Решение № 1298 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2017 г.

Решение № 1298 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Бриз Пропъртис" ООД със седалище в гр. София, против решение № 1380 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 2321/2016 г. на Административен съд – Варна, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД №МД-АУ-3241/19.04.2016 г., издаден от орган по приходите в Община Варна, Дирекция "Местни данъци", мълчаливо потвърден от директора на дирекцията, по отношение на определената с акта такса битови отпадъци за 2013 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.

Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилност на решението по отношение изводите за дължимост на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. в размер на 13 447, 78 лв. ведно с лихвите за просрочие. Счита за неправилен извода на съда, че подадената от дружеството молба-декларация за освобождаване от такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. не е породила предвидените в закона правни последици, тъй като не е отговаряла на утвърдения от кмета на Община Варна образец. Твърди, че по делото не е установено дали и кога е утвърден образец на декларацията по чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от НОАМТЦУТОВ. Излага съображения за това, че неговата декларация отговаря на предвидените в закона изисквания, а образецът е утвърден след нейното подаване. Органът е следвало да даде указания на задълженото лице, вместо да не зачете подадената молба. Според касатора съдът не е съобразил в изводите си всички релевантни за спора факти и не е приложил материалния закон според точния му смисъл. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания акт. Претендира разноски.

Ответникът директорът на дирекция "Местни данъци" в Община Варна оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД №МД-АУ-3241/19.04.2016 г. на орган по приходите в Община Варна, потвърден мълчаливо от директора на дирекция "Местни данъци" при общината, са установени задължения на "Бриз Пропъртис" ООД за ТБО, както следва: за 2011 г. - главница в размер на 23 839, 25 лева и лихви - 11 273, 05 лева, за 2012 г. - главница в размер на 23 839, 25 лева и лихви - 8 806, 75 лева, за 2013 г. - главница в размер на 23 839, 25 лева и лихви - 6 385, 93 лева, за 2014 г. - главница в размер на 23 839, 25 лева и лихви - 3 966, 87 лева и за 2015 г. - главница в размер на 10 391, 47 лева и лихви - 669, 25 лева, или общо в размер на 136 851, 71 лева, от които главница в размер на 105 749, 80 лева и лихви в размер на 31 101, 91 лева. Задълженията са определени за недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 6 000 кв. м., собственост на търговеца, находящ се в гр. Варна.

Съдът е изложил подробно установените по делото факти и обстоятелства, които настоящата инстанция не следва да обсъжда повторно.

С обжалваното решение Административният съд - Варна е обявил за нищожен акта в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения за ТБО за 2011 г. и 2012 г. ведно с лихвите за просрочие /като издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК/; отменил го е в частта на установените задължения за обезвреждане на битови отпадъци и депо за 2013 г. в размер на 3 361, 95 лева /поради недоказаност на услугата/, т. е. установените задължения за ТБО за 2013 г. за сумата над сумата 20477, 30 лева /явяваща се разлика между определеното общо задължение от 23 839, 25 лева и недоказаната услуга от 3 361, 95 лева/ ведно със съответните лихви за просрочие, изчислени към 19.04.2016 г.; отменил го е в частта на определените с него задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци и депо за 2014 г. в размер на 16 809, 72 лева /поради наличие на предпоставките на чл. 19а от НОАМТЦУТОВ и недоказаност на услугата за обезвреждане на битови отпадъци и депо/, т. е. в частта на установените задължения за ТБО за 2014 г. за сумата над 7 029, 52 лева, ведно със съответните лихви за просрочие, изчислени към 19.04.2016 г.; отменил го е и в частта на определените с него задължения за такса обезвреждане на битови отпадъци и депо за 2015 г. /на основание чл. 19а от НОАМТЦУТОВ и недоказаност на тази услуга/ в размер на 3 361, 95 лева и частично по отношение на определените с него задължения за сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г. /предвид неотчетената настъпила промяна в отчетната стойност на имота през периода/ в размер на 5 629, 78 лева, т. е. в частта на установените задължения за ТБО за 2015 г. за сумата над 4 671, 68 лева /колкото е таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2015 г. при отчитане на промяната в отчетната стойност на имота/, ведно със следващата се лихва за просрочие, изчислена към 19.04.2016 г.

В останалата част съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да отхвърли жалбата на "Бриз Пропъртис" ООД по отношение на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2013 г., административният съд е приел, че жалбоподателят е подал молба-декларация до Община Варна за освобождаване на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. /л. 519, 520/, но същата не била по образеца, утвърден от кмета на Община Варна. Към молбата не били приложени необходимите служебни бележки от ВИК и енергоразпределителното дружество за обстоятелството, че за имота няма разкрити партиди; не е изразил писменото си съгласие за извършване на проверки и не е декларирал, че му е известно, че за вписване на неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, т. е. подадената декларация не отговоря на изискванията на чл. 19а от Наредбата и по аргумент на противното от чл. 19а, ал. 6 от нея, правилно не е била зачетена от административния орган при определяне на ТБО за 2013 г. Приел е, че действително към момента на подаването - 20.11.2012 г. посоченият текст от наредбата все още не е бил приет, респективно - не е бил разписан ред и форма, по които да се подават декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване /за които се отнася коментираната декларация/, но жалбоподателят е могъл да изправи недостатъка като подаде нова декларация, съобразена с изискванията в регламентирания срок - 31.01.2013 г., за което няма доказателства да е било сторено. Съдът е приел, че правилно административният орган е установил задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2013 г. при установено реално предоставяне на тези услуги.

Решението е неправилно в оспорената пред настоящата инстанция част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Бриз Пропъртис" ООД срещу АУЗД №МД-АУ-3241/19.04.2016 г. в частта за установените задължения за ТБО по отношение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. в размер на 13 447, 78 лв., ведно със законните лихви за просрочие.

По силата на чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 63, ал. 2 ЗМДТ законодателят е предвидил задължение за кмета на общината да издаде заповед, в която да посочи границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозването. Предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършил услугите, за които претендира заплащане на съответните такси.

Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той законовото си задължение за третиране на образуваните от неговата лична дейност битови отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота, т. е да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

Общинският съвет - Варна, в приетата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна от 6.03.2003 г., с разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 (в сила от 01.01.2013 г.), е предвидил, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци и депо за недвижими имоти, представляващи незастроена земя, които няма да се ползват през цялата година или през определен период от нея и задължените лица (граждани и предприятия) са подали декларация за това в Дирекция "Местни данъци" до 30 декември на предходната година. За 2013 г. срокът за подаване на декларацията е до 31 януари 2013 г. включително.

Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. е правилно определена, тъй като молбата е подадена от касатора на 20.11.2012 г., т. е. преди приемането на посоченият текст от Наредбата, респективно - не е бил разписан ред и форма, по които да се подават декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, но жалбоподателят е могъл да изправи недостатъка като подаде нова декларация, съобразена с изискванията в регламентирания срок - 31.01.2013 г. Касаторът е подал декларация преди началото на отчетния период, съответно той не е задължено за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване лице, тъй като с наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет създава само реда, по който се установява неползването на услугата, не и нормативноустановената възможност, която е предписана в закона. А липсата на ред за ползване на едно право не може да доведе до неговото погасяване. Съответно молбата - декларация, противно на възприетото от първоинстанционния съд, е надлежно подадена и като такава обосновава материалната незаконосъобразност на оспорения акт, с който за 2013 г. е определена такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.

Първоинстанционният съд, в противоречие с доказателствата и материалния закон, е приел, че дружеството дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г., поради което обжалваното решение в тази му част е неправилно и подлежи на отмяна.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на дружеството е основателна.

С оспорения АУЗД е определено задължение за ТБО в общ размер от 136 851, 71 (главница плюс лихви).

1. АУЗД е прогласен за нищожен в частта, с която са определени задължения за ТБО за 2011 г. и 2012 г. – за сумата от 67 758, 30 лв.

2. АУЗД е отменен в частта, с която са определени задължения за ТБО по отношение на услугата за обезвреждане на битови отпадъци и депо за 2013 г. в размер на 3 361, 95 лв., т. е. за установените задължения за ТБО за 2013 г. за сумата над 20 477, 30 лв. ведно със съответните лихви за просрочие, изчислени към 19.04.2016 г.

3. АУЗД е отменен в частта, с която са определени задължения за ТБО по отношение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и услугата по обезвреждане на битови отпадъци и депо за 2014 г. в размер на 16 809, 72 лв., т. е. за установените задължения за ТБО за 2014 г. за сумата над 7029, 52 лв. ведно със съответните лихви за просрочие.

4. АУЗД е отменен в частта, с която са определени задължения за ТБО по отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и депо за 2015 г. в размер на 3 361, 95 лв. и частично по отношение на определените задължения за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г. в размер на 5 629, 78 лв., т. е. за установените задължения за ТБО за 2015 г. за сумата над 4 671, 68 лв. ведно със съответните лихви за просрочие.

В описаната отменителна част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а именно - по отношение изводите на съда за законосъобразност на АУЗД за сумата по задължение за ТБО по отношение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г., ведно с лихвите за просрочие, следва да бъде отменено като неправилно. При изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено друго, по съществото на спора.

Общият размер на главницата по определената с АУЗД такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е определена, предвид установения от общинския съвет размер от 2, 2 на хиляда и декларираната стойност на имота в размер на 6 112 627, 60 лв., или 13 447, 78 лв. Предвид приетия от настоящия касационен състав извод за недължимост на таксата за тази услуга за 2013 г., дружеството не следва да заплаща ТБО за конкретната услуга в размер на 13 447, 78 лв. за 2013 г., предвид своевременно подадената декларация за освобождаване от задължението за плащане на таксата.

От определените задължения за ТБО за 2013 г. в размер на 23 839, 25 лв. първоинстанционният съд е отменил с влязъл в сила съдебен акт установените задължения за обезвреждане на битови отпадъци и депо за 2013 г. в размер на 3 361, 95 лв. Затова следва да бъде отменено установеното в акта задължение за такса за ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. в размер на 13 447, 78 лв, ведно със законните лихви за просрочие, изчислени към 19.04.2016 г., тъй като е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби.

Предвид гореизложеното, съдебното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, в която е отхвърлена жалбата на "Бриз Пропъртис" ООД срещу АУЗД № МД-АУ-3241/19.04.2016 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, Дирекция "Местни данъци и такси", мълчаливо потвърден от директора на дирекцията, по отношение на определената с акта такса битови отпадъци за 2013 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. в размер на 13 447, 78 лв. и оспореният АУЗД бъде отменен за установените задължения за ТБО за 2013 г. за сумата над 7 029, 52 лв., ведно със законните лихви.

С оглед изхода на правния спор искането на касатора за присъждане на съдебните разноски е основателно, но същото не е доказано по размер.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд