Решение № 11 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2529/2018 г.

Решение № 11 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2529/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от Б. Б. като синдик на "Гамор" ООД /в несъстоятелност/ касационна жалба срещу решение № 99/04.05.2018 г. по в. т. д. № 86/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 826 от 04.12.2017 г. по т. д. № 510/2016 г. на ВОС в следните части:

-за прогласяване на осн. чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на "ГАМОР" ООД (в н.) на сделка, обективирана в споразумение от 05.02.2015 г., по силата на което "ГАМОР" ООД се задължава да заплати на "МЦРМ-РАДОСТ" ООД сумата от 135 970,45 лв., представляваща изплатени от "МЦРМ-РАДОСТ" ООД месечни вноски по сключен между "ГАМОР" ООД (в н.) и "Уникредит Булбанк" АД инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от "МЦРМ-РАДОСТ" ООД на "Улъйбка" ЕООД, за размера на сумата от 22 661, 75 лв. до 135 970, 48 лв.;

-за отхвърляне на иска на постоянния синдик на несъстоятелния търговец "ГАМОР" ООД (в н.) срещу "ГАМОР" ООД (в н.) и "МЦРМ-РАДОСТ" ООД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015 г., по силата на което "ГАМОР" ООД (в н.) се задължава да заплати на "МЦРМ-РАДОСТ" ООД сумата от 135 970, 45 лв., представляваща изплатени от "МЦРМ-РАДОСТ" ООД месечни вноски по сключен между "ГАМОР" ООД (в н.) и "Уникредит Булбанк" АД инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от "МЦРМ-РАДОСТ" ООД на "Улъйбка" ЕООД, за сумата от 22 661, 75 лв.;

• за осъждане на ответниците "ГАМОР" ООД (в н.) и "МЦРМ-РАДОСТ" ООД да заплатят всеки по равно държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС общо в размер на 4532. 35 лв., като сумата от 2266. 18 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността;

• за осъждане на "ГАМОР" ООД (в н.) да заплати държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС в размер на 906, 47 лева, която следва да се събере от масата на несъстоятелността и

• е прекратено производството по предявения иск от синдика на несъстоятелния търговец "ГАМОР" ООД (в н.) срещу "ГАМОР" ООД (в н.) и "МЦРМ-РАДОСТ" ООД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015 г., по силата на което "ГАМОР" ООД (в н.), при поръчителството на СНЦ "БРАНШОВИ ЩИТ", се задължава да заплати на "МЦРМ-РАДОСТ" ООД сумата от 135 970, 45 лв., представляваща изплатени от "МЦРМ-РАДОСТ" ООД месечни вноски по сключен между "ГАМОР" ООД (в н.) и "Уникредит Булбанк" АД инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г., като недопустимо.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразява становище, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, тъй като при евентуалното му уважаване не би се върнало имущество в масата на несъстоятелността на неплатежоспособния длъжник, е незаконосъобразен. Нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ не поставя ограничение по отношение на атакуваната сделка, така че обявяването й за относително недействителна да води единствено до увеличаване актива на имуществото на длъжника. Обхваща и хипотези, при които се цели намаляване на пасива на това имущество, в резултат на което при разпределение кредиторите биха получили по-голямо процентно удовлетворение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Ответниците по касационната жалба "ГАМОР" ООД (в н.) и "МЦРМ-РАДОСТ" ООД не подават писмен отговор. В съдебно заседание пълномощникът на "МЦРМ-РАДОСТ" ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е подписаното на 05.02.2015 г. споразумение, с което "Гамор" ООД /в н./ признава обстоятелството, че "МЦРМ Радост" ООД е заплатило в полза на "Уникредит Булбанк" АД дължими месечни вноски по инвестиционния кредит предоставен на "Гамор" ООД /в н./ в общ размер от 135 970, 45 лева, и поема задължение да възстанови цялата сума на "МЦРМ Радост" ООД в срок до 02.03.2015 г. Съдът е счел, че ищецът няма правен интерес от така предявената искова претенция, тъй като изброените в чл. 649, ал. 1 ТЗ отменителни искове са предназначени единствено за попълване на масата на несъстоятелността, което означава да бъдат върнати в имуществото на длъжника имущества и имуществени права, с които същият се е разпоредил, при определени от закона хипотези. В случая при уважаване на иска за обявяване на относителната недействителност на атакуваната с иска сделка, поради нейния характер, в масата на несъстоятелността не би се върнало никакво имущество. Относно твърдението, че в резултат на тази сделка се постига задлъжнялост на длъжника, това обстоятелство било без значение, тъй като вече е постановено решение за откриване на производството по несъстоятелност. Освен това е изложено съображение, че като краен резултат с предявения иск се оспорва евентуалното качество на кредитор на ответника "МЦМР Радост" ООД относно процесната сума, за което е предвиден специалния ред по чл. 694 ТЗ.

С определение № 383/16.07.2019 г. по т. д. № 2529/2018 г. на ВКС, I т. о. за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: Кога при предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността ?

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 56/01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ като обща своя характеристика включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат изрично предвидените случаи на учредяване на обезпечения за чужди задължения – чл. 647, ал. 1, т. 4 /в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т. 5 /в полза на кредитор на несъстоятелността/ ТЗ, а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 1-т. 5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. С изменението на чл. 649, ал. 1 /ред. ДВ бр. 20/2013 г./ законодателят е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Ето защо, за да се отговори на въпроса коя сделка се явява «увреждаща» по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД. Посочено е, че в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС, т. о., Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о. различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Това разрешение следва да се приложи и към към хипотезата на предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /ред. ДВ бр. 20/2013 г./, което се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По същество на касационната жалба:

За да обезсили първоинстанционното решение в посочената част въззивният съд е приел, че липсва правен интерес за ищеца от така предявения иск. Изводът е обоснован със съображения дали атакуваната правна сделка – споразумение от 05.02.2015 г. се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността. Като е отговорил отрицателно ВнАС е счел, че ищецът се явява лишен от правен интерес да предяви отменителния иск на соченото основание. Настоящият състав на ВКС намира, че апелативният съд неправилно е приложил процесуалния закон - чл. 130 ГПК. Абсолютната процесуалноправна предпоставка за съществуването на право на иск за синдика на несъстоятелния длъжник в хипотеза на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ – правен интерес, е свързана от решаващия състав с наличието на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма – увреждащ характер на сделката, чиято отмяна се иска. Проверката за наличие на релевантен юридически факт, включен в хипотезиса на правна норма, касае преценката на сезирания със спора съд по неговото същество, а не по допустимостта му. Правен интерес за предявяване на конститутивен иск, какъвто е отменителният по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, е налице всякога, когато едно лице твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване и не съществува друг ред за постигане на дължимата правна промяна. В случая касаторът твърди, като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на "Гамор" ООД /н/, че определена сделка, извършена в двугодишен срок до подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, с участието на несъстоятелния длъжник и трето, свързано с длъжника лице, ги уврежда. Предвиден е само съдебен ред за осъществяване на правна промяна в правната сфера на страните по споразумение от 05.02.2015 г. - признаване на същата сделка за относително недействителна при осъществяване на предпоставките по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Следователно е налице правен интерес за синдика от предявяване на иска.

Освен това с оглед дадения отговор на правния въпрос в нарушение на закона ВнАС е преценил дали споразумение от 05.02.2015 г. има увреждащ характер единствено през призмата на обусловения от отменителния иск осъдителен иск за връщане на даденото по сделка, която е призната за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Изводът, че "увреждащ" характер по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ имат само сделки на разпореждане с имуществени права, в резултат на което се намалява имуществото на несъстоятелния длъжник не съответства на характера на отменителния иск като специален иск за попълване масата на несъстоятелността.

Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора проверката, която следва да извърши съставът на ВнАС е по същество относно основателността на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ при цялостно съобразяване на изброените по-горе критерии, за да се прецени дали оспорената сделка има увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер.

С оглед изхода от спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции.

Водим от горното, съставът на ВКС, I т. о.