Решение № 1330 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2009 г.

Решение № 1330 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Иванов Толев от гр. Петрич, подадена против решение № 147 от 2.04.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 835/2008 г. С жалбата и в писмено становище чрез упълномощен адв. П. Хантова се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правилна, изразяващо се в това, че по делото не са призовани като страни всички наследници на отчуждения собственик. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново произнасяне на друг състав от същия съд. Ответникът - кметът на община Петрич не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото упражняването на процесуални права на трети лица е недопустимо, а относно приложението на материалния закон, за което съдът следи служебно, решението е правилно и не подлежи на отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Ангел Иванов Толев е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 147 от 2.04.2009 г. е отхвърлена жалбата на Ангел Иванов Толев от гр. Петрич срещу мълчалив отказ на кмета на община Петрич за отмяна на заповед № 6/31.10.1984 г. на председателя на ИК на ОбНС, с която е отчужден имот пл. № 885, кв. 143 по плана на гр. Петрич от 1971 г. За да достигне до този резултат Административният съд - Благоевград е констатирал, че в молбата от 4.06.2008 г., подадена до ответника, жалбоподателят се е позовал на разпоредбата на чл. 31 от ЗОС. В мотивите на обжалваното решение е прието, че не са налице условията, регламентирани от законодателя за отмяна на отчуждаването на посоченото основание, защото в чл. 31 от ЗОС не е предвидена частична отмяна на отчуждаване, а жалбоподателят е подал искането за отмяна само от свое име, въпреки, че освен него наследници на отчуждения собственик са още четири лица. Първоинстанционният съд е преценил, че е недопустимо да се иска отмяна на отчуждаването по този ред само за идеална част от имота, както и е недопустимо връщане само на част от полученото обезщетение, като е констатирал, че дори самият жалбоподател не е заявил готовност за връщане на полученото от него имотно обезщетение. От тук е изведен верен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения отказ за отмяна на отчуждаване на релевираното основание и неоснователност на предявената жалба по съдебен ред. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Благоевград е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото безспорно е установено, че процесният имот е отчужден от лицето Бена Мавродиева Толева, като това лице е получило имотно обезщетение - тристайно жилище, а освен него Ангел Толев е получил в обезщетение още два имота - тристайно и двустайно жилище. Съобразно приложеното по делото удостоверение за наследници № 000794/30.05.2008 г. наследодателката Бена Мавродиева Толева е починала през 1992 г. и е оставила петима наследници. Всички тези наследници е следвало да подпишат заявлението за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31 от ЗОС, за да се разгледа от ответника и да бъде евентуално уважено. В конкретния случай няма спор относно факта, че молбата за отмяна на отчуждаване е подадена само от Ангел Толев и това лице не е заявило готовност да върне получените в обезщетения две жилища. В касационната жалба е развита тезата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е конституирал като страни и не е призовал останалите наследници на отчуждения собственик. Решаващият съдебен състав счита, че не е осъществено твърдяното нарушение, защото жалбоподателят действа по делото само от свое име е не разполага с процесуална възможност да защитава чужди права. Ако някои от останалите наследници на Бена Мавродиева Толева са искали да подадат касационна жалба, те са имали право да я предявят на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, но в конкретната хипотеза касационна жалба от друго лице, освен от Ангел Толев, не е подавана. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая съдът не е имал задължение да конституира други лица в процеса, защото молбата за отмяна на отчуждаването е подписана само от жалбоподателя. Ако останалите наследници на отчуждения собственик бяха участвали в административното производство, тогава съдът би имал задължение да ги призове като заинтересовани страни, без да са подали жалба против оспорения мълчалив отказ. В конкретната хипотеза обаче заявител е само жалбоподателят, поради което други лица не са страни в съдебното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,