Решение № 3650 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2014 г.

Решение № 3650 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мария Кръстева Лилковска от с. Рогозен, община Хайредин чрез адв. Мария Коева против решение № 91/28.02.2014 г., постановено по адм. д. № 542/2013 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 208, т. 3 от АПК, както и несправедливост на същото. Моли съдебното решение да бъде отменено като вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, като уважи предявената от Лилковска претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 200 лв. като основателна и доказана. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. М. Коева, която поддържа касационната жалба, а в хода по същество развива подробни съображения за основателност на същата, съответно - за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Агенция за социално подпомагане - гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Ненова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити и в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил изцяло предявения от Мария Кръстева Лилковска от с. Рогозен, община Хайредин иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - изживени неудобства, чувство на безпомощност и страдание от невъзможността да се обслужва сама, усещане за безперспективност, изоставеност, дискриминация по възрастов и здравословен признак в размер на 7 200 лв., претърпени в резултат на мълчаливия отказ на ответника и неговото подразделение в Хайредин да назначи на ищцата личен асистент по програма, за да могат да бъдат задоволени елементарните й ежедневни нужди с оглед признатия й процент на инвалидност - 97%. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсва първият елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на който не може да бъде ангажирана отговорността на Агенцията за социално подпомагане за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Жалбоподателката чрез адв. Коева претендира настъпването на претърпените от нея неимуществени вреди от мълчаливия отказ/откази на длъжностните лица при регионалната служба за социално подпомагане в община Хайредин да предостави на Лилковска личен асистент съобразно напредналата възраст на ищцата и констатираната от ТЕЛК степен на инвалидност на същата - 97%. Предвид събраните по делото доказателства - писмо № 9102/2089 от 13.12.2012 г. на директора на Агенция за социално подпомагане, информация от 18.11.2013 г. от социален работник Людмила Димитрова до директора на ДСП - Козлодуй, Протокол от 19.11.2013 г. на социални работници от ИРМ - Хайредин, съдът е заключил, че не е налице твърдения от ищцата мълчалив отказ за предоставяне на личен асистент за процесния период, доколкото събраните по делото доказателства - както писмени, така и устни - безпротиворечиво установяват, че Мария Лилковска не е подавала молба до регионалното поделение на Агенцията за социално подпомагане за назначаване на личен асистент, поради което не е налице и формиран мълчалив отказ за назначаването му. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 13 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и на чл. 40а от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане / ППЗСП/, съгласно които, за да е налице отказ да се назначи личен асистент, следва преди това да е подадена молба за това, каквато по делото е установено, че липсва. Отделно от това съдът е развил и съображения за това, че неназначаването на личен асистент не може да се приеме за фактическо бездействие, тъй като определянето на такъв не е задължение на администрацията, произтичащо пряко от закона, а е опосредено от поискването му по съответния ред - т.е. не е налице фактическо бездействие, в случаите в които законът изисква произнасяне с волеизявление на административния орган по молба на искащия личен асистент, което предполага издаването на административен акт. Съдебното решение е правилно. Безспорно установено по делото е, че ищцата Мария Лилковска е възрастен човек, който, предвид здравословното си състояние, се нуждае от специални грижи и от социално подпомагане. Не се спори по делото, че социално подпомагане във вид на текуща ежемесечна социална помощ същата получава. Не се спори по делото и, че Мария Лилковска не е подавала заявление за определяне на личен асистент в периода, за който се претендира обезщетението за претърпени от нея неимуществени вреди. При установеното от доказателствата по делото, както и с оглед конкретизирането на фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция, направено след оставяне на исковата молба без движение с уточнение вх. № 1988/11.10.2013 г., административният съд правилно е приел, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 7 200 лв. се претендира от мълчаливия отказ на служителите на Агенция за социално подпомагане в община Хайредин да предоставят на ищцата личен асистент. Предвид така очертания предмет на спора, обоснован е изводът на АС-Враца за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради неналичието на първата, предвидена по закон материалноправна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт. Правилно административният съд е преценил, че не е налице мълчалив отказ, какъвто би се формирал, ако беше имало искане за издаване на административен акт. След изтичането на сроковете за постановяването на поискания административен акт се формира мълчаливия отказ за издаването му, приравнен по законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК на административен акт. Доколкото по делото е установено, че ищцата Мария Лилковска никога за процесния период не е подавала молба за предоставяне на социалната услуга - личен асистент, такъв отказ не е формиран. Законосъобразно административният съд се е произнесъл с акта си по същество и за това, дали неназначаването на личен асистент на ищцата не съставлява фактическо бездействие от страна на администрацията в неизпълнение на задължение, пряко следващо от закон. Правилно АС-Враца е приел, позовавайки се на разпоредбите на чл. 13 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и на чл. 40а от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане / ППЗСП/, че в случая не е налице фактическо бездействие за назначаване на личен асистент, тъй като задължението не следва пряко от законова норма, а следва да бъде поискано. Не може да се приеме, че назначаването на личен асистент на Лилковска е поискано валидно от сина на ищцата, доколкото всички подавани молби, жалби и изложения от Сава Лилковски са от негово име, а не в качеството му на пълномощник на неговата майка. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение