Решение № 5871 от 5.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, против Решение 215/14.11.2022 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. д. 326 по описа за 2022 г. на този съд. С решението е отменен по жалба на А. Спасов от гр. Перник, ревизионен акт Р 22002221000611 091 001/14.02.2022 г., издаден от Р. Байрактарова началник сектор, възложил ревизията и В. Петрова главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, частично потвърден и изменен с Решение 668/03.05.2022 г. на директора на Д ОДОП София, относно установени задължения за данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г., и изменен за данъчни периоди: от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 1043,55 лв. на 564,44 лв., ведно със съответните лихви в размер на 444,43 лв.; от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. от 5116,84 лв. на 4516,84 лв., ведно със съответните лихви в размер на 3097,52 лева; от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. от 7245,84 лв. на 6545,84 лева, ведно със съответните лихви в размер на 3822,44 лева; от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. от 8828,30 лева на 6815,06 лева, ведно със съответните лихви в размер на 2597,30 лева до 31.12.2018 г. от 6104,52 лв. на 5504,52 лева, ведно със съответните лихви в размер на 1539,86 лева. В полза на А. Спасов са присъдени разноски в размер на 10 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдебните мотиви са необосновани, защото при установена фактическа обстановка съдът е направил изводи, несъответстващи на доказателствата по делото. Според процесуалният представител на приходната администрация, в случая не е нарушено правото на защита на А. Спасов, защото събраните след срока на ревизията доказателства, са описани в РД и в РА. Моли за отмяна на съдебното решение, за отхвърляне жалбата на РЛ и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ А. Спасов е оспорил КЖ с аргументи, съдържащи се в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Със ЗВР Р 22002221000611 020 001/03.02.2021 г., издадена от Р. Байрактарова началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, е възложена ревизия на А. Спасов, за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 година. С последваща заповед от 04.08.2021 г. е определен срок за приключване на ревизията до 03.09.2021 г., като заповедта е връчена по електронен път на 09.08.2021 година. С протокол Р 22002221000611 ППД 002/29.12.2021 г. са присъединени доказателства, събрани при извършена проверка за съпостаква на имуществото и доходите на А. Спасов, приключила с протокол ПФ 22001419000636 073 001/04.12.2019 г. и протокол Р 22002221000611 ППД 002/29.12.2021 г. , касателно ревизия по ЗДДФЛ, приключила с издаването на РА Р 22001419007964 091 001/23.10.2020 г., както и протоколи от 10.12.2021 г. за направени четири насрещни проверки на физически лица. Връчени са ИПДПОЗЛ. Направени са проверки на Ф. Стоянчов, М. Александров, И. Страшимиров, Т. Маркова. Приходните органи са констатирали, че депозираните от А. Спасов документи при направената съпоставка между неговото имущество и доходите му, показват наличието на данни за укрити приходи и/или доходи. Връчено е уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК. Счетено е, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК, вследствие на което ревизията е проведена по особения ред и са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 години. При административното обжалване, акта е изменен. Административният съд е преценил РА като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при неговото издаване са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателства. Допълнено е в съдебното решение, че принципно, касателно задължението за данъчни периоди от 01.01. до 30.11.2013 г. и от 01.01. до 31.12.2014 г., е изтекла погасителна давност. Оспореният ревизионен акт е отменен. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Единственият спор по делото е относно годността на доказателствата, събрани след срока на изтичане на ревизията, определен с последната ЗВР. Административният съд обосновано се е мотивирал, че тези доказателства, включително с приобщителния протокол, трябва да бъдат изключени при преценка на законосъобразността и обосноваността на административния акт. Обстоятелството, че са описани в РД и в РА не променя горните изводи, като по въпроса е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. В случая актът е мотивиран именно с тези доказателства, поради което след като същите са негодни, то и РА също е незаконосъобразен и немотивиран. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство А. Спасов не е доказал направени разноски, поради което и съдът не присъжда разноски.