Решение № 12803 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Странджа агро инвест ЕООД София против решение 5858/27.6.2025г., постановено по адм.д. 520/25г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед 1/18.02.2025 година на кмета на община Средец, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ: обекти (готово изделие тип контейнери от метална конструкция) с предназначение за настаняване, върху масивни стоманобетонови фундаменти, покрити с допълнителни навеси от термопанели върху метална конструкция с изградена обслужваща инфраструктура за ползване по предназначение, като за отвеждане на битово фекалните води от експлоатацията, е изградена яма, заустена в дере, с тръби Ф 400, находящ се в УПИ I-20 в кв. 28 (отреден за спорт и отдих на открито и озеленяване) и УПИ II-20 в кв. 28 (отреден за курортни дейности) по ПУП ПРЗ на туристически комплекс Божура в землището на град Средец. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Средец в писмен отговор оспорва касационната жалба. Развива съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж, който не е търпим. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не споделя доводите на касационния жалбоподател и дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: За да отхвърли оспорването съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като незаконен строеж, за който липсват основанията да бъде квалифициран като търпим. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. В проведената административна процедура е установено, че за наредения за премахване обект липсват строителни книжа. Пред съда от първа инстанция, жалбоподателят не е оборил описаното установяване. Ако бъде констатиран незаконен строеж, основен въпрос в производството по премахването му е дали същият е търпим или не. С писмо изх. Ю.Л.468/6.12.2024г. административният орган е изискал от дружеството да представи документи, удостоверяващи законността на извършените строителни дейности, но до приключване на административното производство не е изисквал доказателства, които да удостоверят търпимостта им. Административен съд Бургас не е преодолял този пропуск. В нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК не е разпределил доказателствената тежест между страните, както и не е указал на дружеството-жалбоподател, че следва да представи доказателства установяващи търпимостта на нареденият за премахване обект, както го задължава чл. 163, ал. 3 от същия кодекс. Едва след изпълнение на посочените процесуални задължения, съдът би следвало да обсъди налице ли са предпоставките на § 16 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ. Изложеното налага, касиране на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъде изследван въпроса за търпимостта на наредения за премахване обект, след даване на съответните указания. При този изход на делото, настоящата инстанция не следва да се произнася по претенциите за разноски чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,