Решение № 1104 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2011 г.

Решение № 1104 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 47/8.04.2011 г. по административно дело № 41/2011 г., Административен съд - Търговище е отхвърлил жалбата на Деница Севдалинова Станчева от гр. Търговище срещу решение № 4-4/10.01.2011 г. на директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Търговище, с което е потвърдено разпореждане № О-25-999-04-00009562 от 22.12.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите (погрешно посочено в диспозитива "на главен финансов ревизор") при РУ "СО" - Търговище. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Деница Севдалинова Станчева от гр. Търговище, действаща чрез повереника си адв. Игнатов. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се иска отмяна на съдебното решение и на решението на директора на РУ "СО" - Търговище или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Търговище, с указания за вярно и точно прилагане на закона. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С разпореждането от 22.12.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, на Деница Севдалинова Станчева е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за бременност № 4782356, серия А-2006 от 22.11.2010 г. за периода от 22.11.2010 г. до 06.01.2011 г. Административният орган е изложил мотиви, че на основание чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност, поради неспазен срок за подаване на декларация от започване на трудова дейност. При осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО с решението си директора на РУ "СО" - Търговище е потвърдил разпореждането, като е възприел и доразвил мотивите на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, формулирайки извод, че декларацията на Станчева е подадена след изтичането на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (в редакцията му до 31.12.2009 г.), поради което лицето не се счита за осигурено за общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. С подложения на касация съдебен акт Търговищкия административен съд е приел сезиралата го жалба от физическото лице за неоснователна, а атакуваното с нея решение на директора на РУ "СО" - Търговище за законосъобразно, като формулирал извод, че е издадено от компетентен орган, в нормативно установената форма, при спазване административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, регламентиращи процесните отношения, и при съобразяване на целта на закона. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Изводът на съда за материална законосъобразност на процесните административни актове обаче е необоснован и в нарушение на приложимия за казуса материален закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение. Деница Севдалинова Станчева, която е регистриран земеделски производител, е подала в ТД на НАП - Търговище декларация вх. № 3172/22.05.2007 г., в която е посочила, че упражнява дейността от дата 5.03.2007 г. и заявила, че ще се осигурява за фонд "пенсии" и фонд "общо заболяване и майчинство", считано от същата дата. В РУ "СО" - Търговище на 9.12.2010 г. е представила болничен лист за бременност за периода от 22.11.2010 г. до 6.01.2011 г. Съгласно чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж над изискуемата продължителност за осигурения риск по тази разпоредба. Лицето е започнало да упражнява дейност като земеделски производител, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Деница Станчева на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова дейност като земеделски производители (каквото лице е Деница Станчева), подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица - т. е. ако желае, лицето може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 15/16.02.2007 г.) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация, в която е посочено, че ще се осигурява и за "пенсии" и "общо заболяване и майчинство", в случая е подадена от Деница Станчева на 22.05.2007 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 5.03.2007 г. За периода от започване на трудовата й дейност Станчева е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство. Дори и да се приеме обаче, че е недопустимо за минал период да се заявява осигуряване, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба, който предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година - 2008 г., тъй като е подадена до края на месец януари на съответната година - 2008 г. От страна на административните органи неоснователно не е обсъдено приложението на тази разпоредба, а в мотивите на проверяваното съдебно решение същата е тълкувана неправилно - ако се приложи това тълкуване, следва да се приеме абсурдната теза, че подадената през 2007 г. декларация не е подадена преди края на януари 2008 г. Именно с тази декларация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването, като е посочило в съответната графа, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Към момента на подаване на декларацията не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. С оглед на действащата през процесния период подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че Станчева не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода до края на 2007 г., то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 1.01.2008 г. Първоинстанционният съд непрецизно се е позовал на решение № 5721 от 17.05.2008 г. на ВАС, VI отд., по административно дело № 1402/2008 г., и на решение № 4758 от 9.04.2009 г. на ВАС, VI отд., по административно дело № 518/2009 г., по които фактическата обстановка е коренно различна. От изложеното явства, че към датата на настъпване на осигурителния риск, Деница Станчева има придобит изискуемия осигурителен стаж по чл. 48а от КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, чието действие се преценява с оглед разпоредбата на ал. 4 на същия член, като са внесени дължимите осигурителни вноски. С оглед на това, че към първия ден на временната неработоспособност са налице кумулативните условия, изискуеми от законодателя за възникване на право на парично обезщетение, то отказа на администрацията за неговото изплащане по процесния болничен лист е незаконосъобразен. Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесните актове на администрацията, с които на Деница Станчева е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 4782356, серия А-2006, за периода от 22.11.2010 г. до 6.01.2011 г. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея решение на директора на РУ "СО" - Търговище и потвърденото с него разпореждане. На основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 174 от АПК преписката трябва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания. При установената основателност на главното й искане, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касаторката за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство в двете инстанции, в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 120 от КСО, внесената от нея държавна такса е недължимо платена и не следва да бъде възстановявана от бюджета на органа, издал отменения акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,