Решение № 5006 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2020 г.

Решение № 5006 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Ерска, срещу Решение № 949 от 1.10.2020 г., поставено по адм. дело № 326/2020 г. на Административен съд–София област (АССО), с което по жалба на ЕТ "М. С." е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С412-0405552/27.02.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на материалноправните разпоредби и на принципа за съразмерност, водещи до незаконосъобразността й. Излагат се подробни доводи в подкрепа на жалбата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т. ч. и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "М. С.", представляван от М. С., в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в становище, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АССО. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, АССО е отменил Заповед за налагане ПАМ № ФК-С412-0405552/27.02.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "М. С. ", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – хлебопекарна, находящ се в гр. Самоков, ул. "Македония" № 49 А, стопанисван от ЕТ "М. С. " и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и целта му. За да достигне до този извод, че съдът е приел, че в конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. Прието е, че в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, при извършена контролна покупка на 1 бр. кифла с мармалад на стойност 0, 95 лв. е издаден фискален бон от регистрирано в обекта ФУ - ИН на ФУ: DТ 674878 и ИН на ФП: 02674878, което в момента на проверката е в изправност. Приел е, че констатациите, че такъв не е издаден в ПИП и процесната заповед за налагане на ПАМ, са напълно опровергани в хода на съдебното производство с представен фискален бон – копие (л. 16 от делото), поради което обвързваща доказателствена сила на протоколите, съставени от органи по приходите, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК в разглеждания случай е оборена. Установило се, че контролната покупка на кифлата с мармалад е на стойност 0. 95 лв., а не 0, 90 лв., както е посочено от органите по приходите и че за тази покупка е издаден надлежен фискален бон. Съмнение в твърденията за извършено нарушение внасяло и обстоятелството, че след легитимирането на органите на НАП на фискалното устройство не е отпечатан ДФО "X", от който да е видно, че след извършване на контролната покупка, задълженото лице не е изпълнило задължението си да регистрира и отчете извършената от него продажба в ТО чрез ФКБ от ФУ. На следващо място, АССО е приел, че заповедта е немотивирана относно срока за налагане на мярката, като е нарушен и принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Спорен по делото е бил въпроса дали при извършена на 14.02.2020 г., в 16: 43 ч. контролна покупка на стока - 1 бр. кифла с мармалад на стойност 0, 90 лв., заплатена от органите по приходите в брой е издаден фискален бон въведеното в експлоатация в обекта ФУ. От протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0405552/14.02.2020 г. се установява, че на 14.02.2020 г. в 16: 43 ч. при извършена проверка на търговски обект - хлебопекарна, находящ се в гр. Самоков, ул. "Македония" № 49 А, стопанисван от ЕТ "М. С." е извършена контролна покупка на 1 бр. кифла с мармалад на стойност 0, 90 лв., заплатена от органите по приходите в брой, за която продажба не е издаден фискален бон въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че след легитимирането на органите на НАП на фискалното устройство не е отпечатан ДФО "X", от който да е видно, че след извършване на контролната покупка, задълженото лице не е изпълнило задължението си да регистрира и отчете извършената от него продажба в ТО чрез ФКБ от ФУ. Видно от разпечатаната справка КЛЕН за периода 14.02.2020 г. /14. 00 часа - 14.02.2020 г./ 16: 43 часа, за извършена продажба на тестено изделие на стойност 0, 90 лв. или 0, 95 лв. не е издаден фискален бон. В същото време, като доказателство, че за извършената продажба е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, в хода на съдебното производство е представен ФБ за продажба на тестени изделия на стойност 0, 95 лв. на 14.02.2020 г. в 16: 43: 25 часа, както и ценоразпис на тестените изделия търговския обект, съгласно който цената на кифла с мармалад е 0, 95 лв. Настоящата инстанция, като отчита, че към момента на продажба е разпечатана справка КЛЕН за периода 14.02.2020 г. /14. 00 часа - 14.02.2020 г./ 16: 43 часа, видно от която за извършена продажба не е издаден фискален бон, счита че необосновано първоинстанционния съд е приел, че доказателствената стойност на протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0405552/14.02.2020 г. е опровергана с представен в съдебното производство ФБ за продажба на тестени изделия на стойност 0, 95 лв. на 14.02.2020 г. в 16: 43: 25 часа. Този ФБ не е представен нито при проверката, нито в хода на административното производство и съществуването му от същия час на разпечатаната справка КЛЕН за периода 14.02.2020 г. /14. 00 часа - 14.02.2020 г./ 16: 43 часа, не е обяснено от търговеца, поради което не опровергава доказателствената стойност на протокол за извършена проверка. Настоящият касационен състав намира, обаче, че заповедта е немотивирана относно срока за налагане на мярката, като е нарушен и принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 – дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. В тази връзка видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на обекта, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата, установена ли е касова разлика и в какъв размер или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на доказателства за действително направени разноски. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,