Решение № 270 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2013 г.

Решение № 270 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тинком Инвест" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Великова, против решение № 221/01.02.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3917/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030902008/06.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 93/26.03.2010 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството за данъчен период м. 02.2006 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (данък за възстановяване в размер на 1289.69 лв.) и допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2006 г. в размер над 52 628.12 лв. главница и лихва за забава в размер над 20453.24 лв. и е осъдено дружеството да заплати на приходната администрация сумата 1 105.85 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите - не изразява становище по касационната жалба. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Тинком Инвест" ЕООД, против РА № № 030902008/06.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 93/26.03.2010 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на дружеството за данъчен период м. 02.2006 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (данък за възстановяване в размер на 1289.69 лв.) и допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2006 г. в размер над 52 628.12 лв. главница и лихва за забава в размер над 20453.24 лв. Административният съд е постановил обжалваното решение при повторно разглеждане на делото, след като с Решение № 12981/18.10.2012 г. по адм. д. № 15942/2011 г. по описа на Върховен административен съд - София, VIII отд., е отменено Решение № 2335 от 17.10.2011 г. по адм. д. № 1130/2010 г. на Административен съд - Варна, I състав, в частта, с която е обявен за нищожен РА № 030902008/06.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 93/26.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която на "Тинком Инвест" ЕООД, за д. п. м. 02.2006 г. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит по фактура № 274/2302.2006 г., издадена от "Хамелеон 2" ЕООД с предмет доставка на транспортна услуга, с данъчна основа 10000 лева и ДДД 2000 лв. и в частта, с която РА е отменен по отношение на определените на дружеството допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2006 г. в размер над 51 128.12 лв. - главница и лихва за забава в размер над 19 868.93 лв., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Варна в тази му част. Съдът е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Подробно е анализирал всички събрани доказателства, от които е приел за установено, че в конкретния случай не са ангажирани доказателства за реално извършена доставка по см. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по процесната фактура № 274/23.02.2006 г., както и наличие на данъчно събитие по смисъла чл. 24 от ЗДДС (отм.), с оглед на което на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 и чл. 65, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС (отм.) е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура на "Тинком Инвест" ЕООД за д. п. м. 02.2006 г. съответно законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2006 г. съгл. изискването на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), респективно - правилно е увеличен и размерът на дължимия корпоративен данък. При формиране на правните си изводи първоинстанционният съд е разгледал подробно предпоставките на закона, който е бил в сила към момента на възникване на данъчното задължение, визирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, след което е изложил мотиви досежно извода си, че не са оборени констатациите в РА за липса на реална доставка по процесната фактура. Конкретно съдът е посочил, че изводът на органа по приходите, че тази доставка не е реално осъществена е изцяло съответен на липсата на представени по делото доказателства по отношение на материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставчика, както и на документите, които по силата на самия договор между страните е следвало да бъдат съставени за отчитане на доставката, вкл. маршрутни разписания, пътни листи, разходи за гориво и прочие. При това положение и при наличие на констатации в РА и РД към него за липса на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и за липса на реалност на конкретната доставка, в доказателствена тежест на дружеството-жалбоподател е било да установи наличието на такава обезпеченост чрез ангажиране на годни доказателствени средства. Съдът е обосновал изводите си със приетите по делото заключения на двете ССЕ и допълнителните заключения към тях, които не са извършили проверка в счетоводството на доставчика, а в заключението по първата ССЕ, неоспорено от страните, която съдът е кредитирал като обективно и безпристрастно дадено, вещото лице е посочило, че не може да даде категоричен отговор на въпроса дали издадените фактури от доставчиците (сред които е и процесната фактура) са отразени в счетоводството им и дали е начислен съответният ДДС по тези фактури, не е доказано и редовното водене на счетоводството на прекия доставчик съгласно изискванията на ЗСч и дали е изпълнено условието на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е правилно постановено. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на реална облагаема доставка по спорната данъчна фактура, издадени от "Хамелеон 2" ЕООД с получател ревизираното лице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите, релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено. При установяване на фактите съдът се е съобразил с разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. При разглеждане на спора съдът се е съобразил със становищата и на двете страни по делото, но е приел за неоснователни доводите на "Тинком Инвест" ЕООД. Действително, по делото не са представени доказателства във връзка с твърдения от жалбоподателя факт, който е и положителен и е могъл да бъде доказан, а именно за действителното осъществяване на пряката доставка на транспортна услуга. Правилен е изводът, че липсват доказателства по отношение на материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставчика, както и на документите, които по силата на самия договор между страните е следвало да бъдат съставени за отчитане на доставката - маршрутни разписания, пътни листи, разходи за гориво и др. Не са представени дори документите, които по силата на договора за транспортна услуга между ревизираното лице и доставчикът е следвало да бъдат съставени във връзка с определяне цената извършената услуга и изпълнението на договора. Договорът от 01.01.2006 г. е с предмет "превоз на стоки по определен маршрут от посочена начална до посочена крайна точка на превозване, в т. ч. и инцидентни превози". Уговорената в т. 2 цена на километър пробег е 0.10 лв./тон/км без ДДС, която се определя на база километър пълен пробег по маршрутните разписания (за чието съставяне е задължен възложителят "Тинком Инвест" ЕООД - за конкретния месец с посочени начална и крайна дестинационни точки съгл. т. 4 от договора), и срещу които се изготвя протокол. Според т. 12 изпълнителят "Хамелеон 2" ЕООД има право да получи възнаграждението си срещу издадени от него счетоводни документи - оригинални фактури, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки. След като няма доказателства да са съставени изискваните протоколи, нито за съществуването на маршрутни разписания, остава недоказано и как е формирана цената в процесната фактура и какъв е конкретният предмет на предоставената транспортна услуга. Правилни са и изводите на съда за липса на доказателства за отразяването на процесната фактура в счетоводството на доставчика, както и на такива, че счетоводството му е водено редовно. Налага се обобщаващият извод, направен и от първостепенния съд, че в случая е налице пълна липса на преки доказателства за настъпило данъчно събитие - извършването на транспортната услуга, а косвените такива са недостатъчни да обосноват категоричен извод в претендираната от задълженото лице насока. Настоящият състав споделя и изводите на АС относно некредитирането на допълнителното заключение на вещото лице, че доставчикът е осчетоводил процесната фактура и е начислил ДДС, тъй като то не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, т. е. проверка на всички първични и вторични счетоводни документи, а е работило по документи, предоставени му от лице, за което няма данни да е упълномощено да води счетоводството на "Хамелеон 2" ЕООД. Позоваването в касационната жалба на практиката на Съда на европейския съюз е неоснователно. Неправилни са твърденията на касатора, че практиката на СЕС е категорична, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо само и единствено данъчно задълженото лице да разполага с фактура. За да се признае това право, е необходимо след установяване на конкретните факти по делото съдът да направи обоснован извод за това, че е налице реална доставка на стоки или услуги и за използването им за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата дейност на получателя, което в случая не е сторено. Поради изложеното, правилно АС - Варна е стигнал до извод, че не е доказано реално извършване на процесната доставка и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в тази част. Тъй като не е установено, че разходът по фактура № 274/23.02.2006 г., с които е увеличен финансовият резултат, е действително извършен, и че е свързан с реално осъществена доставка, отчитането му е извършено в нарушение на счетоводното законодателство. В счетоводството на касатора е извършено невярно счетоводно записване, тъй като транспортната услуга фактически не е извършена, т. е. финансовият резултат за 2006 г. неоснователно е бил занижен. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че данъчните органи законосъобразно са преобразували финансовия резултат на дружеството за 2006 г. съгл. изискването на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), респективно - правилно е увеличен и размерът на дължимия корпоративен данък. Същият е изчислен законосъобразно и не са налице основания, нито възражения или искания за корекцията му, нито на изчислените с РА лихви, поради което правилно АС е отхвърлил жалбата на дружеството, а обжалваното решение следва да остане в сила и в тази част. Доводите на касатора във връзка с неправилност на Решение № 12981/18.10.2012 г. по адм. д. № 15942/2011 г. по описа на Върховен административен съд - София, VIII отд., са неотносими към настоящия спор. Посоченото решение на ВАС не е предмет на настоящето касационно производство. Настоящата инстанция не може да осъществява контрол върху Решение № 12981/18.10.2012 г. по адм. д. № 15942/2011 г. на ВАС, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. За прецизност на изложението, следва да се направи уточнение, че в диспозитива на обжалваното решение, АС - Варна е допуснал техническа грешка при изписване на размера на задълженията и същият би следвало да се чете: "ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Тинком Инвест" ЕООД, БУЛСТАТ 103650538, със седалище и адрес на управление: Варна, ул. "Белински" № 14, представлявано от управителя на Тинко Илиев Димитров, срещу РА № 030902008/06.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 93/26.03.2010 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на "Тинком Инвест" ЕООД за д. п. м. 02.2006 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (данък за възстановяване в размер над 1289.69 лв.) и допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2006 г. в размер над 52 628.12 лв. главница и лихва за забава в размер над 20453.24 лв. Посоченото обстоятелство не съставлява пречка за произнасяне на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора и липсата на своевременно заявена претенция от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. Разноски не следва да бъдат определяни и поради обстоятелството, че пълният размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение в полза на данъчните органи е присъден от първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение