Решение № 2386 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2009 г.

Решение № 2386 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Христов Велчев и Величка Митева Велчева, против Решение № 331/6.03.2009 г, постановено по адм. д. № 1631/2008 г., на Административен съд - Варна, II отд, 16 с-в. С жалбата не се сочи наличие на касационни основания, но се иска отмяна на атакуваното решение. Росица Петрова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Адвинистративен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторите срещу Заповед № ДК-10-23/08.04.2008 г, издадена от началника на РДНСК - Варна, с която е отхвърлена жалбата на същите срещу Отказ за узаконяване на строеж: "Едноетажна масивна постройка - пристройка към жилищна сграда", издаден от гл. архитект на Район "Приморски", изградена в УПИ ХVIII-913, кв. 47, по плана на кв. Виница, гр. Варна. Решението е правилно. Заповедта на началника на РДНСК - Варна е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са констативни актове: № 99/19.09.2001 г., и № 04/31.01.2003 г., с които е установено незаконно строителство. От началника на РДНСК - Варна е издадена Заповед С-51/04.10.2007 г, за спиране на СМР на обекта. Издадени са две наказателни постановления: от 1.10.2001 г, и от 14.01.2002 г, за нарушаване на посочената заповед. Със Заповед № 3-06/20.02.2003 г, е забранено ползването на строежа. От гл. архитект на Район "Приморски" е издаден отказ за узаконяване № 02/27.06.2007 г. За процесния строеж не са одобрявани строителни книжа и строително разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Установено е, че стоителството е извършено през 2001 г, без съгласието на съсобственика на мястото, съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ и без съгласието на събствениците на съседнния УПИ по чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразно е прието от съда, че отказа за узаконяване на незаконния строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и който подлежи на премахване, е правилен и законосъобразен. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,