Решение № 13679 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2015 г.

Решение № 13679 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 2856 от 12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 4898/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 081102598/31.05.2012, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 629/23.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна и с присъдена сума 4030 лв. за разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като съдът необосновано е приел, че компетентността на органа по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е ограничена само до територията на ИРМ-Русе и е обявил за нищожен РА на дружеството, тъй като седалището и адреса на управление са в гр. Добрич. Излага доводи за валидност на РА с обосновка, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските. Излагат се доводи и за законосъобразност на РА, във връзка с изложените мотиви по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - "Недев стил" ЕООД, гр. Добрич, изразява становище за нейната неоснователност в представен писмен отговор и чрез процесуален представител адв. Жеков, съобразно постановеното ТР на ВАС, но застъпва становище, че решението съдържа правилни изводи по същество с изложени съображения в представени писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, счита жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество, за основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е бел РА с установени задължения на "Недев стил" ЕООД, гр. Добрич, по ЗДДС в размер на 773 376, 52 лв. главница и 128 982, 99 лв. лихви за данъчни периоди от м. 03 до м. 12.2010 г. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите, който е издал процесната ЗВР и ЗОКО е териториално компетентен само за ИРМ - Русе, а не за цялата териториална дирекция - Варна, в чийто район се намира седалището на ревизираното лице - гр. Добрич. Преценил е при тези данни, че както ЗВР, така и РА са издадени от некомпетентен орган. Решението е неправилно и в противоречие с постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. С факта на посочване на органа в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният такъв придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. На територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в: гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. Велико Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочени, съответно закрити бивши териториални дирекции със седалища във всеки областен град. Всяка една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Съдиите от Общото събрание на колегиите на ВАС в постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Съобразно даденото тълкуване, в случай като процесния, заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е валиден административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Като е достигнал до други изводи относно липсата на компетентност на органа, определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въпреки изложените мотиви по същество, съобразно крайния извод за невалидност на РА, ограничава се предмета на инстанционен контрол и това налага при отмяна на решението и връщане за ново разглеждане на делото, новият съдебен състав да се произнесе по съществото на спора със самостоятелни мотиви, с което ще се гарантира за страните обжалваемост пред втора касационна съдебна инстанция на съдебен акт, постановен по съществото на спора. При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора, съдът ще се произнесе по направените от страните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение