Решение № 11949 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2016 г.

Решение № 11949 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрк. А. И. Жалбата е срещу решение № 5480 от 1.08.2016 г., постановено по адм. дело № 11226/2015 г. от Административен съд С. - град. С него по жалба на Т. П. Г. е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/4368 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото съдебно решение преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 22/110614/56669 в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът - Т. П. Г., чрез упълномощения си представител адв. Д. К., с представен по делото писмен отговор, в открито съдебно заседание и представени в същото писмени бележки, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. С отговора на касационната жалба ответникът прави искане за отправяне на преюдициално запитване дали чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., относно това, че единствената акредитирана институция в Р. Б. Р. агенция действа в условията на обвързана компетентност по отношение на окончателната оторизация и плащания на площ за съответната година и приема на заявления за подпомагане през следващата година, в зависимост от това дали даден заявен парцел е включен или не в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане"? Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата и е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/4368 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 22/110614/56669 в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С посоченото уведомително писмо на Т. П. Г. е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП) и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). За да постанови този резултат, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 0З-РД/323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Актът обаче не съдържал фактически и правни основания, въз основа на които е издаден. Допустимата и недопустима площ не били изчислени по отношение на отделните групи култури поотделно. От посоченото в административния акт не можело да се обуслови и еднозначно извод заявени ли са площи, което не попадат в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. и по какъв начин е установено това. Съдът е приел също, че са налице основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Не били извършени проверки на място и теренни проверки. Имало противоречие в оспореното писмо със забележките под него - дали се касае за площи, които не са стопанисвани от кандидата, или са заявени площи, попадащи извън специализирания слой. За неотстранените застъпвания не били представени копия от уведомителните писма, изпратени до други кандидати за отстраняване на констатираните застъпвания. Не били спазени от ДФЗ-РА разпоредбите на чл. 34 - чл. 45 от АПК доколкото фактическата обстановка не била обективирана коректно въз основа на събрания в хода на процедурата доказателствен материал. ДФЗ-РА не бил отчел коректно кои от заявените площи попадат в допустимия слой, и от друга, подлежат ли на финансово подпомагане. Освен това по делото не бил приложен отговорът на МЗХ по възражението на Т. П. Г. От изслушаната по делото експертиза се установявало, че имотите, декларирани от последния, макар и не в цялост, съответствали на изискванията за поддържане на добро земеделско и екологично състояние. В УП не бил посочен Делегиран Регламент № 640/2014, който препраща към Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011, а били посочени техните отменени разпоредби. От приложените по преписката доказателства не ставало ясно дали заявлението за оттегляне от 13.08.2014 г. е породило своето действие като относимо към имоти с № № № 02909-35-1-2, 15148-194-1-2 и съответно за имоти с № № 46437-63-7-5 и 46437-63-8-4. Това следвало да намери отражение в оспореното УП. По НР1 не били представени достатъчно доказателства за поетия многогодишен ангажимент по Наредба № 11/3.04.2008 г. Оспореният акт не съответствал и на целта на закона, регламентирана в чл. 2 във връзка с чл. 1, т. 1 от ЗПЗП. Обжалваното решение е неправилно. Неправилно административният съд е приел при обсъждане законосъобразността на уведомителното писмо, че същото е немотивирано. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Освен това следва да се посочи, че словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло. В тях са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят на акта е приел, че процесните площи са недопустими за подпомагане. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него административно право. Съобразно изложеното в уведомителното писмо и данните от административната преписка се установява, че по СЕПП на касационния ответник е отказано частично финансово подпомагане на две основания. Първото основание е чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Конкретните размери на намалената площ на това основание са посочени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявената площ в колона 3. Второто основание за частичния отказ от финансово подпомагане по СЕПП е чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А конкретните размери на намалената площ на това основание също са посочени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след извършените административни проверки в колона 5. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане (Наредба № 2), съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. По НР2 на касационния ответник е отказано частично финансово подпомагане също на две основания. Първото от тях е чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Основанието е, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Конкретните размери на намалената площ на това основание са посочени в таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявената площ в колона 3. Второто основание по НР1 е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/. Основанието е, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. С оглед на изложеното процесното уведомително писмо не е незаконосъобразно поради липса на мотиви, както неправилно е приел административният съд. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 22/110614/56669 Т. П. Г. е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и НР1 11 парцела с обща площ от 27,61 ха в землищата на с. Б., с. Г. и с. М. Желязна. От тях с уведомление вх. № 02-6500/8555 от 13.08.2014 г. (л. 13 от делото) Т. П. Г. е оттеглил искането си за подпомагане за Блокове на земеделското стопанство (БЗС) № 46437-63-7-5 и № 46437-63-8-4. А със заявлението за оттегляне от 13.08.2014 г. същият земеделски стопанин е оттеглил искането си за подпомагане и за БЗС № 02909-35-1-2 и № 15148-194-1-2. Така искането за подпомагане е за седем БЗС с обща площ 20,53 ха. Следва да се посочи, че с процесното уведомително писмо неправилно не е взето предвид оттегленото заявление за подпомагане на БЗС № 46437-63-7-5 и № 46437-63-8-4. Това частично оттегляне е направено в срока по чл. 14, ал. 1 (изм.) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5), в приложимата й редакция от 2014 г. - до 15-и октомври на годината на подаване. Не се установява от данните по преписката да са били налице отрицателните предпоставки по чл. 14, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 5 (изм.). Още повече, че другото оттегляне е направено също на 13.08.2014 г., при идентични факти, и то е съобразено от административния орган. Затова неправилно издателят на процесното уведомително писмо не е съобразил оттегленото заявление за подпомагане на БЗС № 46437-63-7-5 и БЗС № 46437-63-8-4 и е включил тези две БЗС-та при извършените проверки, както и в констатациите в уведомителното писмо. Това обаче не се отразява на правилността на уведомителното писмо като краен резултат. Така е, защото дори при съобразяване от съда на частичното оттегляне на искането за подпомагане по посочените две БЗС-та, се установява, че в този случай искането за подпомагане е за седем БЗС с обща площ 20,53 ха. В този случай недопустимата за подпомагане площ става 4,61 ха, а процентът на наддеклариране 28,98 %. При този процент на наддеклариране при приложението на чл. 58, изр. 2 от Регламент № 1122/2009 г. /за СЕПП/, чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 (за СПП) и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. /за НР1/, пак не се дължи финансово подпомагане за цялата площ, без да се налагат санкции за бъдещ период, както е разпоредено с процесното уведомително писмо. Тъй като допуснатото процесуално нарушение не се отразява на уведомителното писмо като краен резултат, то допуснатото нарушение от административния орган не е съществено. Във връзка с посочените законови разпоредби в предходния абзац следва да се посочи, че неправилно административният съд е приел като основание за отмяна на уведомителното писмо отмяната на Регламент № 1122/2009 и Регламент № 65/2011. Действително тези два регламента са отменени според чл. 43 от Делегиран Регламент № 640/2014. Но според б. "а" на чл. 43 от Делегиран Регламент № 640/2014, отменени регламенти продължават да се прилагат и за искания за плащане, подадени във връзка с 2014 г., какъвто е случаят. С оглед на това непосочването в процесното уведомително писмо на Делегиран Регламент № 640/2014 не е съществено процесуално нарушение, тъй като не се отразява по никакъв начин на административния акт. При така направените уточнения следва да се разгледат конкретните основания за отказа на подпомагане на касационния ответник. Относно неотстраненото застъпване - чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1. С приложеното по делото "Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат" Т. П. Г. е бил уведомен, че за част от заявените от него парцели е установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. Това уведомително писмо е получено от Т. Г. на 12.10.14 г., което се установява от приложеното по делото известие за доставяне (л. 64). Затова не следва да се съобразява уведомление (л. 53) според което Т. Г. фигурира под № 42 на лицата, които не са получили уведомителните писма за установените застъпвания. Но дори това да е така, Т. Г. е уведомен за установеното застъпване, защото лично той е подал на 21.11.14 г. декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин (л. 44). Според приложението към нея (л. 48) Т. Г. с подписа си е удостоверил, че се отказва за подпомагане на всички застъпени имоти. Изключение от това е само част от БЗС 02909-37-8-1 със застъпена площ от 0,21 ха, която е потвърдена от касационния ответник и като правно основание за ползването е представен договор за наем. С процесното уведомително писмо тази площ изцяло е призната за подпомагане. При това след изпълнение на предвидената в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 процедура на Т. Г. е призната за подпомагане по-голяма площ от тази - 0,34 ха. При удовлетворяване изцяло искането за подпомагане на 0,21 ха от БЗС 02909-37-8-1 /дори повече от това/ и при изричния отказ на Т. Г. за подпомагане на останалите застъпени площи, процесното уведомително писмо е правилно в тази му част. Правилно за останалите застъпени площи на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1 е отказано финансово подпомагане на Т. П. Г. Относно наддекларираните площи - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1. Тук е мястото да се посочи, че частичната недопустимост на това основание касае само пет БЗС-та. Така е защото от заявените по подпомагане седем БЗС-та с обща площ 20,53 ха, БЗС 02909-287-3-2 с площ от 0,87 ха е изцяло допустим за подпомагане според издателя на уведомителното писмо, поради което този БЗС не следва да се изследва от съда. А за БЗС 02909-37-8-1 недопустимостта му за подпомагане е неотстраненото застъпване, което беше коментирано в предходния абзац. Така частичната недопустимост на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1, касае само пет БЗС-та. За всички тях е видно от приложеното по делото доказателство "резултати от автоматични проверки на въведените данни", че спорните пет блока на земеделското стопанство (БЗС) са били недопустими за подпомагане със същите площи, посочени в процесното уведомително писмо, още при подаване на заявлението за подпомагане. Всички тези площи от петте парцела са излизали от допустимите за подпомагане площи. За петте парцела има извършено след подаване на заявлението за подпомагане актуално заснемане, извършено на 06.07.2014 г. Въз основа на него е извършено дешифриране на самолетните снимки. Въз основа на него със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновеният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая касационният ответник не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила. Видно от данните по делото, една от причините за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за СЕПП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А по НР1 идентичното основание е чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 - въз основа на получените специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки РА може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ. Или причината е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 6.03.2015 г. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от Т. П. Г. парцели, не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. При действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - от 17.05.2014 г., при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой, административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Наличието на това основание е достатъчно за законосъобразността на уведомителното писмо в тази му част. Въпреки последно изложеното, от данните по делото се установява, че в случая е било налице и другото правно основание - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1. Така е защото назначената в първоинстанционното производство експертиза е изследвала и дали процесните пет парцели са били в добро земеделско състояние. В т. 4 от експертизата вещото лице изцяло е потвърдило констатациите на административния орган. В тази част от експертизата подробно са посочени конкретните причини за недоброто земеделско състояние на частите от петте БЗС-та. Административният съд необосновано е игнорирал напълно заключението на вещото лице в тази му част. При липса на доказателства за обратното изводите на вещото лице следва да бъдат възприети изцяло. Заключението е пълно, ясно и обосновано. Не може да се приеме, че заключението на вещото лице в тази му част е оборено от разпитания по делото свидетел. Същият няма поглед върху всички части от заявените за подпомагане парцели. Освен това е заявил, че касационният ответник не е стопанисвал имоти в с. Г. и с. М. Желязна, което според заявлението за подпомагане и съдържанието на процесното уведомително писмо, явно не е така. С оглед изложеното уведомителното писмо е законосъобразно и в частта му за основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1. По отношение на СПП с процесното уведомително писмо правилно е отказано финансово подпомагане. Така е, защото според чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2, преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Липсата на подпомагане по СЕПП изключва основателността на искането за подпомагане за преразпределителното плащане, както правилно е разпоредено с процесния административен акт. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Относно искането на касационния ответник за отправяне на преюдициално запитване. Искането за отправяне на преюдициално запитване е за това дали чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., относно това, че единствената акредитирана институция в Р. Б. Р. агенция действа в условията на обвързана компетентност по отношение на окончателната оторизация и плащания на площ за съответната година и приема на заявления за подпомагане през следващата година, в зависимост от това дали даден заявен парцел е включен или не в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане"? Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за несъответно на изискването на чл. 628 ГПК. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство, е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и, че при неспазване на това изискване, държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /в този смисъл Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00 - по реда на производствата срещу държави/. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, номер 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт - справка Решение на СЕС от 1982, по делото C. I. L. F. I. T., номер 283/81/. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Изложеното по-горе следва нормативно и логически и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право - той разполага с дискреция при тълкуването и прилагането му. Именно с оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструмента за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. Съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. Настоящият състав на съда счита, че в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на Съда в Люксембург. На първо място по реда на чл. 267 от ДФЕС СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Така формулирани въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане от СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело. По този начин се иска СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделските производители. Това от една страна е недопустимо, а от друга е предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Това е и извън правомощията по чл. 267 от ДФЕС - СЕС да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. На следващо място, както вече се каза, за да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. В случая отговорът на поставения въпрос не е необходим за приложение към конкретното правоотношение по настоящото производство. А от друга страна СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Но той не може да дава насоки за приложение на националното законодателство, в каквито насоки е поставения от касационния ответник въпрос. Преюдициалното тълкуване не е необходимо. По изложените съображения искането на Т. П. Г. за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и 629 ГПК във връзка с чл. 267 ДФЕС, е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Т. П. Г. следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото - 350 лв. за експертиза и по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции (общо 300 лв.), определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Така общият размер на разноските е 650 лв. Искането на Т. П. Г. за заплащане на направените от него разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,