Решение № 1170 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6019/2017 г.

Решение № 1170 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6019/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на П. Марков срещу Решение № 558/30.03.2017 г. по адм. дело № 122/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – нарушения на процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че липсва основание за изплащане на обезщетение въпреки, че по делото се събрали достатъчно доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Излагат се и други доводи по същество. От настоящия съд се иска да отмени оспореното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение и да осъди Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията" да изплати изцяло претендираните от Марков суми ведно със законните лихви върху тях, както и направените по делото пред двете инстанции разноски. Ответната по жалбата страна – Министерство на правосъдието чрез процесуален представител, счита, че същата е неоснователна. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. ГДИН, чрез процесуален представител, твърди, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на П. Марков, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на правосъдието за сумата от 4600 лв., претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009 г., през който е изтърпявала наказание "Лишаване от свобода" в Затвора в гр. Бургас, в резултат на допусната пренаселеност в килиите, лоша хигиена, вентилация и проветряване в тях, липсата на санитарен възел и постоянно течаща вода, липсата на постоянен достъп до тоалетна, лошо количество и качество на храната, липса на спално бельо и ползване на баня само веднъж седмично ведно със законна лихва върху тази сума считано от 07.04.2012 г. до 06.04.2015 г.; иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за сумата от 4200 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2009 до 18.05.2010 г., през който е изтърпявал наказание в Затвора гр. Бургас, с посочени идентични основания ведно със законна лихва върху тази сума за периода 07.04.2012 г. до 06.04.2015 г. и иск против същият ответник за сумата 1200 лв., за вреди претърпени през периода 03.02.2011 до 18.05.2011 г., през който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Бургас, както и лихва за периода от 07.04.2012 г. до 06.04.2015 г. върху сумата. С оспореното решение ГДИН е осъдена да заплати на Марков 210 лв. за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в Затвора гр. Бургас, за периода от 03. 02 до 18.05.2011 г. ведно със законната лихва от 05.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата част е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Марков е осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 629, 21 лв. и на ГДИН възнаграждение в размер на 603, 20 лв. ГДИН е осъдена да заплати на лицето направени по делото разноски в размер на 51, 70 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че исковете срещу Министерство на правосъдието за периода от 13.05.2008 г. до 30.05.2009 г. и от 01.06.2009 г. до 18.05.2010 г. срещу ГДИН са недоказани. Не били събрани доказателства за надлежно изготвени доклади на Комисия към Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание свързани с посещение в Затвора гр. Бургас. Било налице единствено и само посещение извършено за периода 15-19.12.2008 г. в Затвора в Бусманци. Прието е, че Марков не е ангажирал доказателства какви са условията към описаните периоди в затвора гр. Бургас. През периода 20.09.2009 г до 08.05.2010 г. ищецът изтърпявал наказание в ЗООТ – Житарово при условия, които били различни от твърдяните в исковата молба. В същото време в решението са вписани данни за размера на помещения, в които е пребивавал Марков при изтърпяване на наказание в Затвора гр. Бургас. Изтъкнати са и доводи на съда, свързани с липсата на доказателства, представени от страна на ответника в първоинстанционното производство, за наличието на санитарен възел и течаща вода в килията на Марков. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по АПК, поради което е допустима. По същество е основателна, по следните съображения: В хода на съдебното дирене са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до постановяване на незаконосъобразно решение. Решаващият съд не е проявил изискуемата по закон активност и не е изпълнил вмененото му от законодателя задължение за проверка на всички факти и обстоятелства, имащи значение за постановяване на обоснован и правноиздържан съдебен акт. Решението на съда следва да съдържа мотиви, които по ясен и категоричен начин да установяват волята на съдебния състав и обстоятелствата, които същият е взел предвид при произнасянето си, но такива в оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт не са изложени. От една страна съдът е приел, че ищецът Марков не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си за поведение на администрацията и фактическо състояние, което да е довело до търпяни от негова страна на негативни усещания, които да подлежат на обезщетяване. Въпреки тази констатация, съдът е формулирал и извод за липса на представени от страна на ответника доказателства за изпълнение на задълженията, свързани с ограничаване и изключване на възможността за поставяне на лишения от свобода в положение, което уронва неговите чест и достойнство и влияе отрицателно на психиката му, а именно за: осигуряване на достатъчна площ в килиите, в които е пребивавало лицето и за наличието в тях на нормални условия за ползване на тоалетна и течаща вода при необходимост. По делото са представени неоспорени по съответния ред писмени доказателства, относно помещенията, в които е пребивавало лицето по време на изтърпяване на наказание, техните размери и относителната площ, на която е прекарвало част от денонощието всяко от настанените в тях лица, но липсват каквито и да е мотиви на съда, свързани с преценката на тези безспорно установени обстоятелства в светлината на предявения от Марков иск за обезщетяване на вреди. Въпреки безспорните доказателства, че лицето през определен период е пребивавало в затворническо общежитие, което е поделение на Затвора в гр. Бургас, съдът не е проявил задължителната по закон активност за изясняване на условията в това общежитие и за относимостта на възможните за събиране в тази насока данни към конкретното исково производство. Констатацията, че периода от 20.09.2009 г. до 18.05.2010 г. следва да се изключи от времето, в което Марков твърди, че е търпял вреди не се опира на обективно събрани поделото данни именно поради непредприемането на действия за установяване на такива в хода на съдебното дирене. Прието е за безспорно установено, че за периода 03.02.2011 г. до 18.05.2011 г. в спалните помещения на корпуса на затвора, в които е настаняван Марков, не са били налични санитарни възли и течаща вода, поради което за облекчаване на физиологични нужди през тъмната част на денонощието е използвана кофа. Това обстоятелство според съда неминуемо е довело до потискане, унижаване, накърняване на човешкото достойнство, неблагоприятно засягане на личността и дори физически болки и страдания. Тези неудобства са приети като надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на наказание. При така прието за установено, за настоящия състав е неясно поради какви причини първоинстанционният съд е приел липса на доказателства за наличието на съответни хигиенни съоръжения и течаща вода в помещенията за пребиваване на лишените от свобода през тъмната част на денонощието в по-ранните периоди, а именно от 13.05.2008 г. до 31.05.2009 г. и от 01.06.2009 г. до 18.05.2010 г. Това по своето същество също следва да се квалифицира като противоречие в приетата за установена фактическа обстановка, а оттам и за липсата на мотиви, довели съда до извод за неоснователност на претенциите на лицето за тези два периода. Първоинстанционният състав е извършил проверка и е установил липсата на изготвени доклади на Комисия към Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, като е приел тази липса като изключително основание за квалифициране на претенцията на Марков като недоказана. Законодателят не е поставил възможността за предявяване на претенция за заплащане на вреди в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация в зависимост от наличието на извършени проверки от външни за тази администрация служби или органи. Липсата на такъв контрол и съответни констатации в тази насока не изключва възможността за преценка на поведението на компетентните длъжностни лица свързано с осигуряване на нормални условия на лишените от свобода за изтърпяване на наказания. Предвид описаното, настоящият състав не е в състояние да прецени дали е еднозначно и обосновано приета липсата или наличието на обстоятелства, които да са годно основание за ангажиране на имуществена отговорност на МП и ГДИН по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсата на мотиви в оспорения съдебен акт се дължи на неизпълнение на задължението на съда за изясняване на относимите към производството факти и обстоятелства по свой почин на основание въведения от законодателя принцип на служебното начало в административното производство, в това число и в неговата съдебна фаза. Съдът не е проявил необходимата активност и не е указал съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса. При липсата на проявена от страна на ищеца или ответника активност, е следвало да се предприемат действия по изясняване и разясняване на релевантните за производството факти и обстоятелства, за определяне на разпределението на доказателствената тежест и едва при липса на проявена въпреки указанията на съда активност да се приемат факти и обстоятелства за неустановени или за недоказани. По основните въпроси, свързани с възможността и необходимостта от ангажиране на имуществената отговорност на ответника, решаващият съдебен състав е можел да събере без каквито и да е трудности доказателства и сам. Липсата на мотиви на един съдебен акт винаги води до неговата незаконосъобразност и до необходимостта от отмяната му. При следващо разглеждане, съдът следва да прояви вменената му активност и да изследва и сам, по свой почин, всички относими към производството обстоятелства, да събере доказателства за наличието на твърдените от страните фактически положения, обосноваващи или съответно изключващи основателността на заявената пред съда искова претенция. Предвид описаното, настоящият съдебен състав счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неустановени в необходимата пълнота факти, за които събраните в хода на производството доказателства не са достатъчни. Тъй като за правилно и обосновано произнасяне по предявените от ищеца искове е необходимо събиране на нови доказателства, а това е извън правомощията на касационната инстанция с оглед въведеното с чл. 220 от АПК ограничение, съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, който при спазване на принципите на служебното начало, при правилно разпределение на тежестта на доказване и при пълна и всеобхватна преценка на събраните пред него относими към производството доказателства, да се произнесе по основателността на заявените пред него искови претенции. Поради липса на жалба в осъдителната част, решението следва да се отмени частично Предвид описаното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, Трето отделение