъци по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

II. Касационната жалба на Е. Н. Н. срещу отменителната част на решението е допустима, но неоснователна.

1. Докато е възможно одобряването на план за регулация без режим на застрояване - чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, обратната хипотеза не е допустима. В случая ПУП е от вида по т. 1 и т. 4 на текста, т. е. план за регулация и застрояване, както и работен устройствен план, изработен съвместно с плана по т. 1.

1. Затова ПЗ (на още по-голямо основание и РУП) е функция от регулацията - застрояването с предвидените в плана показатели може да бъде реализирано само при съобразяване с регулационните линии, определени в съответстващия по вид ПУП. В случая ПЗ няма самостоятелно битие, той е доразвитие на одобрения със същата заповед ПР, а не на действащия до този момент.

1. При отношението на обусловеност незаконосъобразността на заповедта относно регулацията автоматично поражда основание за отмяна и в частта на акта, чийто предмет е застрояването. По тази причина е безпредметно обсъждането на правилността на съдебния акт в оспорената от Николов част. Евентуалната основателност на касационните оплаквания не би променила крайния правен резултат от спора, а при бъдещо предвиждане за застрояване в имот 1499 то би било подчинено или на действащата, или на нова, не и на отменената регулация.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение в отменителната му част - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

III. Касационните жалби на А. Г. и Ф. К. в частта от решението, с която е разпределена отговорността за разноските, са недопустими.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му - арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като в случая молбите се съдържат в касационните жалби и първостепенният съд не се е произнесъл по тях, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането - изпратено по подсъдност на АС - П. на основание чл. 135, ал. 2 АПК. Частичното пререшаване на спора ще се отрази и на съдържанието на акта по разноските.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение