Решение № 7870 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2018 г.

Решение № 7870 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ чрез процесуален представител срещу решение № 4987 от 24.07.2018 г., постановено по адм. д. № 5280/2018 г. по описа на АССГ, в осъдителната му част, с която СДВР е осъдена да заплати на Д. Х., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-4332-024211/22.11.2017 г. на началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, в размер на 78 лв, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2018 г. до окончателното изплащане. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е постановено при липса на доказателства, респективно при превратна преценка на същите и в нарушение на чл. 5 ЗОДОВ. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и ВАС да отхвърли иска изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Х. не взема становище по касационната жалба. Подадената от него насрещна касационна жалба е оставена без разглеждане с влязло в сила определение № 14048 от 15.11.2018 г. на настоящия състав. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е уважил частично иска на Д. Х. срещу СДВР за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил СДВР да заплати на ищеца сумата от 78 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2018 г. до окончателното й изплащане. За да постанови това решение, съдът е приел, че следва да бъдат частично репарирани претърпените имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение и разноски по производството, претърпени по повод обжалването на НП № 17-4332-024211/22.11.2017 г. на началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, отменено с влязло в сила решение на СРС по НАХД № 310/2018 г. Административен съд – С. град е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост и е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност; от отмененото НП за ищцата са настъпили част от твърдените вреди – разходи за адвокатско възнаграждение и разноски; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е отчел и допринасянето от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, поради което искът е бил частично уважен. Съдебното решение е правилно в обжалваната му част. Настоящият касационен състав споделя изводите на АССГ за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е отменено с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност наказателно постановление, от него са настъпили имуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно с отмененото НП. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Неоснователни са развитите от касатора СДВР съображения за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част. Не могат да бъдат споделени застъпените от този касационен жалбоподател доводи, че присъденото обезщетение не съставлява възмездие за претърпени вреди, а по скоро форма на неоснователно обогатяване. Предвид гореизложеното не са налице посочените от касатора пороци на решението. Същото, като правилно в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила. Разноски на страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение